Спрете геноцида със скока на цените!    

Цените се повишават, бавно и неотклонно, в последните 7-8 месеца. Вече всички знаем за хляба и олиото, там е най-забележимо и най-драстично. Същевременно това са продукти от първа необходимост, без които не можем. Следователно всички сме засегнати. Бензинът също поскъпва плавно и вече видимо забележимо. За цените на топлото и електричеството няма какво да коментираме, то си е традиционно за юлските месеци. За съжаление, поне с половин лев, че и повече вървят нагоре цените на сезонните плодове – ягоди, череши. Ще видим какви ще са цените на българските кайсии, ако излязат на пазара такива. Гръцките, приличащи на пластмасови изделия и по вкус, и по вид, са на космически цени и видимо застояват по магазините. Млечните продукти също са с променени цени.

Наскоро излезе информация, че цените на банковите услуги са се покачили драстично с близо 25 процента. Спомняте ли си как ни принудиха да си издадем банкови карти, като спряха касовите разплащания по местоработата ни? Пестяло се време, ресурси, труд, енергия. Сега всички, и пенсионерите са с карти, а банките ни изстискват като изцеден лимон, изпразват сметките и джобовете ни просто брутално. Влезте в един средно голям офис на която и да е банка и ще видите засуканите ята банкерки, за чието солидно финансово добруване ни изцеждат безскрупулно. Сега щели да вдигат и цените на автомобилните прегледи. Онзи ден един инструктор по телевизията се жалва, че цените на шофьорските курсове били ниски и ще се увеличават. В една известна верига предпочитаният български бял фасул сорт „Добруджанка“, произведен в Казахстан, имаше три етикета, буквално налепени един върху друг, така че най-горният да скрива долните. Нали не си мислите, че цената е вървяла надолу. Новопръкнали се политикани се подиграват с носталгията по социализма. Да, и тогава се вдигаха цените, но контролирано и рядко, цените бяха устойчиви за дълги периоди от време. Сега ядем боклуци, вносни храни, а цените са геноцид спрямо българското население. И най-вече над пенсионерите, които буквално изнемогват.
 
Антон Михов, Варна