Кимион има и в ликьора

Наричат го още кимел, кмин, див анасон. Употребяват се само зрелите плодчета на кимиона, които, щом узреят, много лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване. Щом те започват да добиват тьмнокестеняв цвят, стъблата се ожънват. После се изсушават и изчукват или овършават. Изсушеното семе има характерна, силно ароматична миризма и парлив вкус. Съдържа 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др. 

Кимионът се е използвал като подправка още през Средните векове поради силната си миризма и пикантен вкус. Сега той е неизменна съставка на колбаси от млени и кълцани меса, на домашни наденици и суджуци - тогава се използва смлян на прах. Използва се за ароматизиране на тестени изделия, при приготвяне на ястия от смляно месо, на кисело зеле с месо, зеле с ориз, скара, солени бисквити.

Плодовете на кимиона влизат в състава на кърито и на “гарам масала”. Той е сред любимите подправки на индийците, арабите и латиноамериканците. Приложение има при правене на ликьори. Кимионът дразни жлезите на храносмилателната система и възбужда апетита, но в по-големи количества може да предизвика възпаление на стомашната лигавица.

Народната медицина го препоръчва като газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително средство и за увеличаване на млякото у кърмачките във вид на запарка, обикновено с други подобни лекарствени средства.