Излъганите ГЕРБ и изненаданите ДБ  

Логично – първо ни създадоха надежда за това, че изходът от политическата криза е възможен. След изобилие от ненавист политиците се срещнаха за разговори. И информираха за нещо, което силно приличаше на нормален преговорен процес в политиката – делови срещи, постигнати договорености, съгласие по конкретни решения в различните сфери на управление. Както се казва – ако реве като магаре и се държи като магаре, значи това е магаре. И логично, прогнозите и коментарите на анализатори и експерти започнаха да стават оптимистични. Въпросът се промени – от това дали отиваме на поредните предсрочни избори, към това – колко стабилен ще е кабинетът.

Това се случи преди Нова година. Във време на коледни чудеса и приказни надежди за подаръци и любов.
Обикновено следва отрезвяването и напоследък в реалността на българската политика то прилича повече на отвратителен махмурлук. ГЕРБ заяви, че прекратява преговорите и ще върне празна папка на президента. Президентът обяви, че ще даде още няколко дни на политиците, за да осъзнаят, че отговорността им не е само към техните избиратели, но и към всички българи. А ДБ останаха изненадани от наученото от медиите.
Какво се случи, можем само да предполагаме. Възможно е наистина името на бъдещия министър-председател да е станало препъникамъкът на преговорите. Но си задавам въпроса: ако аз съм заявила, че искам равно отдалечен премиер, а партията, с която сядам да преговарям, е заявила, че тя няма да се съгласи с това, а иска ярка политическа фигура за премиер, възможно ли е да бъда изненадана от това, че отхвърлянето на предложенията на ГЕРБ ще доведат до приключване на преговорите. Естествено, не. От друга страна, ГЕРБ не знаеха ли, че преговарящите с тях имат предварително условие по отношение фигурата на бъдещия премиер? Следователно можем да предположим, че и двата преговарящи екипа са се въздържали от поставяне на въпроса за премиера като първи въпрос за решаване. И съзнателно са ни въвлекли в надеждата, че ще се съставя правителство. Защото, ако искаха да се състави правителство, трябваше преговорите да започнат от това – каква ще е конструкцията и кой ще е премиерът.

Можем да приемем също така хипотезата, че за ГЕРБ самото участие на ДБ в преговорите за правителство означава положителен отговор на тяхната позиция – че ще съставят правителство, което има ясна политическа отговорност. И тази отговорност се носи от ГЕРБ. Което означава – премиер, който е политическо лице, а не гражданско. Ако приемем тази хипотеза, следва да приемем, че между партиите има доверие. А е очевидно, че такова няма и да се вярва на логиката и политическите норми на действие и поведение, е сериозна грешка или поне пропуск. Особено когато става дума за ПП-ДБ. Защото, ако до ноември-декември 2024 г. изглеждаше, че ДБ са политиците, които разбират кое е нормално, допустимо и работещо в политиката, днес ситуацията е различна.
Така, ако гореописаната хипотеза е вярна, следва да заключим, че политиците съзнателно са ни заблудили, че ще има правителство – със сигурност всеки ще избере според своите пристрастия кой е виновният. Но е възможна и хипотезата, лансирана от самите политици – едните, че са излъгани (ГЕРБ), другите – че са изненадани (ДБ). И както виждаме, коментарите и въпросите се въртят около това кой колко може, трябва или не трябва да отстъпва в политиката. Партиите се създават, за да защитават определени интереси. Затова властта се дава на онази/онези партии, които имат най-висока подкрепа от избирателите. Т. е. представляват доминиращата/доминиращите група/и в обществото.

Някои ще кажат – ама гледай колко са малки, хората не гласуват. Ами да гласуват, ще кажа аз. Силата и властта на една партия се измерват на избори и се дават от онези, които гласуват. Останалите просто не се броят! Не участват! Сами са се отказали. Така че отвратителното поведение на избирателите се изразява в това да не гласуват, а след това да крещят – по фейсбук или по площадите, че няма да позволят да ги управлява който те не са решили, че трябва да ги управлява. Това се нарича от психиатрите раздвоение на личността. И е болест, а не нормално поведение на активни граждани.

Така че на изборите има една подредба на силата, с която една или друга партия може да проявява претенциите си за власт и за това да налага своето мнение и решение над другите. И ако отиваме на поредните предсрочни избори, много по-важният въпрос от този кой ни набута в нови избори, е въпросът коя партия колко власт ще получи от избирателите. Т. е. ще има промяна или след изборите пак тези трябва да преговарят. И вероятно пак те да не се договорят. Защото, ако пак ще са същите партии, но с малко по-различен резултат, ще е вярно твърдението, че новите избори няма да доведат до нищо ново.

Затова и журналистите често задават въпроса за това ще има ли нови политически субекти или нови партии в парламента. Възможно е. Но не те ще променят ситуацията. Защото говорим за правителство и възможността да имаме такова след изборите. Дали „Величие“ ще прескочи бариерата, дали МЕЧ ще остане в парламента, дали нов субект ще се появи – няма никакви симптоми подобни партии да „отвеят“ старите играчи и да стигнат до първото или поне до второто място на избори.

Затова, ако твърдим, че е възможно новите предсрочни избори да доведат до промяна, тя е единствено възможна в рамките на съществуващите вече партии в групата на „силните“. При очаквана ниска избирателна активност ГЕРБ ще продължи по очертаната вече тенденция – леко повишаване на всеки избор на номиналния брой подкрепящи го избиратели и най-вероятно ще остане на лидерската позиция. ПП-ДБ вероятно ще има трудна битка за второ място. Това ще е битка с „Възраждане“, при които можем да очакваме повишаване на подкрепата с оглед на две събития. Първото е промяната на администрацията в Белия дом. При наличието на връзки с Републиканската партия, изразени в политически посещения, и при наличието на вече изразено положително отношение към т. нар. радикали в други европейски страни „Възраждане“ може да се превърне във възможен партньор, тъй като се отдалечава от етикета на проруска партия. Второто е вероятното изваждане на електорално въздействаща тема за емигрантите. Приемането ни в Шенген означава необходимост България да изпълни ангажиментите си относно броя емигранти, които ще приема. Информацията още от времето на т. нар. „сглобка“ беше за доста минимално увеличение, но електорално тази тема може да бъде превърната във фактор, увеличаващ подкрепата именно за „Възраждане“ и за всякакъв тип патриотични формации. Което, освен че може да доведе до увеличаване броя на тези формации в парламента, ще доведе и до промяна на тежестта им при формиране на бъдещо мнозинство за бъдещо правителство.

Тези тенденции заедно с факта на овладяване на ДПС електората от ДПС на Пеевски увеличава вероятността от бъдеща решаваща битка за второто, третото и четвъртото място. И това ще е битка, която ПП-ДБ ще води. Именно от категорично неясния резултат на тази битка ще се реши и въпросът с правителството, както и въпросът дали на ГЕРБ ще се наложи да търси нови партньори в решаването на този въпрос.

Така че изводът от прекратяване на преговорите за правителство е, че отиваме към следващи избори. А резултатът от тези избори ще е решаващ за това дали ПП-ДБ ще продължат да имат възможност да участват във властта.