Санаториумът отдавна не функционира и е цяло чудо, че досега не се е превърнал в скъп спа хотел. Обграден е от гъста гора и невероятни гледки към планината, а в близост до него се намира и язовирът „Дъбника“.
Пететажната сграда е построена през 1978 г. на парцел от 15 000 кв. м. Въпреки че към момента е неизползваема, все още се охранява и поддържа. Все още на територията на комплекса се зеленеят големите паркови площи. Живковата резиденция разполага с 4 апартамента, в които навремето комунистическият вожд предпочитал да отсяда. Гостите му се настанявали в двойните стаи със самостоятелни санитарни възли, които са 52 на брой. Има и 4 единични такива.
Санаториумът имал редица кабинети, където се правели всевъзможни оздравителни процедури на държавния елит. Разбира се, най-посещаван бил ресторантът с капацитет 120 места. Сред останалите екстри са конферентни зали за 55 човека, кафе-бар,помещение за фитнес и аеробика, помещения за финландска баня, руска баня, инфрачервена стая, затворен басейн с бар, асансьор за 4 човека, отворен паркинг за 30 коли. Още при строежа на сградата били осигурени собствен трафопост, кладенец, сонда, централен водопровод, канализация, както и резервоар за минерална вода.
Враца става недолюбвана от Тодор Живков, след като на 1 юни 1980 г. срещу него там е извършен т. нар. опит за атентат. В града Тато пристига за честване на Ботевите тържества. Наоколо има милиция, цивилна охрана, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този момент едър млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, посяга и успява да го сграбчи за ръката. Живков залитва, а охраната мигновено скача, настъпва суматоха, Тато пада на колене и на ръце. Всичко се развива за секунди. Нападателят моментално е затиснат от няколко души от охраната от УБО и бързо е отведен и натикан в тяхна кола. За опита за покушение тръгват всякакви версии – от изваден нож до стрелба с винтовка. Без да се разбере истината, 20-годишният тогава Цветан Килограмски е арестуван за нападение на Тодор Живков и лежи в затвора 9 години и половина. Освобождават го чак през 1990 г. След случката Живков се връща в града чак през 1998 г., малко преди да почине.
