Иван Славков: Футболът ни е в нокдаун, държавата - в нокаут  

Изключен от Международния олимпийски комитет след скандал за подкуп, Иван Славков беше зет на Тодор Живков, телевизионен и спортен шеф. Беше прочут с винаги приповдигнатото си настроение, с арогантното си поведение към журналистите, с незачитане на общественото мнение.

Отиде си изненадващо след тежко заболяване на белите дробове на 1 май 2011 г. Близките му отказват аутопсия.

Батето – както го знаят всички, е роден на 11 май 1940 г. в София. Завършва висше образование по специалността "Двигатели с вътрешно горене" в МЕИ "Ленин". Играе водна топка в "Септември", "Академик", ЦСКА и националния тим. Някои твърдят, че по това време пишел стихове. От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на в. "Труд".

Първата му съпруга е стюардеса и загива в самолетна катастрофа. Няколко години по-късно той се запознава и бързо се оженва за Людмила (1942-1981) – дъщерята на несменяемия управник на България Тодор Живков. Докато тя прави докторат в Лондон за Четириевангелието на цар Иван Александър, той се води кореспондент на "Работническо дело". От онова време е първото му появяване по телевизията.

През лятото на 1968 г. за първи път влиза на живо в студио на БНТ, за да коментира някакво политическо събитие, но след като няколко пъти не успява да каже първото изречение, прекъсва предаването и напуска пред очите на зрителите.

Три години по-късно по волята на тъста и жена му е назначен за генерален директор на БНТ. Остава на този пост 11 години.

Името му се появява като съавтор на сценарии на игрални филми и публицистични сериали. Няколко годни по-късно след шумни скандали и скрити за обществото съдебни процеси няколко души от т.нар. негово обкръжение са осъдени и влизат за известно време в затвора. Твърди се, че така са прикрити негови тъмни финансови истории и далавери.

В средата на 70-те години сп. "Шпигел" и други западногермански и австрийски медии правят документални разкрития за участие на Славков в продажба на оръжие за терористични групировки в африкански и арабски държави.

Разкритията са подкрепени със солиден доказателствен материал, но по заповед на Живков българските власти и Държавна сигурност правят необходимото нещата да бъдат отречени и потулени.
След смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. от обкръжението на Живков му препоръчват да напусне телевизията, а като компенсация му уреждат да ръководи Българския олимпийски комитет.
"Аз не напуснах доброволно, а ме принудиха моите съпартийци", признава Славков 22 години по-късно.

През 1987 г. е избран за пожизнен член на Международния олимпийски комитет.

Твърди се, че това е станало благодарение на тесните връзки на тъста му с тогавашния президент на организацията Хуан Антонио Самаранч.

Славков е зам.-председател на организационния комитет и разполага със значителни средства за двете неуспешни кандидатури на София за домакин на зимни олимпийски игри през 1992 и 1994 г. През 1995 г. е избран за председател и на Българския футболен съюз.

След редица яростни закани на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев в края на 2000 г. Славков е оневинен от съда по дело, заведено срещу него 10 години по-рано. Процесът е за злоупотреби, извършени по време на режима на Живков за незаконно притежавано имущество и оръжие. Това е едно от най-дълго продължилите съдебни производства в България. Следствието го проверява и за злоупотреби със сметките на БОК.

От всичко обаче Славков винаги излиза невредим и във все по-добро настроение.

В началото на февруари 2003 г. на среща с посланикa на Ирак Яхия Махди, на която се обсъжда подготовката на иракски спортисти в България за летните олимпийски игри в Атина през 2004 г., Славков публично изразява желание да стане доброволец в Ирак. Той дори предоставя молба за "доброволец срещу американската агресия в Ирак".

Няколко дни по-късно учредената от него по модела на Берлускони в Италия партия "Напред, България" напуска "Коалиция за България", защото лидерът Славков не одобрява позицията на БСП около кризата в Ирак.

Опитът му да участва в политиката претърпява обаче провал.

На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за орден "Стара планина" първа степен. Повод за отличието е 80-годишнината от създаването на БОК и приноса на председателя му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър в правителството на Сакскобургготски Васил Иванов-Лучано. Президентът Георги Първанов издава указа за награждаване на 23 октомври.

Славков получи своята печална световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си го засне през 2004 г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел "Радисън" по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания "Ню Лондон венчърс" за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за олимпиадата през 2012 г. Записът бе излъчен в най-гледаното време на 4 август в предаването на Би Би Си "Панорама" във филма „Да купиш игрите“. На 7 август президентът на МОК Жак Рох обяви, че Комисията по етика отнема всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му бе дори акредитацията за летните олимпийски игри в Атина.

Славков никога не направи сериозен опит да отрече случилото се. Измъкваше се от неудобни въпроси с прочутото си цинично чувство за хумор.

Вече 6 години след смъртта си Иван Славков-Батето остава в историята като един от най-големите зевзеци, управлявали българския спорт. Гуляйджийското шоу на тъжния шут беше единственият начин да се казват истини за тоталитарния режим на Тато и за приватизаторите след него.

„Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата ни е в нокаут", казва Батето след срамната загуба на националния ни отбор от Чехия с 0:6. "Развалиха Караиванов в дебелариума и затова го уволних. Аз съм го назначил, аз го уволних!" Репликата е по повод изгонването на пресаташето му от БФС. „Здраво дупе трябва, за да побеждаваш в световния футбол. Групата ни е непредсказуема. Както тръгна мачът ни в Загреб, отивахме на 5-6 парцала, но накрая хърватите трепереха. Да се правят прогнози е рисковано."

Във връзка с публикацията от 23 август 2004 година, озаглавена "Изхвърлят Батето от МОК в петък", президентът на БОК и БФС Иван Славков, който е в отпуск, задава въпроса: "В кой петък?"
Други негови култови коментари са: "Порточанов е като маймуната – нависоко и с лъснал задник." "Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпа. Става за цветна телевизия." (След финала за Купата на България “Левски” - ЦСКА 2:1, 2005 година) „Вече не можете да казвате на вечните си съперници "говеда" заради свещения характер на това животно в Индия. Ама няма страшно. Това не е най-важното. Важното е да издоите свещената крава." (На коледната пресконференция на ЦСКА, 20 декември 2006 г.) "Един ден, когато отида да изкачвам Еверест, със себе си ще нося знамето на ЦСКА, за да го забия на върха. По-добре знамето на „червените”, отколкото на България." „Ей, журналистите, да не ни изкарате, че тук само сме яли и сме пили. Виното е от реквизита. След малко ще донесат супата, нали все пак сме при чорбата." „Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав винпром имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!“ (Иван Славков към футболистите на Поморие.) „На мен на този турнир тук най ми харесаха стюардесите.“
А че Батето разбираше от жени, няма никакво съмнение.