Румен Радев, „шкафчетата“ и „прекрасната госпожа“    

Почти три месеца българското обществено внимание е ангажирано с развитието на сценарий, който се основава на снимки и записи с неясен произход, свързвани с българския министър-председател. Върху коментарите и интерпретациите на тази информация се основават както политически атаки, така и все по-абсурдни твърдения, използвани в хода на организираните протести.

Един от основните принципи не само в журналистиката, но и в политическия анализ и дори по отношение на елементарната почтеност е да не се коментира съдържанието на информация с неясен произход. Единствената тема, която би могла да бъде коментирана в подобен случай, е начинът на придобиване на съответната информация. Но това забавя официалната информация и дава преднина на дезинформацията. Системният отказ да бъде спазен този принцип в българските медии е също една от причините за незавидното място на България в класациите за свобода на словото и качество на журналистиката.

За никого не е тайна, че у нас съществува нещо като „черен пазар на компромати“. В същото време по-голямата част от медиите, които тиражират и развиват интригата, създадена около тази информация, например пренебрегнаха напълно официално изнесената от прокуратурата информация за записите, които доказват търговия с влияние по отношение на президентския съветник Пламен Узунов. Не само нарушаването на основен принцип в журналистиката, но и избирателността в публикуваните интерпретации подлага на съмнение както обективността, така и професионализма в работата на тези медии.

Снимките от спалнята на премиера, тиражираните записи от телефонни разговори, както и разпространеният по-късно видеозапис нямат ясно установен легален източник. Те представляват в истинския смисъл на думата не фалшива новина, а дезинформация, очевидно подготвена и разпространявана с пропагандна цел. Само по себе си позоваването на подобен тип информация би трябвало да се определи като нарушаване на журналистическата етика и съучастие в кампания за очерняне на политически опонент. Всъщност, вместо да бъде спазен този принцип, именно тези образи и внушения, както и превърналата се в митичен образ „къща в Барселона“ съставляват основното ядро от мотиви за обвиненията в корупция срещу Бойко Борисов и управляващото мнозинство. Паническите усилия всичко това да бъде превърнато в „уличаваща в корупция“ информация стигнаха твърде далеч, ангажирайки дори депутати от Европейския парламент, които са достатъчно политически амбициозни и незапознати с реалността в България, за да си позволят да изразят „искрено възмущение“.

Те не само бяха превърнати в аргументи на протеста, но очевидно са изключително важни за Румен Радев. В неговата интерпретация тези снимки и записи са факти, които не подлежат на оспорване. В началото Радев заяви, че неговото чекмедже е празно, а след това многократно се позоваваше на очевидно манипулативно създадена и разпространявана информация. Нещо повече, дори при откриващото събитие на учението Тракийска пепелянка, Радев отново се върна към „шкафчетата“, защото прецени за подходящо да коментира темата пред американския посланик и събралите се военни. Няма толкова съществено значение кога „чекмеджето“ прерасна в „шкафче“. Важно е, че Румен Радев заяви, че за да има диалог, той трябва да е на здрава основа, трябва да „излезе цялата истина“ и „че не може хората с пълни шкафчета да канят тези с празни шкафчета на диалог“.
Коментарът на премиера по темата се ограничи в рамките на твърдението, че става въпрос за „ченгеджийски номера“, които очевидно са си поставили за цел да го „сготвят“.

Той предположи, че една „прекрасна госпожа“ е била ангажирана с това да подреди необходимата сценография, както и да направи незаконен запис на помещенията в държавната резиденция на министър-председателя. Той коментира част от съдържанието на снимката и записа, подчертавайки несъответствията в показаните образи. Борисов посочи най-близкото обкръжение на Румен Радев като инициатор и организатор на този тип компроматна война. Отговорът на Радев показа, че той изглежда толкова убеден в това, че истината за начина на придобиване на тази информация няма да излезе наяве, че предпочете да обвини Борисов в параноя. Във всеки случай реакциите на Радев създават усещането, че той е бил запознат с тази информация, преди тя да бъде предоставена за публична употреба.

Когато няма възможност да бъде коментирано съдържанието на една информация, пътят на нейното разпространение предоставя достатъчна основа за анализ. Изглежда, че става въпрос за добре подготвена акция с характера на някогашно „активно мероприятие“. Най-вероятно подготовката за нея е започнала значително преди първите изяви на протеста. Тя е подготвена и реализирана като елемент от цялостна кампания, съпътстваща организирането на протестите. Позоваването на тази информация ясно обособява активните говорители и инициатори на протеста. Настояването да бъде коментирано нейното съдържание има за цел да отмести единствения съществен въпрос – кой, по какъв начин и с каква цел е създал тази информация.

Моделът е прост и изглежда ефективен – съдържанието, което не би трябвало да бъде коментирано, изглежда компрометиращо и затова се предполага, че няма да бъде търсен източникът на самата информация. Само че в случая става въпрос за предполагаемо подслушване на телефона на българския министър-председател, както и за незаконни действия в неговото служебно жилище, а това е достатъчно основание за разследване и установяване не само на конкретния извършител, но и на неговите поръчители. Същественото в случая е, че общественото мнение изглежда податливо на подобен тип манипулация.

Това е типична очерняща кампания, която спекулира с масовите представи за богатството, натрупано чрез корупция. Подчертано профанизираният образ, който търси да създаде тази кампания, бе възпроизведен и тиражиран многократно чрез все така бедния на собствени идеи и послания протест. Същественият въпрос не е в това коя е „прекрасната госпожа“, а кой може да организира и употреби подобна схема на манипулация. Не за първи път в българското публично пространство се експериментира с подобен тип компроматна агресия. Различното е, че за първи път държавна институция в лицето на администрацията на президента се ангажира активно в разпространяването на дезинформация от този тип. За първи път държавна институция официално е въвлечена в подобна очерняща кампания. А това може да има по-разрушителен ефект, отколкото предполагаемите щети върху публичния образ на премиера.