Трагедията с малката Мария – срам за държавата  

Болезнено отекна смъртта на 6-годишната Мария в цялото ни общество. Не че е била неочаквана, особено при толкова тежка диагноза. Но като истинска бюрократична безчовечност и цинизъм се възприе от хората поведението на институциите около тази смърт. Пълен потрес и срам за деградиралата държава. Която има пари за охрани, лимузини и суперкомпютри, а няма за болните си деца.

Безобразие бе отказът на Здравната каса да поеме разходите около лечението на детето, а след това чудовищната фактура, връчена на семейството от болницата само часове преди края на детето. И след като се вдигна шум по случая, медиите дадоха гласност и хората изтръпнаха от възмущение, се направи крачката назад и разходите бяха поети от Касата. А за да се защитят, бюрократите в нея излязоха с текст, озаглавен „Спекулациите със съдбите на болни деца се превръщат в лоша практика“. В нея надълго и нашироко те обясняват какви бюрократични действия са предприети по случая. Че дори е извършено и допитване, вероятно платено, до двама консултанти.

Майката е обвинена, че не е платила с парите от набраните дарения, евентуално ако парите не стигнели, Касата щяла да доплати. И това е може би най-страшното. Означава ли, че родителите на всяко тежкоболно дете трябва да открият дарителска сметка, да афишират своята болка и може би бъдеща трагедия, за да получат помощ от НЗОК. Ами ако родителите са бедни, неособено грамотни компютърно или пък ако не успеят да съберат дарения?! Това означава ли, че детето им няма да бъде лекувано. Или просто трябва да осребряват безропотно предоставените им сметки от лечебните заведения. И не е ли такова поведение на институциите противоконституционно?!
Изводът за пореден път е – който може, да се спасява и да хваща самолета от Терминал 2. Тук надежда няма.
 
Ирина Михайлова, София