В театрите - папагалите на другарите, а ние артистите - на тротоарите!

Преди 35 години журналистът Борислав Костов, председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Михайловград (Монтана), написа съвременната комедия “Директорът в басейна”, която излезе на самодейната сцена в Берковица. Сега вече като великотърновски автор, комедиографът отново гостува в градчето под Ком, където поставя новата си сатирична творба “Секс, наркотици и крокодил”. 

Тази реплика на Великов, един от героите в комедията на Борислав Костов, силно се родее с тревогите в сферата на сценичните изкуства, породени от театралната реформа. Възможността редица провинциални театри да се превърнат в свободни сцени и професионалните трупи да бъдат разпуснати все още е във фокуса на общественото внимание. А неволите на протестиращите артисти в голяма степен се припокриват с доведените до абсурдност ситуации, които жадната за смях берковска публика ще види на 1 април на сцената на читалището в балканския градец.
С присъщия си хумористично-саркастичен стил авторът на “Секс, наркотици и крокодил” 

поднася поредния духовен дар на близкия до биографията си град 

Не само за да разсмее тъжните си съграждани, затънали в безпаричие и безнадеждност, но също, заедно с участващите самодейци, да изрази съпричастност към тегобите на професионалните колеги.

В българския Северозапад, нареден все отпред в класациите на упадъка, остават все по-малко творци. Но има една група дългогодишни самодейци, в които не угасва възрожденската искрица, които, въпреки реформи и политики, упорстват да създават култура. Такива са: Антон Младенов, Петър Каменов, Красимир Георгиев, Георги Гелов, Димитър Радомиров, Антоанета Кирова, Нели Илиева, Виолета Риджакова. 

И, разбира се - Борислав Костов, изявяващ се и като актьор, и успял да запали за участие двама млади: Цветелина Илиева и Атанас Павлов. Те са от малцината младежи, останали в града под Ком и вероятно все още мечтаещи за истинската голяма сцена. 

Доста тъжно е артисти да оцеляват, 

адаптирайки се като: новоизлюпен екстрасенс; бавачка на митничарско бебе; участник в черно тото; касиерка на тоалетна... А мечтите са сведени до това - да си получат заплатата. Свикнали с всякакви унижения, актьорите протестират плахо и сами признават, че “цвилят като кон на празни ясли”. В изговорените от тях реплики публиката ще открие ония истини, които българите често шушукат помежду си, но рядко заявяват смело: “Ако нямаш осигуровки, направо си умрял!”. “Всяко бебе да плаща гражданска отговорност - с количката може да удари някой джип”. “В София е директорът, в министерството - така се пази място”. “Ако бях депутат, по цял ден щях да решавам кръстословици”.

В комедията си Борислав Костов е съградил образи, които сякаш се оглеждат в срещуположни огледала и представят безкрайния низ на гротеската живот. И макар въпросът към публиката: 
“Как да накараш тоя народ да ти повярва?” 

да остава без отговор, финалната реплика е: “Начало!!!”. Вероятно заради неподражаемата вяра на автора, че изкуството ще продължава да буди, да разтърсва и гради, а комедията ще е смелият шут, който ще крещи истини в лицето на онези, които превръщат живота ни в гротеска. 

Вилия БОРИСОВА