Защо бяха сменени 5-имата министри  

Персоналните промени в правителството са израз на волята на управляващата коалиция от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ да завърши успешно мандата си. Те са отговор на общественото напрежение, но не са приети под диктата на протеста. Затова и протестиращите предпочетоха незабавно да приемат тезата на опозицията, че тези промени са само „козметични“. Всъщност това не е така.

Цялостната досегашна политика на ГЕРБ по отношение на членовете на кабинета е била последователна. От една страна, управлението на ГЕРБ винаги се е отличавало с висока динамика на кадрови промени. От друга – нито една от тях сама по себе си не е водила до правителствена криза. Все пак в този кабинет бяха направени най-много кадрови промени, отчасти заради сложната конфигурация на управляващото мнозинство, но и заради изключително трудния период от време, в което управлява това правителство.

Макар и направени едновременно, последните кадрови промени имат различна логика по отношение на всеки от сменените министри. Исканата оставка на финансовия министър Горанов всъщност бе резултат не толкова на натиска на протестиращите или на обвиненията на Васил Божков, колкото на хода на разследването по отношение на дейността на Комисията по хазарта. Поддържаната от него консервативна финансова политика получи много висока оценка както от европейските институции, така и във вътрешнополитически план, доколкото позволи на България да навлезе в период на съществени икономически и социални рискове със стабилни финанси.

Другата поискана от част от протестиращите от „Да, България“ бе на вътрешния министър Маринов. Всъщност след един изключително труден и напрегнат период от време за МВР като цяло и за полицията неговата работа бе оценявана високо. Конкретните поводи с обвиненията в полицейско насилие и неадекватни мерки, предприети спрямо протестиращите в парк „Росенец“, не би трябвало да бъдат определящи за дейността на един добър професионалист, но при тази ситуация министър-председателят предпочете да се раздели с него.

Министър Караниколов, макар и предложен от квотата на партия „Атака“, бе определян още в началото като експерт, който е работил с Делян Пеевски. Неговата работа в Министерството на икономиката също бе оценена положително, но оставката му бе определяна най-често като жест на дистанциране спрямо ДПС. Това бе и общата рамка, в която бяха вписани останалите кадрови промени в кабинета.

Тази връзка е по-трудно различима по отношение на министър Ангелкова. Въпреки че кризата, предизвикана от пандемията, засегна най-остро именно туристическия бранш, действията на министъра бяха подкрепени от съществена част от основните групи в туризма. В известен смисъл тази оставка дойде като отговор на многократно изразяваните критики към нейната работа от страна на НФСБ и лично от Валери Симеонов. Това е и причината тя да бъде заменена на този пост от Марияна Николова, която замени самия Симеонов след неговата оставка като вицепремиер.

Връщането на Кирил Ананиев като министър на финансите е може би най-безспорната кадрова промяна в кабинета. Никой не е подлагал на съмнение компетентността на министър Ананиев в сферата на публичните финанси и изработването на държавния бюджет. Неговият заместник, както и в случая с МВР, където изборът е в полза на безспорен професионалист, какъвто е главен комисар Христо Терзийски, е също толкова безспорен в лицето на професор Костадин Ангелов.

Няма съмнение, че през последните седмици сме свидетели на редица жестове на взаимно разграничаване между ГЕРБ и ДПС, но използването на това като общо обяснение на кадровите промени не е достатъчно. Нещо повече. Сами по себе си тези промени не са достатъчни, тъй като след тях изглежда необходимо да бъдат направени и структурни промени, които да оптимизират отговорностите на вицепремиерите по отношение на отделните области на управление.

България навлиза в изключително важен период, изискващ стратегическо планиране и ефективно управление. Това не е свързано само с дълбоките промени, които се предлагат от Европейската комисия, а и в много по-голяма степен от собствения дневен ред на страната ни. Глобалните трансформации, до които доведе и които ще продължи да изисква противодействието срещу пандемията и възобновяването на стопанския живот, ще окажат съществено въздействие върху българската икономика и върху живота на всички ни. Повече откогато и да било през последните петнадесет години България има нужда от ефективно и ефикасно управление, както и от обществена подкрепа и контрол върху действията на институциите. Проблемът, разбира се, е в изключително ниското обществено доверие и високите нива на критичност при отсъствието на необходимата гражданска компетентност.

Сами по себе си кадровите промени в правителството би трябвало да бъдат част от един цялостен процес на преосмисляне и оптимизиране на дейността на изпълнителната власт. Ако те бъдат възприемани само като „потушаване на огъня“ или като резултат от натиска на протестиращите, това би подценило тяхното значение и би отклонило вниманието от много по-съществените въпроси за ефективността и устойчивостта на публичните политики.

Исканията на протестиращите все още са толкова абстрактни и радикални, че кадровите промени сами по себе си не могат да доведат до създаване на реални условия за диалог. Опитите протестът да бъде насочен в полза на тезата на президента Радев доведоха до забавяне на естествения процес на структуриране на протеста, както и до извеждането на негови автентични говорители и послания. Необходим е диалог, който да концентрира обществените усилия и дейността на публичните институции към преодоляването на кризата и подготовката на България за следващия период от нейната европейска интеграция, но за съжаление, засега диалогът изглежда почти невъзможен.

Инициативата остава на страната на изпълнителната и законодателната власт. От техните действия зависи не само как България ще премине през период на трудни за прогнозиране предизвикателства, но и как ще бъдат възстановени доверието и публичният дебат.