Тодор Танев като Яне Янев

„Конституцията на Европа съдържа "Харта на основните права на съюза". Дял първи на правата, преди свободите, преди равенството и солидарността, носи името "Достойнство". Защо? Защото достойнството е гръбнакът на духовния скелет на всяка личност и на всяка общност, особено на общността, наречена народ. То, достойнството, държи личността и народа изправени, само с достойнство и чрез достойнството главите могат да се вдигнат и очите да потърсят пътя.”
Антон Дончев
 

Уволнението на Тодор Танев (оставка в случая е евфемизъм) не беше изненада. За внимателния наблюдател той отдавна е пътник. Пътник, поседнал преди тръгване, както се казва. От самото начало на този кабинет той беше чужд и сред своите. И поради това потърси закрила от премиера. „Премиерът ме е назначил, той може да ме уволни!”, повтаряше където стане и където седне професорът. Е, не са един и два примерите, които показват измамността на тази кълка. Който е лежал на нея, все е станал пишман.

Ако трябва да съм откровен, защото невинаги трябва, министър Танев си отиде бадева. Изобщо не е бил против робството, дори напротив. А това за съжителството си е висяло в програмата от години. В мотивите, които спомена Борисов, няма нито един достоверен. Но всичко това е без значение. Защото министерстването на Тодор беше приключило от доста време. Просто Борисов си запази това уволнение за по-подходящ случай. И той дойде. Борисов наистина го уволни, но го уволни полезно, така да се каже.

И не се чу нито един реформаторски глас в негова защита. Кунева от бързане да заеме неопразнения още стол седна направо в скута на предшественика си…

След оглушително мълчание в продължение на месеци за грандиозните скандали, които изтекоха от аферата „Яневагейт”, мълчание, на което нямаше право като председател на Националният съвет по антикорупционни политики към МС, Меглена Кунева най-после събра „кураж” и поиска оставката на ВСС заради поредицата от скандали в съвета. Няма нищо по-смешно от герой, който е пропуснал времето за подвиг. До вечерта и ГЕРБ поиска оставката на ВСС. И стана ясно, че акцията е координирана, панически опит да се отклони вниманието от доклада на ЕК. Но категоричната реакция на прогресивните сили сред магистратите (под прогресивни сили имам предвид тези, които мислят като мен) бързо демаскираха истинските цели на този… не знам как да го нарека – блъф, финт, трик…: намиране на изкупителна жертва и спасяване на главния прокурор Цацаров. За което трябваше спешно да се намери нова залъгалка за общественото внимание. И късмет, точно в тоя момент се развихри истерията с подмяната на робството със съжителство, която просветното министерство уж било направило в програмата. Дойде направо като отговор на молитва. Медиите излъгаха – от корист или от невежество. Политиците се вързаха, премиерът се възползва. И като наскача де що има патриоти из родината, като ревнаха гороломно: „Отнемат ни робството!”, и не остана нито време, нито място за обяснения. Отново, за кой ли път, гражданството беше хванато на бастуна с кривото. Изтъркано и елементарно, но проработи и този път.

И се създаде видимост, че Танев отива курбан за робството. А всъщност падна жертва на доклада. Падна, за да се прикрият истинските причини за дереджето на съдебната система и буксуването на съдебната реформа – яростната съпротива на Цацаров, неискрената подкрепа на Борисов, конформистката позиция на Реформаторите.

Първи главата на министъра още преди месец поискаха неговите политически приятели. Ролята на Саломе, оказва се, е изиграла лично Кунева. Макар че по-скоро би минала за майката на Саломе, Иродиада… Малко пресилвам, разбира се, щото и тя е Иродиада колкото Тодор е Предтеча. Но нали все пак имаше Секновение… Мислехме, че цялата работа е за да седне Дани бой на министерско кресло. Но то излезе още по-грозно.

Преди време написах, че Кунева ще напусне правителството последна, даже и след Борисов. Но сега мисля, че съм я подценил. Тя изобщо няма да напуска, ще премине направо в следващото правителство. Подобно на Иродиада, и тя е готова да се „ожени” за всеки свой чичо, стига да има файда - ту за чичо Ирод ІІ, ту за чичо Ирод Антипа…

Проф. Велислав Минеков, бивш член на партията на Кунева, обясни защо, според него, Реформаторите намразиха Танев: „Министърът е неподкупен. Това е вредно. Министерството е златна кокошка за издигналата го партия. Министерството е фабрика за пари. Програмите, училищата, университетите и даже "робството" нямат никакво значение. Танев не се съобрази с партийната касичка. Непростима грешка”. Според него министерството, работодател на десетки хиляди учители и служители, можело да бъде добър начин за печелене на гласове по изборите, но Тодор и тук отказал да сътрудничи. Един вид, поставил интересите на образованието над партийните, което, естествено, е престъпление.

Казаното от проф. Минеков пряко кореспондира с горчивите констатации на Радан Кънев, направени по повод една година от включването на РБ в правителството: „Допуснахме вътрешнопартийният егоизъм да надделее. Дадохме 50% от енергията си за участието във властта във вътрешно надцакване в преговори с ГЕРБ на кого да му бъдат назначени няколко души в администрацията, което, само по себе си, е тежко поругаване на нашата предизборна програма, в която основно място заемаше борбата с политическата партизанщина, партийните назначения и партизираната администрация”.

С една дума, демократите победиха демокрацията. Защото демокрацията е обратното на партизанщината, на непотизма, на търговията с влияние.

Вероятно проф. Минеков е прав и Тодор Танев не се е забъркал в далавери. Но понеже хората са така устроени, че пречупват всичко през себе си, в очите на повечето му политически приятели това изглежда по друг начин: „Краде сам!”. Което в политиката, колективна дейност по условие, е най-тежкият грях и се наказва с най-тежкото наказание.

Налага се проф. Танев да отстъпи мястото си на един по-кооперативен играч. Кунева, разбира се, е виждала през плет проблемите на образованието. И едва ли и сама си прави илюзии, че може да организира по нов и модерен начин тази забатачена от десетилетия област. Явно причината за това й желание трябва да се търси другаде. И аз търсих, и други хора търсиха… Французите обикновено казват „търси жената”. Но американците са по-прави: „Следвай парите”. В образованието предстои да бъдат налети милиарди от образователни програми. Постното дробче, за каквото винаги е минавало това министерство, изведнъж става блажно.

И в този контекст проф. Танев изведнъж започна да става симпатичен. Щях да бъда сред тези, които призовават да го изпратим на крака, ако не беше бездарният епилог на цялата история. „С министър Танев се договорихме да продължи да работи като мой съветник в кабинета. Той е един изключително ерудиран човек”, обясни премиерът резултата от срещата си с професора. И подмени мотивите за уволнението му от „системно проявяващите се проблеми в министерството и сектора” на неспособност на екипа „да комуникира с обществото правилно това, което възнамеряват да правят…”.

Предложението явно е прието. И Тодор Танев стана като Яне Янев. Не знам кои са другите съветници на Борисов, но ми стига да знам, че Лудото Яне е сред тях.

Да те уволнят по пощата, дето се казва, да го научиш от медиите и ти после да приемеш подаянието „съветник”?! Както казва класикът - „Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено”. Нямам обяснение за такава крещяща липса на самоуважение. Някаква странна форма на проява на Стокхолмския синдром.

Всъщност не би трябвало чак да се учудваме. През 2014 г., още пресен министър, Танев плонжира: „Бойко Борисов е интересен човек. Той вече не е човек от първото правителство, той резонира със собствените ми трептения. Той няма да се върне към старото управление. Борисов е земен човек и едва ли има политически лидер извън него, който така да пасва на българската политическа култура…”.

Не отива на интелектуалец и учен да резонира в едно с Борисов. Не може човек, дето е изчел вагон книги, да трепти на честотата на еднокнижника. Не че не може, не бива. Министерстването е до време, репутацията остава. Ако я пазиш де… Иначе не остава.

Пък когато Реформаторите започнаха да рият под краката му, Танев каза: „С министър-председателя се виждаме в средите и аз го попитах - "Има ли някакъв проблем?". Той не ми обърна внимание. Това е съвсем категоричен знак на подкрепа. Поне аз така го тълкувам".

Тогава един приятел коментира във „Фейсбук”, че имаме здравен проблем в просветното министерство. И аз не можах да му възразя, ако че и Тодор ми е приятел.

Та тези изказвания показват, че Стокхолмският синдром не се е появил изведнъж. Той грижливо е култивиран през цялото време.

Това, от което отчаяно се нуждаят българските политици и българската политика, е достойнство. Лично достойнство, партийно достойнство, национално достойнство! Но първо е личното достойнство на политика. Само хора с лично достойнство могат да работят за достойнството на своята партия и на нацията. За съжаление в българските политически нрави това се смята едва ли не за екзотика. И затова политиците ни танцуват по едно лято.

Оттук нататък раздялата с РБ вече е психологически подготвена. Когато Борисов реши да се раздели с тях, на гроба им няма да има дори платени оплаквачки. Те направиха всичко възможно смъртта им да не е тъжно събитие. Борисов прекрасно умее да бие противниците си с кокал. Но това, че на тях им харесва, не е негова вина.