По същество България в последните два месеца се управлява в режим на диктатура.
В ПИК, уви, бяхме прави, казвайки, че президентът Радев припозна държавата с казарма (вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).
Защо трябваше да хабим ресурси и енергия със служебното правителство? Радев преспокойно можеше да командва с еднолични укази.
Вчера гръмна поредният "гейт", този път с гласуването на българите в чужбина. Чиновник от правосъдното министерство в прав текст призна, че държавният глава лично го е извикал в кабинета си и му е наредил да задвижи скандалните поправки в изборния кодекс, свързани с уседналостта. Мъдри съвети е раздавал и шефът на кабинета на Радев - Иво Христов.
"Няма проблем, десните ще поврякат, но те и без това си врякат...", пояснил г-н Христов.
Да оставим настрана циничната лексика и сегрегацията по идеологически признак - "десните", "ще поврякат" (г-н Радев, вие президент само на "левите" ли сте?)
Далеч по-опасно е, че Радев си позволява да привиква правителствени служители и да им раздава заповеди. Това по същество е груба и антиконституционна намеса на президентската власт в изпълнителната. И не е прецедент. Според признанията на самия министър-председател Герджиков, Радев е наредил да се отмени постановлението за бежанците. Преди това държавният глава пак постави в унизително положение правителството, изкомандвайки министрите да се откажат от "зелената светлина" за плана "Пирин".
За всичко това има свидетели. Чиновникът от правосъдието Любомир Талев вече разказа за натиска на Радев. Ще се появят и други - когато изтече мандатът на служебния кабинет и потърпевшите си развържат езиците. Със сигурност на проф. Герджиков също не му е особено приятно да бъде унизяван и със сигурност ще има какво да сподели, когато излезе от кабинета си на "Дондуков" 1.
Странно е мълчанието на конституционалистите. Съзират ли закононарушение в поведението на Румен Радев? Има ли повод за задвижване на процедура по импийчмънт? Дали и прокуратурата не би трябвало да се замисли по въпроса?
Времето ще даде отговор, а за жалост в България "времето" е тъждествено с "конюнктурата".
Най-смешното в цялата история е, че огромното количество българи, дали вота си за Радев, му се довериха с илюзията, че е истински демократ. И че би се превърнал в антитеза на "диктатора Борисов"...
