Пенсионерите не сме комуняги, дължите ни достойна старост  

Най-после започна усилено да се говори за необходимото, но твърде закъсняло преизчисляване на пенсиите. Това би могло да се осъществи чрез актуализацията на бюджета, което следващото правителство ще бъде принудено да направи, независимо от коя партия бъде излъчено. От подуправител на НОИ става ясно, че там се правят разчети за преизчисляване на пенсиите спрямо по-съвременен осигурителен доход.

Последното преизчисляване на пенсиите е било през далечната 2008 г. През тези години се случиха много неща, непрекъснато се отчиташе напредък и развитие, а пенсионерите бяхме просто занулени от тези процеси на уж подобряващото се жизнено равнище. Дори и тези 50 епидемични лева не са толкова от мисъл и грижа за нас, възрастните хора, а са по-скоро предизборна агитация. И както виждате, две правителства продължават да ги раздават. Не казвам, че са ненужни, те действително помагат на възрастните, но се чуват и гласове на независими икономисти. Те твърдят, че ако тези суми са били превърнати в част от преизчисляването на пенсиите, би било по-добре. А пари очевидно има. Каквото и да се говори, щом има за безумни харчове, за луксозни придобивки, за колосални премии в държавни институции, за ремонти на ремонтите, щом цените непрекъснато растат като полудели и на никого не му мигва окото да ги озапти.

Пенсионерите сме си заслужили да живеем човешки след 30-40 години трудов стаж. И нека да не ни наричат изветрели, комуняги и не знам какви си още. За сведение само да обърна внимание, че днешните поколения, които се пенсионират, са с повече от половината трудов стаж не при социализма, а при т. нар. демокрация. Да, ние бяхме по на 30-40 години, когато вяхме сините знамена по площадите на България през 1990 г., плакахме след поражението на първите уж демократични избори, вярвахме, че идва по-доброто. Е, не дойде, колкото и да го чакахме. Затова сега искаме една достойна старост. Днешните политици ни я дължат.
 
Светослав Ганев, София