Войната Слави Трифонов – Кирил Петков  

ИТН доказва, че „няма такава държава“, която да може да бъде управлявана по този начин. Няма място за илюзии по отношение на този политически субект, когато не може да налага изцяло и единствено своите интереси. Партията на Станислав Трифонов изглежда като „рисков играч“, който във всеки момент е готов да постави другите пред свършен факт, но всъщност проблемът е по-сложен.

През изминалите повече от четири месеца ИТН продължи да реализира своята изключително прагматична корпоративна стратегия. В 45-ото и особено в 46-ото ОНС през миналата година, когато имаха най-голямата парламентарна група, те заявиха готовност да управляват, но само ако получат „на доверие“ подкрепата на останалите „партии на протеста“. Тогава те разчитаха на съществената си електорална тежест и на обществените очаквания, че именно те носят нов проект за развитие.
Отказът да поемат отговорност за управлението не бе емоционален жест. Това бе начин да отклонят от себе си критиките и да продължат да се стремят към постигането на собствените си цели. Нищо емоционално или случайно няма в поведението на този политически субект. Именно затова участието му в управляващата коалиция не е насочено към постигане на одобрение или съгласие от страна на другите. В ИТН просто не се интересуват от останалите. Те следват собствените си цели.

Сходствата генерират много повече конфликти, отколкото видимите различия. Избирателите, които подкрепиха ИТН на редовните избори през април 2021 г., и още повече онези, които направиха същото на първите предсрочни избори през юли, три месеца по-късно, се насочиха към следващия носител на „промяната“. Депутатите на Трифонов в двата преходни парламента, както и сега, имат сходен профил с този на ПП. Претенцията за експертиза, за младост и образование, получено в чужбина – също. Именно затова бързо и безкомпромисно ИТН се позиционира срещу „продължаващите промяната“, а те на свой ред ги разпознават все повече като нарастващ риск за стабилността на собственото си управление.

Резултатите от изследванията на общественото мнение показват ясно изразена тенденция на спад в подкрепата за партията на Трифонов. Тя изгуби почти напълно образа си на надеждна политическа алтернатива на „статуквото“. Предишните ѝ гласоподаватели предпочитат да се придържат към последния си избор в полза на ПП, а останалите са склонни да ги упрекнат в прекалени претенции и непоследователност. В същото време сред останалите им лоялни избиратели се регистрира най-висока степен на неодобрение към управляващото мнозинство и правителството.

Електоралната тежест на ИТН намалява, а в същото време симпатизантите им одобряват все по-малко управлението на страната, въпреки че в него участват и собствените им представители. Това означава, че ако следва лоялните си поддръжници, партията на Трифонов би трябвало да продължи да се конфронтира с останалите и особено с ПП, а ако желае да има изобщо място и значение в следващия състав на парламента, би трябвало да промени напълно поведението си и да търси съгласие.

Сред останалите политически субекти, подписали „Волеизявление за присъединяване“ към Споразумението за съвместно управление на Република България (каквато е официалната форма на онова, което по инерция продължават да наричат „коалиционно споразумение“), управленската криза се отразява по различен начин. Избирателите и симпатизантите на „БСП за България“ са разделени почти поравно в оценките си за управлението. За подкрепящите правителството, както и сред по-голямата част от избирателите на ДБ, независимо от видимите проблеми, по-важното е това, че все пак техните представители са във властта. За ДБ няма нищо по-важно от това да запазят мястото си в управлението, защото, ако отново стигнем до предсрочни избори, тази коалиция може и да не се запази в сегашния си вид. Единствено избирателите на ПП остават по-мобилизирани и продължават да одобряват управлението, надявайки се някак от само себе си управленската криза да намери своето решение.

По-важното е, че именно ИТН изразява най-категорично онова, което другите предпочитат да премълчат. Никой не би могъл да ги упрекне в това, че са нарушили дори и буква от записаните намерения в споразумението. Станислав Трифонов заяви, че ще направи всичко възможно, за да бъде запазена коалицията, и неговата партия ще следва стриктно всичко, което е приела като приоритети. Но нищо повече. По всичко онова, което не фигурира „черно на бяло“, ИТН доказаха, че ще постъпват точно така, както са решили, без да преговарят или да търсят подкрепа от останалите. Те имат свой собствен дневен ред, който не е включен в споразумението, и те ще продължат да го следват.

Проблемът не е в това, че издигнаха и продължават да поддържат своя кандидатура за гуверньор на БНБ. ИТН критикува партньорите си за свръхконцентрацията на власт във фигурата на Асен Василев и на министрите от ПП. Най-същественият проблем при квотното партийно разпределение на властта бе направен видим именно от партията на Станислав Трифонов. Когато ПП блокира плащанията към строителните фирми и принуди вицепремиера Караджов да се солидаризира с протестиращите, стана ясно колко далеко могат да стигнат последствията от подобно партийно парцелиране в управлението. ИТН отговори с искане за включване на свои представители в бюджетната и правната комисия на парламента, на мястото на депутати от ДБ, тъй като има по-голям електорален дял на последните избори. Но всъщност, за да може да контролира и да се противопоставя ефективно на диктата на ПП.

В същият стил ИТН настоява за смяна на СЕМ и прекратяване на мандата на генералния директор на БНТ. Следвайки собствения си дневен ред, представителите на „този народ“ настояват другите да приемат техните искания, особено в сферата на медийната регулация. Същото, макар и в различна степен, се отнася и за външната политика и регионалното развитие. Навсякъде, където ИТН разпознава собствените си интереси, нейните представители ще действат по същия начин. Те нямат „страх от сблъсък“, не се интересуват какво мислят другите, не искат да бъдат харесвани на всяка цена, стига да напредват по собствения си дневен ред. Затова и шоуто все повече се превръща в съспенс за останалите формации в коалицията.

ИТН ще продължи да действа „последователно“ и „правилно“, както действа всяка корпоративна структура, превърнала се в основа на политическа партия. Те няма да разрушат коалицията, поне докато не постигнат конкретните си цели. А когато това все пак се случи, ще се опитат да прехвърлят отговорността на другите.