Политическа корупция: Кирил, Асен и пазарлъкът за депутатите на Слави  

България е в беда. Не само заради правителствената криза, предизвикана от едностранното прекратяване на споразумението между ИТН и ПП. Не и заради предстоящата парламентарна криза или това, че вероятността от предсрочни избори преди края на годината вече е над 80%. Бедата е в това, че след една година експерименти политическият елит все по-бързо се отдалечава от дневния ред на българското общество и изглежда готов да компрометира стратегическите перспективи пред България.
„Ако не знаеш къде отиваш, винаги стигаш другаде“. Още по-лошо е, когато настояваш на това, че твоята посока е едниствено правилната. В безогледните си опити да оцелеят във властта управляващите от ПП изглеждат готови да използват целия арсенал на политическата корупция. Търговията с влияние по отношение на новите „независими“ депутати на ИТН ще продължи. „Пакетната“ сделка за минимум 12 депутати от партията на Трифонов, които да осигурят мнозинството и оцеляването на кабинета, отчасти се провали, но Петков и Василев изглеждат решени на всичко, за да я завършат. Както и Радостин Василев, който се превърна в нейно лице.
Две защитни тези бяха лансирани в публичното пространство през изминалите дни. И двете имат пропагандната цел да „обяснят“ какво се случва, така че да осигурят оцеляването на правителството.

Първата от тях многократно бе аргументирана от Атанас Атанасов от ДБ. Според нея това истински евроатлантическо управление на България било „остро“ атакувано от руските тайни служби, които имали за цел да го свалят, за да компрометират България като лоялен партньор на НАТО и ЕС. От една страна, ни се казва, че това правителство е най-евроатлантическото, от друга – ясно се определя Врагът, който полага всички усилия да го свали от власт. Оттук би трябвало да следва, че ИТН са проводник на влиянието на Кремъл. Проблемът тук е, че именно действията на правителството насърчиха евроскептичните нагласи в българското общество и в този смисъл Руската федерация по-скоро би имала интерес от запазването на това управление колкото е възможно по-дълго.

Втората теза е свързана с борбата срещу корупцията. Според нея ПП са блокирали корупционните схеми на ИТН и затова партията на Трифонов е предпочела да се оттегли от коалиционното споразумение. Тук ПП отново са „целите в бяло“, отстояващи последователно своята „червена линия“, а ИТН са провалилите се корупционери. Упорито бива изграждана тезата, че именно решителните действия на правителството по отношение на лабораторията на границата с Република Турция са основната причина Трифонов да оттегли министрите си и да денонсира споразумението с ПП. В опита си да уплътнят тази защитна теза от ПП заявиха, че разривът се случил само ден, след като те внесли закона за промени в КПКОНПИ и станало ясно, че именно „лидерът на борбата с корупцията“ Бойко Рашков ще бъде предложен за неин председател. Заваляха „свидетелства“ за това как щели били да бъдат присвоени милиардите за пътни строежи. И от всичко това би трябвало да следва, че кабинетът „Петков“ трябва да продължи да управлява в „полза роду“, и то на всяка цена.

ИТН многократно даваха сигнали за това, че работата в коалицията не върви. В този смисъл развитието на ситуацията бе очаквано, и то именно по отношение на актуализацията на бюджета, а не толкова по въпроса за военната помощ за Украйна или промяната в позицията на България по отношение на РСМ. Защитната теза на ИТН по отношение на РСМ тепърва предстои да се разгръща, но това е само една от причините за напускането на коалицията. Другата е управлението на публичните средства като цяло, а не само внесеният без консултации проект за актуализация на бюджета. Нито Кирил Петков, нито още по-малко Асен Василев заявиха каквато и да било готовност за постигане на съгласие относно параметрите на актуализацията. Именно затова им се налага да се опитат да я наложат силово, тъй като нито работодателите, нито синдикатите, нито останалите заинтересувани страни изразиха пълна подкрепа за предложенията в нея. Така се стигна до политическия пазарлък, който извади на показ не само кратката, но бурна история на коалиционните отношения, но и политическата култура и манталитет на сегашните управляващи. В тази ситуация няма „добри“ и „лоши“. Колкото по-яростно се атакуват взаимно, толкова по-малко вероятно изглежда да бъде постигнат някакъв, дори и минимално приемлив парламентарен дебат за бюджета, а с това и за политиката, която има намерение да води и заради която настоява да продължи да управлява коалицията.

В оставащите по-малко от две седмици актуализацията на бюджета ще се превърне в основното бойно поле. Тя ще бъде подкрепена на първо четене, но за да бъде приета, ГЕРБ и ДПС ще получат рядък шанс да окажат влияние върху окончателния вариант. Без редакциите на опозицията проектът няма да получи подкрепа. Предложението на правителството няма да бъде прието, а това ще означава вот на недоверие. Но Петков и Василев ще направят всичко възможно да задържат властта. Въпреки че може би именно тази актуализация ще доведе до необходимостта от нова актуализация преди края на годината.

Законодателните промени, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, не могат да бъдат приети навреме с правителство на малцинството, което разчита на „плаващи“ мнозинства. Времето за формиране на обществена и политическа подкрепа за заложените в плана проекти бе пропиляно в борба за надмощие между различни корпоративни интереси.

Много вероятно е България да пропусне и втората година от европейския планов период 2021-2027 г., преди да стартират оперативните програми. Тяхната подготовка бе забавена заради опитите да бъдат обслужени конкурентни интереси и да бъде гарантирано политическо влияние. Това ще затрудни още повече както местната власт, така и реализирането на проекти, които наистина биха могли да подобрят качеството на живот на българските граждани и конкурентоспособността на българската икономика.
Двусмислената ни външнополитическа позиция продължава да влошава публичния образ на България. Страната ни губи стратегическо предимство и инициатива заради вътрешнополитически противоборства. Всичко това отлага във времето възможността да се позиционираме така, че да осигурим устойчивото постигане на цели в дългосрочен план.

Действията, които предриемат управляващите, за да запазят властта, ще продължат да се отдалечават от дневния ред на българското общество. До критична точка, отвъд която манталитетът на амбулантен търговец, който пазарува и се пазари, ще предизвика истинска беда.