Чарли Чаплин сбъдна мечта - играе в руски филм

Сигурно си спомняте един от столичните чешити - Чарли Чаплин. Ако минете покрай шадравана на Народния театър, няма начин да не забележите този ненадминат любим образ от нямото кино. Никой не може да предположи, че невероятният имитатор на Чарли Чаплин е 70-годишен пенсионер. А той се е развихрил и шашка с геговете и импровизациите си!
 
Нашият Чарли е на път да се прослави в Русия. Неговият чар не остана незабелязан от руския режисьор Михаил Шевчук. Руски екип съвместно със студия „Бояна” заснеха романтичната история на млада балерина и влюбен до уши италианец, открили любовта в България. Лентата е озаглавена „Софи и Я”, а Чарли вече е част от филма. Така той сбъдна мечтата си за голямото кино.
 
Но кой всъщност се крие зад образа на Малкия Голям Чаплин? Това е перничанинът Методи Занев, който от години се подвизава с успех в имитацията на краля на немите филми. Обира сума овации и е сигурен, че не е погубил таланта си. Мечтаел от малък да играе, но израсъл в бедно многодетно семейство,
 
за учене на изкуства и дума не можело да стане в миньорското семейство
 
Но за уникалния български талант няма граници. Той радва и малки, и големи.
 
„Като Чаплин започнах да работя на 1 юни 2010 г. Отидох в английската част на Испания - Гибралтар. Синът ми работеше като мим – “човек без глава”, “кален човек”. Питам го има ли там при теб Чарли Чаплин. Така започнах. Синът ми работеше там и аз отидох. Опитах, стана спонтанно.
 
Аз много обичам Чарли Чаплин, гледал съм всички негови филми по няколко пъти и въпреки че съм ги гледал, пак се смея до сълзи. Бях трети клас, когато започнах да го рисувам. Баща ми се чудеше. Черно-бяло и нямо беше киното тогава. В нашата махала идваха кинаджии, опъваха едни чаршафи и прожектираха филмите. Случвало ми се е да пия вода от коритото за животни на площадчето, само и само да не изпусна прожекцията.
 
Имах големи мустаци, но мустак не се бръсне току-така. Ами сега?
 
Вече имам такава пентура (професионален макиаж), но тогава нямах и подсичах черния си мустак с крем “Здраве”, спомня си Методи. - Подсякох отстрани мустака с крем, а в средата го почерних с молив. Сложих едно бомбе, и то не беше точно оригиналното, и започнах да тренирам пред огледалото физиономиите на Чарли. Харесах се и реших – това е. Обадих се на сина ми и му казах - идвам. Така се озовах в Гибралтар.
 
Правилно ли я изговарям тази дума, усуква езика си Методи. Заминах на 30 май, а на 1 юни имах рожден ден, тогава излязох за първи път пред публика.
 
Беше прекрасно, много хубаво, хората се радват, снимат се с мен и дават по някое евро. Изкарах там половин година и после се преместих в Мадрид. Работих там близо година и сега си дойдох. Преместих се пред Народния театър. Тук обаче не е същото. Хората пак се радват, но нямат пари, угрижени са.
 
В Испания и най-изпадналият клошар няма да открадне багажа на уличен артист, а тук?,
 
чуди се Чарли Чаплин и повдига вежди.
Куфера, имам куфер (бел. ред. - това е специфичният пернишки диалект), един ден ми откраднаха, а вътре имам резервен костюм, магнет и музика, апаратура с флашка. Когато съм на тихо място, пускам мелодиите от филмите на Чарли. Та тогава извадих голям късмет – глупакът, дето ми го открадна, попадна на полицай, ама униформеният като го видял, че тича с куфар, го хванал, така ми го върнаха. Оттогава го държа под надзор, при момичето от сладоледа.
Завистта е другото нещо, по което ама никак не си приличаме с испанците.
При тях хората се радват на успеха на другите и го споделят, а ние българите само гледаме как да подлеем вода един на друг.
 
В Испания изкараш ли пари с труд, няма значение дали е престижен, хората те уважават
 
Това ми липсва тук, усмивките на непознатите.
 
Бил съм болен, болял ме е зъб, но е трябвало да изкарам пари за наема, а в Испания това са 600 евро на месец. Мислил съм си за нашите актьори какво ли, колко ли им е струвало, особено на тези в Сатирата, да предизвикват усмивки у хората. Калоянчев, Парцалев..., големи актьори, сигурно и те са имали проблеми и неволи, нали, ама никой не ги пита, просто им завиждаха.
 
Бил съм миньор, но това не означава, че получавам голяма пенсия, тъй като нямам пълен трудов стаж като такъв. От 1991 до 95 г. работих в Либия като песъкоструйчик. Пенсионирах се на 60 години и взимам мижави пари”.
 
На въпроса как се справя с тези пари, Методи се усмихва: Оооо, стигат ни, и съпругата ми взима пенсия, ние сме скромни хора.
Ние не сме обременени, децата ни работят, внуците също, не се оплакваме. Пък и аз поработвам тук по малко – изкарам днеска 10 - 15-ина лева, малко ли са. Минавам покрай Халите, купувам парче месо, зеленчук и си заминавам. Пафкам цигарки, но малко, по кутия на 3 - 4 дни. Имам подслон – хубава къща.
 
Зет ми ме кара да работя при него, той има дюнер, но аз съм горд човек, слуга на зетя не мога да ида.
 
Вкъщи, разбира се, готвя, беля картофи, помагам на съпругата си, от труд не се боя. Наскоро отпразнувахме златна сватба, навремето рано се женехме, но по любов.

Аделина, Милен и Ирина са децата ми, но най-много се радвам на 6-те си правнучета. Не мога без тях, много ги обичам.