Всъщност Корнелия Нинова нямаше какво по-различно да каже, заставайки пред избирателите си на Бузлуджа. Едва ли „правителството ще си изкара пълен мандат, икономиката расте и България е в перфектна международна политическа позиция“, е силна реч за опозиционен лидер, който има за задача да държи в кондиция поне твърдото ядро на партията си.
Предсрочни избори искаме, казва Корнелия. Властта искаме, казва, ще управляваме. Нормално, би си казал човек - така говори всяка опозиция и това е целта на всяка опозиция. Само че прегледът на реалността показва съвсем друго и за съжаление, бойките заявки на г-жа Нинова може и да екзалтират побелелите ѝ фенове на поляната, но правят лидерката на БСП да изглежда все по-странно в очите на хората, интересуващи се от политика.
Първо: Шансът предсрочните избори да възпроизведат различни баланси между двата големи полюса в родния парламент е равен или близък до нулата. Въпреки миникризите в отделните сектори управлението на ГЕРБ стои солидно. Структурите и животът вътре в самата партия не произвеждат никакви скандали и конфликти, които евентуално биха се отразили негативно на възможностите на ГЕРБ да се яви на всякакви избори по всяко време и да ги спечели. Като дребен паралел между лидерството на Борисов и Нинова в партиите им само бих искал да си представите как, също като Корнелия Нинова за скандалния Бенчо Бенчев, Бойко Борисов казва: „Абе, аз попитах кой е предложил еди-кой си общински съветник, ама моите от партията ми казаха да не се вра където не ми е работата“. Или как Борисов и Цветанов решават да свалят пълното си доверие от някого, избран от листата на ГЕРБ и предизвикал скандал с мащабите на аферата „Митьо Очите“, а пък той им казва да си гледат работата. Та когато г-жа Нинова иска да управлява държавата, нека първо се опита да си управлява партията.
Второ: БСП едва ли е в най-добрата си вътрешна кондиция, абстрахирайки се от кондицията на конкурента си. Няколко от влиятелните областни лидери продължават да са в открит конфликт с г-жа Нинова, правейки силно съмнителни мотивацията и резултатите на местните структури в градове като Пловдив, Бургас, Варна, Ямбол, Враца и други. Излизането на Желю Бойчев от политиката пък е ясен знак, че и в София положението не е много по-различно, а по оста Корнелия Нинова – Румен Овчаров тече високо напрежение. В БСП трябва да бъдат наместени много сериозни пластове, лобита и интереси, за да се яви партията на избори поне що-годе единна и с нужната енергия. А такава перспектива не се очертава в близко бъдеще, като резултатите на европейските и местните избори догодина едва ли ще допринесат за по-добро настроение в червените редици.
Трето: „Визията за България“ предизвика ефект, точно обратен на очаквания. Писането на подробни документи, представени по никое време с оглед на събитията – преди лятната ваканция и по средата на водовъртеж от много по-пикантни и интересни за публиката теми и събития, би следвало да предизвика вълна от подкрепа у недоволните от управлението и да се сблъска със сериозна критика от политическите конкуренти. Вместо това „Визията“ предизвика вълна от присмех и шеги, а сериозен анализ на този безсмислен документ е просто невъзможен. Няма нормален политик или икономист по света, който в 2018 г. говори за национализация и засилване на държавното участие в икономиката на фона на бедстващата Венецуела и единствения останал анклав на социализма – Северна Корея, където всяка зима стотици хиляди хора умират от глад.
В този смисъл заявката на Корнелия Нинова за предсрочни избори и управление си остава най-нормалното нещо за говорене на партийна сбирка и в същото време това е паралелна реалност, намираща се абсурдно далеч от осъществяването си. Но пък мечтите са безплатни, за разлика от кебапчетата.
Мечтите са безплатни и за организаторите на „националните“ протести на 6 септември, които трябвало да дадат, видите ли, началото на края на сегашното управление. Много е забавно, когато напъдени от „Обединените патриоти“ и „България без цензура“ бивши политици, в чиито сивита има само поредица от политически провали, се пънат да свалят управление, подкрепяно от над 2 000 000 избиратели. Колкото и да инженерстват ентусиасти като Байрактаров и сие, и колкото и да се напъват Слави и сценаристите му, подкрепата за подобен вид опозиция ще си остава в рамката на най-близките им роднини. Никой не разбра какъв беше смисълът например от кастингите на Слави Трифонов за политици, провели се тази пролет, както и какво стана със заявката му, дадена през февруари, че до месец след кастингите ще бъде направена следващата стъпка. Ако следващата стъпка е г-н Трифонов да подпише нов едногодишен договор за предаването си и да излезе в заслужена ваканция – окей, но това няма нищо общо с политическите му заявки и не направи по-ясен смисъла от въпросните препитвания.
Колкото до „националните“ протести – огризките от десните партии на прехода, преформатирали се в поредния ребрандинг под марката „Демократична България“, вече организираха няколко „национални“ протеста под различни надслови. Нито един от тях не успя да събере над 1000 души и ясно показа колко „национална“ е волята на избирателите да сменят настоящото управление. Воля на ниво „политически кръжоци от типа семейство и приятели“.
И да, сегашната власт не е идеална. Има твърде много неща, които трябва да бъдат свършени в сектори като вътрешна сигурност, правосъдие, социална политика и здравеопазване. Но в същото време икономическата кондиция на страната е чудесна, доходите на хората нарастват и ако трендът се запази, ще нараснат с 50% в рамките на управленския мандат, бизнес средата непрекъснато се подобрява и хората все повече усещат промяната в средата им за живот, осигурена от европейските фондове и възможността на правителството да инвестира нарастващите приходи в бюджета. А това, извинявам се, е всичко друго, но не и атмосфера на криза в управлението и предпоставка за предсрочни избори.
И колкото и да се напъват хора като Корнелия Нинова, Слави Трифонов и огризките от десницата на прехода, трудно биха променили реалността.
Могат само да я подменят, но това вече просто не работи.
Визията от Бузлуджа работи за Слави Трифонов
Кебапчетата са с пари, мечтите – безплатни
0 коментара
Все още няма коментари