Нинова влезе в собствения си капан  

Традиционното вече коледно обръщение на Ахмед Доган отново стана повод за анализи и коментари. Всъщност изявлението на почетния председател на ДПС самò по себе си е анализ на политическата обстановка в страната. Разбира се, в него има и политически заряд, но преди всичко то е серия от адекватни констатации.
По витиеват начин Доган задава няколко елементарни въпроса, които би трябвало да си задава всяка опозиция, а именно:

1. Можем ли да свалим правителството?
2. Можем ли да управляваме, ако свалим правителството?
3. Има ли смисъл от гледна точка на държавния интерес да сваляме правителството?

От отрицателните отговори на тези въпроси се извеждат и основните политически тези на почетния председател на ДПС, а именно, че предстоящият вот на недоверие към правителството, който опозицията се кани да внесе в парламента в началото на следващата година, като цяло е безсмислен. С анализа си Доган прави нещо, което трябваше да направи Нинова преди три месеца, когато пред нея стоеше въпросът дали да внася вот на недоверие. Още тогава тя трябваше да изчисли какви ще бъдат плюсовете и минусите за партията ѝ, а и за цялата опозиция от едно подобно действие. Нинова, за разлика от Доган, обаче предпочиташе да говори и пропусна възможността да мисли, преди да си постави капан, в който сама да влезе. След позицията на Доган, която е преди всичко тактическа, а не стратегическа, вотът на недоверие практически се обезсмисли, а вследствие от него опозицията ще понесе повече негативи, отколкото позитиви.
Това е така, защото един вот на недоверие може да има следните цели:

1. Да свали правителството.
2. Да разклати мнозинството, като го атакува в слаба за него точка в лицето на определен министър, чиято позиция така или иначе се клати.
3. Да обедини опозицията и да я направи по-силна.

От гледна точка на тези три възможни цели вотът, който Нинова се кани да внесе, като цяло е нефелен. Той така или иначе нямаше потенциал да свали правителството. В същото време темата корупция, която беше анонсирана в края на есенния политически сезон, отхвърли възможността за атака срещу определен министър. Това е така, защото корупцията не е правителствен ресор и в нея няма конкретика, с която да се атакува персонално един или друг член на кабинета. От това следва, че вместо със снаряди Нинова ще обстрелва правителството с фойерверки. Затова с тази тема БСП практически се отказа да преследва и втората възможна цел. След изявлението на Доган третата възможна цел, свързана с обединението на опозицията, също изглежда трудно постижима, защото Корнелия Нинова побърза да обяви, че ДПС играе с управляващите и БСП ще внесе сама вота си, ако Движението се откаже от него.
Ден след изявлението на Нинова председателят на ДПС Мустафа Карадайъ обяви, че Движението не се отказва от вота, но напрежението между двете опозиционни формации е прекалено видимо, за да може да бъде скрито зад словесни атаки срещу управляващите. В същото време парламентарното мнозинство изглежда обединено, като един от факторите за това единство е именно вотът на недоверие. И така, най-общият резултат от вота е, че след него ще имаме оцеляло правителство, единно парламентарно мнозинство и разединена опозиция.

Този резултат едва ли може да се нарече успех за БСП и ДПС.
Основната теза в изявлението на Доган е, че в момента настоящата опозиция не е готова да управлява. В тази връзка той казва: "Ако целта е "стани да седна", не си заслужава усилието да подложим на изпитание общия ни дом. Защото, първо, фактът, че тотално ще се изпортим, може някак да се преглътне. По-важното е друго: това правителство няма да има по-дълъг живот от няколко месеца. И отново влизаме в опасната спирала на предсрочни избори, само и само да си намерим място в централната властова система на държавата".

Сякаш за да потвърди тази констатация, Корнелия Нинова реши веднага след изказването на Доган да атакува ДПС. И тук идва въпросът – ако БСП и ДПС управляват заедно и успеят да излъчат правителство начело с Корнелия Нинова, колко време ще им е нужно, за да се самосвалят?

И кои ще бъдат министрите в това правителство – Кирил Добрев и Румен Гечев, които още докато са в опозиция, обикалят телевизиите, за да говорят един срещу друг?

Доган може да бъде обвиняван във всичко, но не и в липса на инстинкт за самосъхранение, защото именно благодарение на това е силен политически фактор от 28 години. Новогодишното му изявление е именно проява на този инстинкт, който очевидно Корнелия Нинова не е способна да проявява.

Колкото до стратегическия завой на ДПС към управляващото мнозинство, тази теза беше отхвърлена както от управляващите, така и от председателя на Движението Мустафа Карадайъ. Това обаче не отменя факта, че лидерът на БСП даде всичко от себе си, за да отдалечи ДПС от социалистите и почти насила да ги натика при управляващите. Подобен подход Нинова имаше и към „Обединените патриоти“ в началото на настоящия парламентарен мандат, когато ги наричаше фашисти и патерица на ГЕРБ. Така Нинова се държи и с вътрешнопартийната си опозиция, като я обвинява в колаборация с ГЕРБ и по този начин безсмислено пришива силни фактори в БСП към управляващите.

Акцентирам върху този тип поведение на Нинова, защото то е основополагащо за неподготвеността на БСП да управлява и да формулира реалистична алтернатива на настоящото управление. Нинова не е в състояние да разбере елементарното политическо правило, че за да управляваш, трябва да си способен да формираш мнозинства около себе си. Как Нинова ще формира мнозинство, при положение че праща всеки, който не ѝ е симпатичен по една или друга причина, при ГЕРБ?

Благодарение на този подход Нинова по-скоро играе роля за формиране на големи мнозинства около ГЕРБ, отколкото около БСП. И докато това е така, БСП не просто ще бъде в опозиция, но и все по-често ще изпада в самоизолация. Самоизолацията от своя страна все повече ще вади столетницата от реалността и ще я праща в света на фантазиите, където фойерверките се възприемат като снаряди, а неадекватността - като ефективно опозиционно поведение.