Третият мандат – „отровната ябълка“ на Румен Радев  

Резулатите от предстоящите избори ще зависят от следващите месеци. Сондажите на общественото мнение не са надеждна основа за прогнози. Българските граждани все още мислят за изборите само като отражение на провала на политиците, но не и като възможност да изразят личното си мнение. Обратното броене започна с оставката на кабинета. Оттук нататък всяко „действие или бездействие“ на управляващите в оставка ще определя собствените им електорални шансове.

Надеждите за успешна реализация на третия мандат намаляват. В известен смисъл той може да се окаже „отровна ябълка“ за онзи, на когото Румен Радев реши да го възложи. Възможностите за подкрепа остават ограничени до четирите формации, които се провалиха в усилията си да управляват заедно, а провалът ще нанесе електорални щети на мандатоносителя. Демократична България все така настоява, че притежава необходимия опит, за да възстанови диалога между коалиционните партньори, но неуспехът може да доведе до напрежение в Обединението. Желанието за съвместно явяване на изборите с „Продължаваме промяната“ не изглежда споделено, а и не е сигурно, че би увеличило подкрепата за подобна предизборна коалиция.

„БСП за България“ също би загубила, ако получи третия мандат. Шансовете именно около нея да се формира стабилно управляващо мнозинство са дори по-малки, отколкото при ДБ. Агресивната позиция на ръководството на партията разшири влиянието ѝ в коалицията, но това би могло да увеличи подкрепата за социалистите само ако отношението към Руската федерация се превърне в една от водещите теми на предизборната кампания. Хотичните и некомпетентни действия на правителството „Петков“ разшириха обхвата на руската пропагадна агресия в България, а това би помогнало на БСП. Но предизвестеният провал на третия мандат може да неутрализира евентуалните ползи от участието ѝ във властта.

ИТН нямат какво да губят, ако получат мандата. Те преговарят твърдо и неотстъпчиво, но биха се възползвали от разрастващата се паника от предстоящите избори. Те няма да променят нищо в стила си на политическо поведение, но именно неуспехът на третия мандат ще им даде възможност отново да насочат упреците си към другите политически формации и да препотвърдят тезата си за „агонията“, на която са поискали да сложат край.

Две групи от фактори ще определят темите и хода на предизборната кампания. Първата от тях е свързана със скандалите и проблемите, през които преминава правителството в оставка. В предстоящите седмици всичко, което прави правителството, ще оказва влияние върху подкрепата за ПП. Загубата на парламентарно мнозинство ще се отрази негативно върху заявените намерения, а оттам и върху очакванията на техните симпатизанти. Те все още нямат свой електорален корпус, организация и дори партия. Ситуативната подкрепа, която получиха след свалянето на председателя на парламента и правителството, започна да се топи след провала на мандата, връчен на Асен Василев. Следващите седмици ще бъдат решаващи за това на каква подкрепа биха могли да разчитат ПП. Поне засега те не изглежда да осъзнават рисковете при представянето им на изборите.

Втората група от фактори ще бъде определена от тактиката на Румен Радев и състава на служебното правителство, което предстои да назначи. Предишните му два кабинета оказаха пряко влияние върху политическия процес. Няма никакви основания да се очаква, че обзет от увереността, че е най-силният политически фактор в момента, Радев няма да се опита в още по-голяма степен да моделира следващо мнозинство и да въздейства върху политическата ситуация. Той ще трябва да очертае и поддържа два хоризонта на „статуквото“, за да посочи „новата промяна“. От една страна, за да намали щетите върху собствения си образ, ще трябва да подчертава всички провали на предишното редовно правителство, а от друга – ще трябва отново и отново да припомня кой е истинският „враг“ в лицето на ГЕРБ.

Най-вероятно в състава на това служебно правителство отново ще има представители с дълга политическа биография, които ще имат претенции за експертност. Радев отново ще заложи по-скоро на дисиденти в БСП, на отявлени противници на сегашното ръководство, но този път пропорцията ще бъде изместена още малко вдясно – към бивши политици от демократичното пространство. Посланието ще бъде същото – да бъде създаден модел на надпартийно сътрудничество, което да позволи преодоляването на „наследството на ГЕРБ“. Резултатът най-вероятно – също. Подобен тип проектокоалиционен кабинет няма да насърчи формирането на ново, устойчиво управляващо мнозинство в 48-ото Народно събрание. Амбициите на Радев за оказване на влияние върху политическия процес продължават да нарастват. Отново ще имаме намеса от страна на изпълнителната власт в предизборната кампания, а това може да се окаже съществен фактор за ново намаляване на избирателната активност.
Опозиционните партии изглеждат в по-комфортна позиция в началото на предизборната кампания. ГЕРБ-СДС запазиха съществена част от подкрепата за себе си и биха могли да убедят бившите си избиратели, че отново има смисъл да гласуват за тях. ГЕРБ ще остане най-голямата политическа партия, но възможността именно около нея да се формира следващо управляващо мнозинство все още остава минимална. На свой ред пред лицето на следваща парламентарна криза и необходимостта от формиране на някакво правителство на „спасението“, „съгласието“ и т. н. изолацията, в която се опитват да държат ГЕРБ, може да се пропука твърде лесно.

ДПС отново ще мобилизира избирателите си, но без очаквания за участие в следващо управление. Докато политическата криза продължава да се задълбочава, Движението няма да направи съществени усилия да формира правителство и да поеме отговорности в изпълнителната власт. Тази защитна стратегия дава резултати и няма никакви основания ДПС да се отклони от нея.

Соченият като единствен печеливш от предсрочните избори политически субект – „Възраждане“, също няма стратегически партньор. Както и при ГЕРБ, партията на Костадинов, ще предпочете да остане в опозиция, за да продължи да увеличава подкрепата си. Освен ако предварителните очаквания за добро представяне на „Български възход“ на Стефан Янев, не открие възможности за изграждане на линията БСП – БВ – „Възраждане“. Това би могло да се случи, ако „руската тема“ се превърне в една от водещите за предизборната кампания.

Пътят до изборите ще определи резултата им. От участието на гражданите ще зависи дали след едно „зимно“ неуспешно правителство няма да се наложи отново да очакваме „пролетта да пукне“ за нови избори.