Обществото, доколкото го има и не е загубило своята чувствителност до втъпаняване, настръхна за пореден път след разкритието, че 19-годишният Йоан Матев, студент по право, е разпознат и обвинен за убийството на Георги Игнатов на 2 юни 2015 г. в Борисовата градина, когато все още е ученик. Междувременно 11-годишната Габи почина в „Пирогов“ след ритник в корема заради спречкване със съученик в столичното 52-ро основно училище. Кой обаче е виновен за училищното насилие?
Насилието в училище е отдавнашен феномен, за който упорито си затваряме очите. Когато говорим как образованието трябва да се промени, обсъждаме всичко друго - учебните програми, финансирането, директорите, колко тежат ученическите чанти, целодневно ли да е ученето. Само не и насилието.
А царят е гол! Зловещите случки крещят в очите ни от класните стаи, по коридорите, в тоалетните, на двора. Ние обаче или отказваме да го видим, или го приемаме за поредното филмиране, което ни държи три дни.
Насилието е слонът в стъкларския магазин, който чупи всичко, а ние трескаво вървим след него да лепим и поправяме с най-различни мерки, програми, реорганизации и фондове. Хиляди родители пращат децата си на училище, треперейки и молейки се да не им се случи нещо. Други съзнателно си затварят очите за рисковете, заблуждавайки се, че това се случва само на „другите". Защото всъщност живеем в отрицание. Защото безумно ни е страх, че не можем да се справим с проблема.
Ролите, които могат да играят децата, не са много. Те или са насилници, или са жертви. И когато насилникът и жертвата се срещнат, нещо безвъзвратно се счупва.
И идва ред на мерките, ама закъснели! Сега се обмисля възможността при инцидент между съученици, какъвто е случаят с Габи, учителите да бъдат задължени да търсят веднага медицинска помощ. Това ще се прави, без значение дали детето се е оплакало от болка или не. Заявява го служебният министър на образованието проф. Николай Денков.
„Не го казвам, за да прехвърля на други отговорността. Възпитанието в нашето общество в момента е в криза. Ние сме в нова ситуация и училището не е подготвено за нея”, обяснява проф. Денков.
И стига до родителите. „До възпитанието в семейството, че да удариш по-слаб, момиче, не е приемливо. Да има обща нагласа, че насилието е напълно неприемливо”, казва още той. „Изключване и преместване не решават проблема по същество. За мен е много важно учителите да не бъдат оставени сами да се борят с този проблем”, обяснява професорът.
И защото от смъртта след шут в корема до откровеното клане в Борисовата градина и прикриването на подобно деяние има само една крачка, професорът казва:
„Не може да се прикрива убийство, не може по никакъв начин да се толерира такъв тип поведение. Тази директорка няма място в училищната мрежа. От друга страна, това е частно училище. МОН няма правата да маха директори или да предприема някакви други действия. Очаква се там полицията, прокуратурата и собствениците на училището да вземат мерки, за да оздравят атмосферата.”
Удобно и по регламент, нали? Да, полицаи и прокурори проверяват дали Василка Николова, директор на частното училище „Езиков свят“, е знаела, че Йоан Матев е замесен с убийството в Борисовата градина.
Според прокурор по делото единствената причина Николова да не е подведена под отговорност до момента е, че момчето от снимките, разпространени от МВР, е било издирвано като основен свидетел, а не като убиец. „Още тогава съученици на Йоан, учители и дори директорката на гимназията „Езиков свят” го познали. Дори са коментирали помежду си”, обясни съдия Ралица Манолова и добави, че никой не е подал сигнал. Затова е възможно заедно с директорката да бъдат обвинени и други учители от „Езиков свят“.
Николова обаче написа открито писмо до медиите, в което заплашва да съди всеки, опитал се да петни името й и това на училището.
„Вярвам в сина си и не се съмнявам в него!” Това заявява пък Сребрина Гаджева, майката на задържания за убийството на Георги Игнатов.
Е, наистина ли е време за убиване в училище?
Харалан Александров, социален антрополог:
Три живота детето има само в компютърната игра
- Г-н Александров, къде е коренът на проблема с детското и училищно насилие?
- Проблемът е, че нашето общество реагира на агресията и на такива случаи на девиантно и отклоняващо се, стряскащо поведение само в острите му форми. Притъпена е чувствителността ни към по-обичайните форми на насилие.
- А забелязваме ли ги въобще?
- Общо взето, не ги забелязваме. А те са нормализирани – грубиянството, лошото отношение към различния, бабаитлъкът. Това са все неща, които минават за нормални. И дори могат да бъдат печеливши в една дива култура, каквато е българската. Добре известен факт е, че един от начините да спечелиш обожанието на момиче в определена възраст е да си тартор в групата.
- Къде тук е ролята на родителите?
- Когато възрастните са прекалено заети със себе си, те се оттеглят от ангажиментите към децата. И се борят за оцеляване – икономически и битово. Тогава се прехвърля отговорността. От родителите на учителите, а те заедно – на политиците. И няма модел, няма пример, за да се удържат разрушителните пориви в норма. Децата са оставени да експериментират. Те по природата си са хиперактивни. Имат нужда да премерят силите си, да наложат лидерството си.
- Може ли това да е в рамките на цивилизоваността все пак?
- Да, може. Чрез съревнования, чрез спорт, но не и чрез ритници в корема.
- Ако връзката очевидно е скъсана, какво е решението?
- Решението е да бъдат накарани възрастните – родители и учители, да прекарват повече време с децата си. Те в момента масово са оставени да се социализират и да израстват във виртуалния свят на компютърните игри. А в компютърните игри, както знаете, имаш поне три живота. Можеш отново и отново да започваш играта. Детето вече няма усет за собствената си сила. И ако има порив да удари или да ритне някого, както всички ние, некомпютърното поколение, сме го правили по дворовете, знаейки колко силно може, те нанасят фатални удари. Проблемът е, че децата са изоставени сами на себе си. И ако въобще се включваме, го правим много късно, когато изгарянето е трета и четвърта степен. Когато започнат да взимат наркотици, когато се убият и настане морална паника.
НАРЪЧНИК
- Не учете детето си, че агресията непременно е нещо лошо. Покажете му, че в някои случаи тя има своята защитна функция.
- Когато усетите, че е гневно или проявява агресия към играчките си, поговорете с него и му помогнете да изрази вербално своите емоции. Децата често не знаят как да споделят потребностите си.
- Нормално е хлапетата постоянно да искат нещо. Поощрявайте онези изяви на желание, в които детето използва усмивка, любезен въпрос и молба, и порицавайте остро тропането, тръшкането, ритането и високия тон.
- Когато се случи детето да постъпи лошо спрямо вас или свой връстник, не бързайте да го наказвате, а спокойно му обяснете до какво е довела неговата постъпка. Проследете ясно логиката на човешкото поведение и го научете да анализира причините и последствията. Дайте му време!
- Когато искате нещо от детето си, бъдете ясни и конкретни. Никога не си позволявайте лаконични или саркастични изказвания. Те объркват малчуганите и засилват чувството им за несигурност.
- Ако с партньора си имате разногласия по какъвто и да е повод, не ги обсъждайте на висок тон пред детето си. Изчакайте момент, в който ще бъдете сами.
- Помолете всички, които се грижат за детето, да спазват едни и същи правила на възпитание. Нека да не се получава: при мама не може, но при баба е позволено.
- Ако усещате, че не можете да се справите сами, задължително потърсете помощ от специалист - психолог или психотерапевт.
Все още няма коментари