Слави и Тошко – новите любимци на Румен Радев

Румен Радев бяга от рухващата илюзия на „Продължаваме промяната“. В началото той само се дистанцира от собствените си протежета, но със задълбочаването на провала им той все по-често търси съюзници по пътя на запазването на собственото си влияние. Скъсяването на дистанцията спрямо ГЕРБ, споразумителният тон спрямо ДПС, но най-вече – очевидното взаимноизгодно сътрудничество с ИТН са ясни ориентири на новата му тактика. В неговите разбирания този провал не е резултат от некомпетентното управление, а в това, че от ПП решиха да не следват неговия собствен дневен ред. Именно затова през оставащите до изборите месеци Радев ще продължи да чертае нови линии и да търси нови пресечни точки, които да не допуснат появата на мнозинство, което да се отнесе по същия пренебрежителен начин към властовите му амбиции.

Предсрочните избори са неизбежни, защото от ПП нямат никакво намерение да търсят подкрепа за евентуален нов кабинет, а ГЕРБ-СДС вече заявиха, че ще върнат веднага мандата. Остава само интригата с третия мандат, но тя има отношение към мнозинството в следващото Народно събрание, а не към продължаването на живота на настоящия състав на парламента. От ИТН заявиха, че не искат избори, а ако получат мандат, ще се опитат да предложат кабинет. Почти сигурно е, че третият мандат няма да бъде връчен нито на БСП, нито на ДПС. Разгорялата се война между Радев и БСП би обезсмислила подобен жест, а ДПС ясно заявиха, че предпочитат българските граждани отново да се произнесат наесен, преди да се мисли за съставянето на евентуално „евро-атлантическо мнозинство“. ДБ не би могла да разчита, че президентът ще се обърне към тях, а за „Възраждане“ това изглежда още по-малко вероятно.

Въпросът не е в това на кого ще бъде връчен третият мандат, а какъв сигнал за политическите предпочитания на Радев ще бъде това. Няма съмнение, че съветниците му споделят представата, че той е най-силната политическа фигура в момента и именно от неговите предпочитания ще зависи профилът на следващото мнозинство. Очертаващите се тенденции в обществените предпочитания показват загуба на подкрепа за ПП, както и по-скоро негативни оценки за предсрочни избори през есента на тази година. Повече от половината от българските граждани не одобряват успешния вот на недоверие, но не защото харесват правителството, а защото политиците отново им показаха неспособността си да постигат съгласие около очевидните приоритети на обществото.

Вероятността ПП да постигне дори съизмерим със сегашния си резултат е пренебрежимо малка. Те получиха този резултат заради представата, че са „хората на президента“, и то от съществена група от избиратели, които на изборите през юли 2021 г. подкрепиха ИТН или ДБ. При очертаващата се картина на предстоящите избори, ако не се появи сходен политически профил на ИТН или ПП, по-вероятно е тези избиратели изобщо да не гласуват. Но има и възможност някои от тях да се „върнат“ към ИТН. И именно тук темата „Македония“ започва да изглежда като минимално необходимата предпоставка за сътрудничество с Румен Радев.

ИТН и Радев взаимно се похвалиха за последователната си позиция. Ако третият мандат бъде връчен именно на партията на Станислав Трифонов, това ще позволи на ИТН да преодолее негативите от решението си да се изтегли от коалицията и отново да вдъхне надежда сред разколебаните си избиратели. И то не защото ще успее да постигне съгласие около правителство, а защото ще може отново да „изобличи“ и да покаже с пръст истинските виновници за политическата криза. ИТН има нужда от подобен жокер, а Радев предпочита именно тази партия да бъде част и от следващо управляващо мнозинство.

Възможните линии на сътрудничество с ГЕРБ-СДС изглеждат по-сложни. Радев прекрати говоренето срещу ГЕРБ и Борисов. Той няма какво повече да спечели от продължаваща конфронтация с бившите управляващи. На свой ред Борисов заяви, че не трябва да бъде допуснато служебен кабинет на Радев да работи с вързани ръце заради липса на пари. Заявената позиция от страна на ГЕРБ по време на консултациите устройва Радев, защото всеки опит да бъде създадено правителство с този мандат ограничава възможностите му за поредна намеса в управлението на страната. Освен това за ГЕРБ е изключително важно да убеди избирателите си в това, че единствено те са в състояние да бъдат стабилна основа на следващо управляващо мнозинство.

След фазата на остра конфронтация с ДПС Радев изглежда по-предпазлив. При очаквната още по-ниска избирателна активност ДПС, както и ГЕРБ най-вероятно ще придобият по-сериозно присъствие в 48-ото Народно събрание. Както и спрямо ГЕРБ, Радев няма какво повече да спечели от противопоставянето спрямо Движението. „Студеният мир“ е за предпочитане пред показните атаки срещу Карадайъ. Освен това Радев не може да разчита повече на националистическия вот. Подкрепата за „Възраждане“ може да направи Костадинов също толкова несговорчив с „Дондуков“ 2, колкото станаха Кирил Петков и Асен Василев.

От ПП ще продължат още известно време да се опитват да отложат признаването на собствения си провал. Изглежда, че правителството в оставка се притеснява все повече от служебен кабинет, който би могъл да ревизира собствените му действия във властта. След острото противопоставяне с Радев те не могат да разчитат на снизходителност, нито на продължаване на онова, което се опитаха да започнат. Те ще трябва да преминат в „кръгова отбрана“, за да ограничат щетите, които им нанасят последиците от собственото им управление. Колкото по-бързо осъзнаят това, толкова по-приемлив партньор биха могли да бъдат в очертаващата се следваща четворна коалиция.

Докато се опитват да спечелят време, Петков и Василев губят стратегическо предимство. Прокрадващите се идеи за съвместно явяване на предстоящите избори с ДБ могат да имат точно противоположния ефект както за ПП, така и за ДБ. Подобна предизборна коалиция би могла да ограничи подкрепата на избирателите, вместо да им осигури по-влиятелно място в следващия парламент. Те нямат стратегически партньор, който би могъл да приеме безрезервно амбициите им да доминират в управлението. Дори БСП, чието ръководство е жизнено заинтересувано от участие във всякакъв възможен съюз, който да ги доведе отново на власт, не изглежда готова да поеме рисковете на трайно обвързване с ПП.

Битката в момента е за моделирането на следващото управляващо мнозинство. Президентът и партиите изглеждат все повече погълнати от плановете си, вместо да търсят път към мотивиране на гражданите за участие в предстоящите извънредни парламентарни избори.