Въпреки незавидното си финансово положение Серафим Тодоров е запазил бойкия си дух и е категоричен, че не са му нужни богатства, за да бъде щастлив. „Искам просто да живея нормално”, казва бившият шампион, един от най-гениалните спортисти в българската и световната история, който обаче днес изглежда забравен от всички, с изключение на най-близките му. „Над 55” обаче не забравя никого, което личи и от сегашната публикация.
Легендарният български боксьор Серафим Тодоров - Сарафа е роден през 1969 г. в Пещера. Едва 10-годишен прекрачва прага на спортната зала в родния си град. Тодоров е трикратен европейски и световен шампион по бокс в кат. до 57 кг. Олимпийски вицешампион от Олимпиадата в Атланта, САЩ, през 1996 г. Двукратен носител на званието “Спортист на годината” за 1991 и 1993 г.
Единственият българин, обявен за най-добър боксьор на планетата и носител на купата "Ръсел", както и на купата "Денисов" за най-добър боксьор на Европа
Серафим Тодоров обитава апартамент в Пазарджик. Не крие, че е разочарован от всичко. Твърди, че рядко излиза от дома си и избягва да общува. На Олимпиадата в Атланта побеждава Флойд Мейуедър, който сега е най-богатият и най-високо котиран боксьор в света. Сарафа не пропуска да припомни, че е бил Мейуедър на полуфинала. „След мен той няма загуба вече 18 години. Взима десетки милиони на мач. Наистина беше елитен боксьор, американците си го гласяха за олимпийски шампион. Аз го спрях. След мача с него ми предложиха да се бия за тях. Американците обичат бели боксьори, които се справят с чернокожи. След победата ми двамата тръгнахме към допинг контрола и тогава се появиха най-големите им промоутъри и мениджъри в бокса. Поискаха да подпиша договор с тях, но аз отказах. Заявих им, че ще продължа да се състезавам за България. Мейуедър вървеше след мен. След като аз им отказах, те веднага дръпнаха него”, спомня си Серафим. „Аз бях много по-добър от него. Истината е, че той не притежаваше моите качества и талант, и това бе видимо.
Аз съм ставал световен шампион след едва 20 дни подготовка
Това, че отказах да остана в Америка, даде шанс на Флойд да стане това, което е. Такава е истината”. Сарафа истински съжалява, че не е останал да живее в САЩ, убеден е, че животът му е щял да протече по друг начин. За неудачите си обвинява т. нар. пословична българска мръсотия и конкретно вече покойния шеф на съдиите в Световната боксова федерация Емил Жечев. Сарафа твърди, че една година преди Олимпиадата в Барселона през 1992-ра са започнали гоненията срещу него, защото отказал да играе по свирката на Жечев, а следвал своите интереси. „Аз обаче бях най-добрият”, категоричен е Сарафа и пояснява: „Това е така, защото съм избран от Бог. Дал ми е талант. Заложил го е в мен. И много работех, много тренирах. На 10 г. влязох в залата в Пещера. Вуйчо ми ме насочи към бокса, но аз, ако го нямах в кръвта си, ако не го носех в себе си, какво щеше да стане. И вуйчо ми, и тримата му синове бяха боксьори, но какво направиха в спорта? Нищо. Мен Бог ме е избрал, затова постигнах всичко. Още на 12 г. взех купата “Максим Мишев” в Пещера. Нямах годините да участвам в турнира, но ги смачках всичките. На 15 г. ме взеха в младежкия национален отбор.
На 17 г. станах европейски шампион в Дания. Аз не бях талант, бях явление. Какво да говорим
Колко титли съм донесъл на тази държава!”. Решението си да боксира в един период за Турция коментира така: „Защо тръгнах за Турция ли? Ами заради нашите управници. Да оставим европейските и световните титли, олимпийското сребро. Аз бях обявен за най-добрия боксьор на планетата Аз съм единственият българин и един от малкото в света, които са носители на купата “Ръсел” за най-добър боксьор на планетата и на купата “Денисов” за Европа. Кой друг е получавал такива признания? Само Сарафа! А те какво ми даваха!
Питайте ги. 350-400 лв. заплата и 4000 долара за световна титла. Винаги съм бил добронамерен, наивен и великодушен. Мислех си, че всичко ще се оправи. След толкова признания и титли от цял свят смятах, че и нашите ще ме оценят. Не стана. И тогава си казах: Стига толкова, и тръгнах за Турция. Но и там нещата не се получават. Защо? Пак заради нашата федерация. Поискаха пари, за да ми освободят правата да се боксирам за Турция. 300 хиляди долара за правата ми. Турците се хванаха за главата и се отказаха. Даваха ми 1 милион долара за олимпийска титла. И щях да я взема”, уверява Сарафа.
И въпреки всичко той е уверен, че Бог му помага. „На истинските, чистите, добри хора Бог им помага. Но трудно живея. Нямам работа. Безработен съм, вземам олимпийска пенсия. Това е всичко. Парите не стигат за нищо. Ходя по Испания и Португалия, но няма работа за мен като треньор. Предлагат ми смешни заплати – по 500-600 долара месечно. Какво е това. Нищо. И аз отказах. Прибрах се. Срам ме е вече да ходя в чужбина да си търся работа. Като ме разпознаят хората, и се чудят как съм стигнал дотук.
Най-великият и титулуван спортист, който мачкаше всичко наред, е беден и си търси препитание
И оттам знаеш ли какво си мислят за нас? След като Серафим Тодоров е така изпаднал, какво остава за другите българи в тази държава. Затова ме е срам”. За опитите да се пробва на професионалния ринг Сарафа е лаконичен: „Изиграх 16-17 мача. Промоутърите и мениджърите ми бяха слаби и се отказах. Ако бях подписал договора в Америка, нещата щяха да са коренно различни. Още щеше да се говори за мен. Останах тук и всичко отиде на гибел. Но съм богат със семейството и най-верните си приятели, които ме уважават и ценят”.
Сега Сарафа е убеден, че Флойд Мейуедър му дължи реванш, и го приканва публично. Все пак той е единственият, който е победил най-силния.
Красимир ПЕТКОВ
