Изборите спасиха скока на пенсиите с 11%

Предстоящите през юни избори спасиха пенсиите на възрастните хора. Ако не бяха те, със сигурност увеличение щеше да има, но с един процент по-малко. Управлявалата доскоро близо цяло десетилетие банкянска партия се усети, че ще претърпи загуби, и върна старото положение въпреки отричането, че служебното уж правителство е нейно. А и сега времето не е както преди десетилетие, когато Дянков размяташе наляво и надясно мита за постната пица, докато и него накрая го поизхвърлиха от политиката. И то неговите хора, не други.

Буди недоумение обаче фактът, че вместо да се възползват от създалата се ситуация, останалите партии не вдигнаха кой знае какъв шум и не се опитаха да извлекат някаква полза от това. Единствено от ПП реагираха с искане за извънредно заседание, останалите казаха тук-там по нещо, колкото да не е без хич. А това си е липса на политически нюх. Да ти се отдаде възможност да натриеш носа на противника и да не го направиш, наистина си е политически лаишко. Прави впечатление почти пълното скриване на един от лидерите на ДБ – Христо Иванов. Той сякаш с промяната на конституцията изпусна въздуха, а с връщането на ГЕРБ на власт чрез служебния кабинет няма очи да излезе и да се появи пред хората. Или пък готви стратегията за нова коалиция с най-дълго управлявалите след демократичните промени.

Независимо обаче, че в крайна сметка увеличението на пенсиите се запази на 11 процента от първи юли, това не пречупи пенсионерското недоволство. И със сигурност, ако влезете във форумите, ще разберете това по реакцията на много гневни хора. Как е възможно да се живее днес с по 500, 600, 700, че дори и с 1000 лева? Инфлацията била се успокоила. Ама безобразно високите цени, които тя донесе, се запазиха. И сега животът е много по-труден отпреди 2-3 години. А пък за пенсионерите е направо невъзможен. Най-страшното е, че вече нямаме абсолютно никакви надежди за нещо по-добро. Ние не сме бъдещето на държавата, миналото ѝ сме, но за житейските унижения през настоящето не прощаваме на никого. През младостта си наивно мечтаехме за истинска демокрация, а не социалистическа. Не успяхме да се преборим за нея. Надвиха ни и ни наложиха латиноамериканска имитация, при която огромното мнозинство е бедно, а една малка общност от богаташи и политикани тънат в лукс и охолство.
 
Никола Бойчев, Пловдив