Ще успее ли ГЕРБ да предизвика предсрочни избори  

Вероятността от предизвикването на предсрочни парламентарни избори преди края на тази година нараства. Политическата криза не е преодоляна и няма перспектива това да се случи бързо. Както винаги, разбира се, осовният въпрос е каква цена ще трябва да плати българското общество, ако стигнем отново до предсрочни избори.
Този сценарий зависи от развитието и управлението на три основни групи от риск. Първата група от рискове е определена от компетентността и координацията в действията на правителството. Втората се разгръща спрямо динамиката в отношенията между коалиционните партньори, а третата зависи от амбициите на Румен Радев по отношение на управлението на страната.

Към множествената криза, която „наследи“ правителството от служебните кабинети, се добавиха нови, външни и вътрешни фактори. Ясно очертаващи се властващи ядра в рамките на този прекалено „широк“ кабинет не търсят и изглежда, че не могат да постигнат координация помежду си. Липсва цялостно разбиране както за линиите на взаимодействие, така и за необходимата оперативна самостоятелност. Бавно, тромаво и неохотно, под натиска на външната среда, кабинетът започва да ориентира действията си спрямо истинския български дневен ред. Предстои да разберем дали това закъснение няма да се окаже решаващо за степента, в която могат да бъдат управлявани не само кризите, но и да бъде формирана отчетлива управленска перспектива. Засега тя липсва, а конкуренцията между отделните партийни интереси се задълбочава.

Управляващото мнозинство не беше застрашено от сериозни идеологически различия. Неочаквано за мнозина те се появиха, но не като идеология, а като корпоративни интереси, свързани с влиянието на Руската федерация в България. Засега изглежда, че мнозинството не е в състояние дори да се опита да прикрие този дълбок разлом. „БСП за България“ няма да рискува мястото си във властта напразно, но при определени обстоятелства ще търси всички възможности да продължи да се бори за ролята на доверен говорител на Кремъл в България. Заявката на „Възраждане“ е много по-категорична и БСП трябва да намери начин да се позиционира така, че да запази възможностите си за влияние.

Амбициите на Румен Радев за налагане на дневен ред и менторство над правителството и управляващото мнозинство генерира допълнителен риск. Коалиционните партньори са разделени в оценките си за това доколко подобни амбиции са допустими. Посланието, отправено към бъдещия политически проект на Стефан Янев, прозвуча много категорично – от това дали ще координира действията си с президентството, ще зависи на какво влияние ще може да разчита. Всичко покзва, че Радев няма никакво намерение да се завърне към задълженията си и да търси по-широко обществено съгласие около определени политики.

В тези условия декларацията на Националното събрание на ГЕРБ за безкомпромисна опозиция и курс към предсрочни избори изглежда уместна и дори малко закъсняла. ГЕРБ-СДС не могат да предизвикат сами парламентарна криза, дори и да разчитат на подкрепа от страна на останалите две опозиционни формации. Засега заявката на ГЕРБ има само значение по отношение на бъдещото поведение на партията, но основният въпрос все така остава открит.

Критиките на ГЕРБ към управляващото мнозинство и правителството изглежда, че ще бъдат споделяни все повече. Досегашната дейност на парламентарната им група показва, че са в състояние да повлияят дневния ред на мнозинството и съществено да разколебаят работата му. Но това не е достатъчно, за да се стигне до парламентарна криза. В непосредствен план ГЕРБ ще продължат да се борят за това да възстановят подкрепата на избирателите си и насърчат активните си поддръжници. Но както и преди една година, в навечерието на редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г. основният проблем пред ГЕРБ е на кого биха могли да разчитат за формирането на управляващо мнозинство.

През изминалите петнадесет години, откакто ГЕРБ се явява на избори, партията разбра, че самостоятелното участие ги изправя пред необходимостта да формират неустойчиви политически коалиции. След началото на коалиционното сътрудничество със СДС като че ли част от този проблем, поне що се касае до европейския политически профил на партията, като че ли беше решен. Но това не дава отговор на проблема за стратегическото партньорство, което би могло да формира следващо управляващо мнозинство. А докато подобна ясна перспектива не възникне, сегашното мнозинство може да успее да продължи независимо от дълбочината и обхвата на политическите рискове.

„Патриотичната вълна“ отмина и търсенето на възможни партньори в тази посока изглежда ненадеждно решение. ГЕРБ има нужда от партньор, който да има своя ясен политически образ и устойчива електорална подкрепа, а такъв политически субект поне засега няма. Конюнктурните съюзи няма да дадат отговор на този проблем.
Пътят към евентуални предсрочни избори ще бъде много труден, и то не само заради непредвидимите последици от действията на едно поредно служебно правителство, назначено от Румен Радев. Този път има преди всичко много висока социална цена. Неувереното и хаотично управление, следващо логиката на партийното парцелиране на изпълнителната власт, усилва негативните ефекти на тенденции, които и сами по себе си са достатъчно рискови. Щетите по отношение на публичното управление и икономическото развитие могат да се окажат прекалено съществени, ако политическите елити все пак решат да изпробват отново търпението на избирателите.
Но социалната, икономическата или политическата цена на политическата криза може да се окаже по-ниска от загубата на чувство за реалност и готовност за действие от страна на управляващите. Външният натиск, в съчетание с факторите на вътрешните ни кризи, може да увеличи колебанията сред управляващите, както и да насърчат всички останали да се опитат отново да пренаредят политическия пъзел.

Управляващите продължават да не разбират, че в условията на подобна множествена криза всяко непремерено действие, насочено към решаването на отделен въпрос, може да предизвика непредвидими последствия по отношение на други аспекти на кризата. Те се намират в среда, която напомня клетката на Фарадей, в която всяко рязко движение може да предизвика волтова дъга. А докато формациите в управляващото мнозинство се опитват да запазят равновесие заедно, броят на тези движения нараства през последните седмици, разпростирайки все повече обхвата на непредвидените си грешки и щети.

От всичко това зависи дали ще има предсрочни избори.

Както и всички последствия от тях.