Защо гръмна Търговският регистър

Познавате ги. Чиновниците. Тези особени хора, чиито имена не помните и чиито хитри очички казват с поглед на всеки следващ управленец „колко такива ни минаха през ръцете...“. Тоест напъвай се колкото си искаш, господин политическо назначение – ние сме тук и ще бъдем тук много след като властта се смени.

Въпросът е колко от тези хора стоят в администрацията за едната заплата и ако не това е стимулът, то какъв би бил той? И когато говорим за корупция и така изнервящото дребно рушветчийство, вградено дълбоко в манталитета на българина чрез фамозното „да почерпя нещо?“, то наистина е важно да разберем какво я прави възможна.

А това, което я прави възможна, е хартията. Любимата на аналоговата администрация хартия.

Хартията, която позволява мотаене на папки и преписки, докато някой не се обади „да почерпи“. Хартията, която позволява да се пипне и добави някой и друг лист в полза на желания победител в поредната обществена поръчка. Хартията, която позволява да изчезне страничка, да се смени входящо номерче и да се „оправи“ първо преписката на почерпилия, пък другите да чакат.
Затова и войната на администрацията с електронното управление ще продължи да бъде все така свирепа, па макар и тиха и привидно незабележима. Затова и тепърва ще ставаме свидетели на нови и нови сривове и аварии, причинени от досадното отношение на администрацията към електронните системи. Затова и Агенцията за електронно управление, чийто доскорошен председател Росен Желязков съвсем разумно реши да развива капацитета си в КРС, се превърна в маргинален орган за потвърждаване на разходи, вместо в шапка и двигател на изграждането на електронното правителство.

Защото точно то – електронното управление, е най-големият враг на лелката зад гишето и на нейните началници, на пърхащите около всяко министерство уреждачи, на нелепото разходване на обществени пари и на необяснимия жизнен стандарт на треторазредни държавни служители.

И проблемът далеч не се изчерпва с Търговския регистър на Агенцията по вписванията, нито с подалата оставка негова шефка, нито с Министерството на правосъдието и неговия сгромолясал се сайт. Това са единичните кризи в резултат на всеобщата ненавист на администрацията към въвеждането на модерни, прозрачни и достъпни регистри на дейността й.

И доколкото политическа воля за напредък в тази посока има, то един от начините тя да бъде препотвърдена е и изваждането от процеса на аналоговите политици.

„Няма как да знаеш дали този път е правилният, ако не знаеш накъде си тръгнал“ – беше казал някой преди време. Е, как министър или шеф на агенция да накара администрацията си да изгради прозрачни, достъпни и надеждни електронни регистри, ако няма никаква представа какво, по дяволите, е това? Как политици, които си нямат хал-хабер от ИТ технологии и съвременни компютърни системи, да надзирават експертите, които така или иначе – меко казано – не изгарят от желание да извадят цялата си дейност на светло на сайта на съответното ведомство? Как политик, който не разбира абсолютно нищо от технологиите за съхранение на информация, от бекъп сървъри, от облачни услуги и компресиране на терабайти с информация, носи каквато и да било отговорност за надеждността на тези процеси под неговото пряко управление?

Никак, разбира се. Ако назначите комбайнер за пилот на космическия кораб „Спейс Екс“ и той катастрофира, едва ли може да бъде кой знае колко обвиняван. Човекът в крайна сметка е добър в карането на комбайн, а не на космически кораб. Затова и няма как да обвиняваме политици, чийто живот е минал на пишеща машина, че не разбират от компютри. Просто не трябва да им бъде давано да управляват космическия кораб. Защото очевидно не могат.

Десетки хиляди години хората са писали с въглен върху камък. От 3000 години насам – на пергамент. От 300 – на печатна хартия. Преди 100 години навлиза радиото, преди 50 – телевизията, преди 20 – интернет. А хората вече дори не помнят, че само преди 10 години гигантът в интернет беше яху, а ние си комуникирахме с вече несъществуващи IRC чатове и подобни смешки. Темповете, с които работи цикълът на destcructive creation /разрушаващото съзидание/, се ускоряват с всеки изминал ден. И никой не е длъжен да чака никого, нито пък да спира прогреса в името на някого, чието развитие е останало в осемдесетте години.

Съвременният политик и управленец е длъжен да познава в детайли високите технологии и новостите в управлението на процесите по прозрачност, достъпност и сигурност на информацията за дейността на управляваното от него ведомство. Съвременният политик и управленец е длъжен да познава и да работи с всички водещи платформи за комуникация с обществото, където всекидневно да информира аудиторията за дейността си. Съвременният политик и управленец е длъжен да комуникира лично с аудиторията си, за да разпознава настроенията, очакванията и критиките на хората, които му плащат заплата, за да решава проблемите им.

Тези, които не се справят с изискванията на настоящето, принадлежат на миналото. И бидейки аналогови и поради това тежко неадекватни, е време да бъдат настойчиво помолени да освободят постовете си в полза на хора, които имат понятие от времето, в което живеем.

Защото, особено покрай печалната пресконференция на вече бившата шефка на Агенцията по вписванията, чийто фейсбук профил беше /преди да го изтрие/ учебен пример за това как НЕ се води публична комуникация от страна на заемащ важен пост човек, за пореден път се потвърди едно напълно погрешно схващане от страна на хора като нея за мястото и ролята им в обществото.
Та нека отново си кажем: Вие не ни управлявате, а ни служите, неуважаеми аналогови пишман политици. Ние, обществото, ви плащаме заплатите от данъците си, за да ни осигурите работещ Търговски регистър, качествени пътища, добри училища, спокойствие и сигурност, справедливи съдилища и съвременна медицина. И когато не се справяте, се сърдете само на себе си.

Защото и ние, също както системно бойкотиращите ви чиновници, сме видели много като вас.

Минават и заминават.

А гробищата продължават да са пълни с незаменими хора.