Ще гръмнат ли бомбите на служебния кабинет  

С действията си служебното правителство доказва, че не само не разбира характера на множествената криза, в която се намира България, но и няма никаква идея как може да се опита да я овладее. През последните седмици министрите приличат все повече на група на сапьори доброволци, които се опитват да охладят натрупалите се взривоопасни теми поне до изборите, за да не окажат влияние върху шансовете за втори мандат на Румен Радев. Но това вече не е достатъчно, тъй като въвеждането „от днес за утре“ на т. нар. зелени сертификати постави началото на процес, който може да има характера на верижна реакция.

Цената на изгубеното време за активна ваксинация нараства с всеки изминал ден. Принудата и ограниченията, съпровождащи въвеждането на сертификатите, ще окажат известно влияние върху онези, които досега се колебаеха дали да си поставят ваксина. Но поне засега изглежда, че ръстът на ваксинираните не е толкова висок, че да успее да намали тежестта на ситуацията. Освен всичко останало това решение радикализира позициите на онези, които отказват да се ваксинират. Би било добре, ако делът на ваксинираните достигне поне 35-40%, но късното и неубедително въвеждане на ограниченията може да не постигне дори и този скромен резултат.

Действията на Министерството на здравеопазването откроиха и други, системни слабости на сегашното управление. Преди всичко отношението към държавната администрация и системите за информационна сигурност. След назначаването на първото служебно правителство изглеждаше, че основната цел на кабинета е да направи колкото е възможно повече кадрови промени. Промените продължават и досега, но администрацията спря в очакване на резултатите от изборите и края на кадровите смени. Дълбокото непознаване на държавната администрация насърчи много от министрите да налагат силово решения, за които или няма необходимата готовност, или за които не е налице необходимият капацитет.

Липсата на елементарни усилия да бъде подобрена координацията между отделните управленски звена получи ярък образ в историята с кораба, но всъщност е характеристика на състоянието на държавното управление. Това не е само въпрос на липса на техническа база или на капацитет. Налице е отказ от активно управление на процеси, които можеха да забавят или дори да намалят остротата на кризата. Липсва компетентност при оценката на риска и неговото ефективно управление. Служебното правителство наистина се държи като временно, въпреки че решенията, които взема, вече имат дългосрочен характер.

Основната задача на служебния кабинет, свързана с подготовката на изборите, навлиза в „червената зона“. Засега от ЦИК деликатно отбелязват, че не са имали срещи с вицепремиера, определен с решение на кабинета за координация при подготовката на изборния процес. Вместо това комисията получи покана за среща в администрацията на президента, която също така любезно отклони. Все пак това е добър знак, че членовете ѝ са готови да спазват определени правила, въпреки че кабинетът и администрацията на Радев изглеждат готови да нарушат дори елементарните изисквания на Изборния кодекс и добрите изборни практики.

Вместо да изпълнява задълженията си, вицепремиерът и министър на вътрешните работи отново се намеси в предизборната кампания. След седмици на „тайнствено“ мълчание Рашков обяви, че имало много сигнали за купуване на гласове и те били свързани основно с две партии. Ако се съди по поведението му преди изборите на 11 юли, би трябвало да се очаква, че за установените нарушения има подведени под отговорност и влезли в сила присъди. Очевидно това не е така, защото в противен случай щяхме да бъдем свидетели на „гръмки разкрития“. Вместо това отново, в пълно нарушение на принципите за водене на предизборна кампания, имаме демонстративна намеса в изборния процес, която се изразява в негативна кампания срещу политически формации, които бяха в опозиция в 46-ото Народно събрание.
След необяснимо забавяне служебното правителство внесе Плана за възстановяване и устойчивост без какъвто и да е опит за предизвикване на сериозна обществена и експертна дискусия по него. Най-вероятно той ще ни бъде върнат за доработване, но по-важното е, че поетите чрез него ангажименти ще трябва да бъдат изпълнявани от поне две следващи редовни правителства. В този смисъл загубата на авансовите средства през тази година изглежда по-малък проблем от онова, което би могло да се случи през следващите месеци и години. Служебното правителство отказа да разбере, че не става дума за списък от проекти, които могат да бъдат финансирани, а за дълбоки структурни промени в икономиката и качеството на живот на българките граждани. Липсата на експертиза, съчетана с високомерието на временно изпълняващите задълженията си хора, доведе до нов кръг от проблеми, чието решаване ще бъде прехвърлено към новите правителства.

Във външнополитически план България продължава да излъчва противоречиви сигнали. Нито Радев, нито неговият кабинет успяват да артикулират достатъчно разбираемо българската позиция по отношение на РСМ. Това ни постави в изолация, а външнополитическият натиск към страната ни нараства с всеки изминал ден. И тук, както и при Плана, става въпрос за бягство от отговорност. Очевидно е, че въпросът за започването на преговорите с Албания и РСМ не може да бъде отлаган до безкрай, но управляващите в момента се интересуват само от непосредствения политически „откат“, който биха предизвикали при промяна на официалната ни позиция.
Но най-същественият рисков потенциал се генерира по отношение на всекидневния живот на хората. Повишаването на цените, повишаването на разходите на домакинствата и новите рискове пред сигурността на работните места ангажират във все по-голяма степен вниманието и генерират нови нива на социално напрежение. Това е истинското ядро от проблеми, което може да предизвика верижна реакция. Предприеманите „мерки“ не са достатъчни, а техният ефект е неубедителен. Ако тази тенденция не бъде управлявана активно, правителството няма да успее да се добере безпроблемно до заветния хоризонт на изборите. В тази ситуация всеки опит за силово налагане на решения може да предизвика само обратната реакция.

Необходимо е успокоение, но то може да настъпи само ако служебният кабинет и администрацията на Радев демонстрират готовност за активни действия и смирение. Болните амбиции и представата за държавата като за машина, която се управлява само със сила, може да доведе до размах на кризата, който няма да може да бъде овладян през следващите месеци.