Гласуването за Слави Трифонов - екзекуция и скок в пропастта  

Предсрочните избори в Благоевград се оказаха първата бяла лястовица за това какво може да очаква българският народ на вота на 11 юли. Новият кмет на областния град беше избиран изцяло машинно, вярно при ниска активност, но при почти никакъв ромски вот. Резултатите бяха като комета, която прелита в нощното небе и събира всички погледи на случайните зрители. Първи се оказа кандидатът на „Има такъв народ“. БСП зае втора позиция. ГЕРБ буквално се нагълтаха с вода и останаха трети, отпаднаха от балотажа и се прибраха в бокса, за да лижат рани и да обвиняват Вселената, че е несправедлива към тях. Опасно и много рисково е да екстраполираме резултатите от един регионален вот в национален мащаб, но тенденциите са повече от ясни. Партията на Бойко Борисов е в сериозно отстъпление. Това си личи и от кампанията им до този момент. Не знам дали ви е направило впечатление, но от билбордовете на ГЕРБ ликът на бившия премиер отсъства. Повечето от тях са транспарант само с партийното лого и философския слоган на партията: „Ред в хаоса“. Очевидно някакъв мозъчен тръст зад ГЕРБ най-накрая е проумял, че Бойко Борисов вече не е ходеща реклама за партийната политика. Че неговият образ не привлича, а отблъсква хората. Че след 12 години във властта Борисов е изхабена сянка на самия себе си, уморен кон, който страхливо се оглежда откъде ще дойде фаталният изстрел, който завинаги ще го прати в историята, и то в нейната най-лоша част.

Оказа се, че новата голяма битка е повече от банална – БСП срещу поредното чудо на българския политически хоризонт. Това е лошата карма на българската левица. Тя е единствената партия, която оцеля от началото на прехода и заради това всички вини на нашия живот системно се стоварват върху нея. Просто хората не харесват това, в което се превърна нашият живот, и им е необходима жертва, обект на отмъщение. Точно по този механизъм през 2001 г. БСП за първи път в историята на прехода зае третото място. Тогава на небосклона се появи Симеон Втори със своята партия и българите се влюбиха във фалшивата мантра за 800-те дни, след които всичко щяло да се нареди както трябва. Подобно нещо се случи и на 4 април. От най-мрачните дълбочини на българското блато изплува Слави Трифонов и много хора изпаднаха в телевизионно умопомрачение. Всъщност този двубой се е повтарял в историята на прехода отново и отново. Точно заради това вече сме в състояние да опишем етапите на неговото развитие и да кажем няколко сериозни думи за това какво предстои да се случва в България.

ИТН са партия на мълчанието. Те не правят кампания. Те разчитат на колективното несъзнавано, че чудото е възможно. И това се оказа доста нерисков залог. От един момент нататък нямаше никакво значение, че тази партия е безбожна комбинация от експерти, които дори не говорят в една посока и имат доста противоречащи си идеи. Престана да е важно това една партия да има цялостна визия за реформи. Всичко се сведе до серия от скечове, обиди, неясни закани и екзотични лозунги като „Време е за нещо ДРУГО“. Не знам за вас, но мен такова послание ме плаши. Другото невинаги е с положителен знак. Нещо друго е състояние на категорична неопределеност. Другото може да е екзекуция, ужас, шок, кошмар. В този смисъл ИТН може би не лъжат, защото те абсолютно нищо не обещават. Те разчитат на желанието за промяна, промяна на всяка цена. Това само по себе си е най-голямата диагноза за управлението на ГЕРБ. Тяхното токсично безвремие докара обикновените хора дотам, че те са готови да участват с желание в игра на руска рулетка само и само да се отърват от махмурлука на Бойко Борисов и неговите калинки. И нека да не се заблуждаваме – потенциалът на Слави и компания не е малък. Кандидатът им за Благоевград го доказа. Като представител на „Глас народен“ неговите постижения са били в рамките на статистическата грешка. Телевизионният адреналин обаче го изстреля в небесните висини. И тук въпросът „защо?“ практически е лишен от смисъл. Той може да има значение там, където политическият процес се развива в някакви логични линии и е подчинен на здравия разум. Тук обаче имаме срив до нивата на първичните инстинкти, до радикалната умора от сегашното статукво, до състояние, в което дори скокът в пропастта изглежда като приемлива алтернатива на всичко, което ни заобгражда. Защото гласуването за Слави Трифонов е точно това – безгрижна разходка към бездната. Знам, че това звучи крайно, но кажете къде е програмата на ИТН, какво реално предлагат? Ето заради тези тревожни въпроси второто място на БСП показва, че не всички колективно участват в масовата хипноза. Че все още у нас има избиратели, които искат програма, идеи и конкретни решения, а не просто телевизионни реплики и карикатурни изпълнения.

Всъщност това е голямата разлика между БСП и ИТН. БСП има управленска програма за всяка една сфера. Можем до утре да спорим какви са идеите, приложени там, как ще сработят в реалността, какъв ще е ефектът от тях, но политиката изисква цялостен поглед върху управлението. Хората на Слави изобщо не са предложили нещо подобно. Те са един хипетрофиран телевизионен образ. И развиват своята формация по логиката на комедийното шоу – днес пускаме едни вицове, утре съвсем други. Обикалям много из страната и навсякъде питам хората: „Знаете ли какво предлага „Има такъв народ“ за здравеопазването?“. Отговорът е мълчание. „Имате ли идея как Слави и компания ще развиват икономиката?“. Още по-виновно мълчание. „Добре де, поне знаете ли какви са им идеите за борба с корупцията, какво ще предложат като съдебна реформа?“. Тук вече тишината става мъчителна и много продължителна.

Един ключов момент от краткия и бурен живот на 45-ия парламент прави много релефна разликата между БСП и ИТН. В мига, в който „новите партии“ бяха заети алчно да преработват Изборния кодекс, водени от кръчмарски сметчици и интрижки, левицата вкара в НС своето предложение за актуализация на пенсиите. Което означава не подаяния от 50 лева, тъмното наследство на Бойко Борисов, а реално увеличение на пенсиите с 30 на сто. Ако вземаш 300, пенсията ти става 400 лева. Тогава „партиите на протеста“ подкрепиха на първо четене идеята. Първото четене е пожелателно и не прави предложението закон. Когато трябваше идеята да бъде потвърдена, а българските пенсионери най-накрая да получат глътка въздух след цялата кошмарна пандемична година, точно ИТН прецака идеята и не позволи гласуването. Защо? Едва ли някой може да отговори. Най-вероятно, защото в тази ситуация лъсна доста добре липсата им на реална програма и отношение към хората. ИТН е партия на инстинктите, а това е кошмар, когато се стигне до конкретни решения.

Всъщност противопоставянето в Благоевград отново изправя БСП пред нейната вечна карма – да чисти след всяко политическо чудо, което оцапа българската политика. Така се случи след НДСВ, това ще е голямата задача и след ГЕРБ. Защото днес всички са хипнотизирани от неясния обект на желание в лицето на Слави Трифонов, но повярвайте ми, само след година и половина ИТН ще е най-мразения политически субект и всичките му гласоподаватели колективно ще твърдят, че никога не са гласували за такава партия. Там не просто няма програма, там няма дори зачатък на някаква алтернатива. Защото тези, които искат алтернатива, търсят съюзи, търсят диалог в името на промяната, а не се затварят в телевизионни замъци, където никога не блясва светлина. Очевидно е, че ГЕРБ отпада от уравнението на управленските реалности, но след тях се иска стройна програма и ярка социална политика. Смятам, че БСП е носителят на това начало в българския обществен живот. Всички останали се плъзгат по плоскостта, по която се смята, че хората могат да бъдат нахранени с шоу и елементарни обиди. Това е драмата на нашата политика. Всички искат чудото, всички се надяват, че то ще се случи, а когато чудото дойде, то прилича точно на Слави Трифонов. И след това главата боли, а устата псува цялата Вселена. БСП беше обругана и нахулена, че е партия на статуквото, но всъщност цялата атака срещу нея доказва, че тя единствена не се е вписала в него. Заради това левицата е неудобна на всички. При всичките си проблеми и противоречия само при нея стои искрата за някакъв различен и смислен живот на обикновените хора. Отвъд чудото. Отвъд лесните решения. А това само по себе си е тайна сила, която винаги се проявява неочаквано. Така ще е и този път. Само почакайте и ще видите.