Двуличникът Радев и пъкленият му план за България    

Позволете ми най-напред да поздравя широката и интелигентна аудитория на в. „Ретро“. Имам честта да познавам доста ваши читатели и трябва да споделя, че всъщност те са изключително отговорни към съвременните предизвикателства, пред които е изправена страната ни. Бих казал, че повечето от тях са сериозна опора за европейските надежди на днешните български поколения.

Продължаващата вече четири години политическа агония е не просто безпрецедентна, нито е случайна. Тя е стиснала здраво за шията европейския порив на страната ни и ако тази мъртва хватка не бъде туширана час по-скоро, България може отново да се озове в блатото на евразийското безвремие. Единственият начин, по-който се решава една такава вакханалия, е със средствата на демокрацията. По цял свят политическите кризи и последващите диктатури се създават след преврати с куршуми и гилотини. Обратно, демокрацията се възстановява с избори, думи и бюлетини.

Повсеместната криза у нас стартира през лятото на 2020 г., когато избухна антиконституционен преврат срещу законното редовно правителство на Бойко Борисов.
Тук е моментът да си припомним защо страната ни попадна във водовъртежа на тази разрушителна стихия.

Проследявайки внимателно събитията от пролетта на 2017 до лятото на 2020 г. ще се убедим, че става въпрос за организирана съпротива на БСП и президента Румен Радев срещу членството и интеграцията на България в Европейския съюз:

– на 26 март 2017 г. ГЕРБ спечели извънредните парламентарни избори. Имайки предвид, че от 1 януари 2018 г. България ще поеме първото си председателство на Съвета на Европейския съюз, премиерът Борисов предложи на БСП, като втора политическа сила, да излъчи председател на Народното събрание. Аргументите му бяха изключително национално отговорни – в предстоящото европредседателство страната ни да изглежда достатъчно единна и да постигне сериозно външнополитическо признание, необходимо за бързата ѝ евроинтеграция и вътрешноикономическа стабилизация;

– БСП категорично отхвърли тази възможност под претекст, че щели да бъдат обезличени. Поставиха партийния си егоизъм над националните ни интереси;

– истинските си цели обаче пребоядисаните комунисти показаха на 11 януари 2018 г. в деня на откриването на първото ни историческо европредседателство, когато в София бяха организирани осем протеста срещу Европейския съюз;

– цялата 2018 г. беше белязана с безпрецедентна съпротива и обструкции срещу управлението на ГЕРБ, което видимо ставаше все по-успешно вследствие изпълнението на приоритетите от предизборната си програма;

– в края на 2018 г. ИА ПИК засече сбирка на бивши комунистически топченгета в Тетевенския Балкан, обсъждащи „други перспективи“ пред България освен европейските;

– на 26 януари 2019 г. БСП проведе свой конгрес, след който стартира агитацията и организацията на преврата срещу премиера и управляващата ГЕРБ.

На висшия червен форум Корнелия Нинова представя нова „Визия за България“, бликаща от посткомунистически фантасмагории, но подкрепена изцяло от президента Радев.

Червената парламентарна група напусна Народното събрание и тръгна по градове, села и паланки да буни народа за ново Септемврийско въстание, защото „демокрацията им била отнела всичко“…

Народът, разбира се, взе светкавични мерки. И на евроизборите, и на местните избори през същата тази 2019 г. червената глутница яде бой като за последно.

През пролетта на 2020 г. в арестите бяха прибрани крупни олигарси, до един свързани с бившата комунистическа номенклатура и ДС за недекларирани имоти и укрити данъци.

През лятото бе разкрита руска шпионска мрежа с българските им агенти, един от които се оказа президентски съветник.

На 9 юли 2020 г. сутринта осъмнахме с новината, че благодарение на успехите на правителството на Борисов България е приета в чакалнята на еврозоната. На хоризонта изгряваше реалната перспектива за приемането ни в Шенгенското пространство.

Същата вечер на площада пред президентството, изпълнен с червени скелети от миналото, националният предател Румен Радев обяви и оглави преврата срещу законното българско правителство.

Четири години по-късно благодарение на некомпетентните и авантюристични кабинети, акуширани от президента, с изключение този на г-н Главчев, България изпадна в тежка политическа и като следствие от нея множество институционални кризи. Последва пагубно безвремие пропиляно в безпътицата на обратната посока.
Вероятно разположението на силите в 51-вото НС ще бъде почти същото като в сегашното. И какво от това, че ГЕРБ отново ще има сериозен аванс. Благодарение на политическата разруха след преврата от 2020 г. в парламента са налице антиевропейски сили, които нагло и арогантно блокират създаването на редовно евроатлантическо правителство. За да се случи такъв кабинет, много по-добре би било веднага да стартират публични разговори между формациите, деклариращи проевропейските си амбиции. Така много по-лесно би се изпълнило желанието на държавника Борисов между подобни партии да се води принципен диалог за управленска програма и отговорности след изборите, без да се посяга на авторитета на нито една от тях. Много по-трудно е, ако два месеца се замеряме с обиди и компромати, а след вота сядаме с гузни очи още два месеца в лицемерни срещи, които както обикновено са с предизвестен неуспех. Убеден съм, че подходът за съставяне на национално отговорна управленска програма и коалиция, която да я изпълнява преди изборите с подписани споразумения между политическите евросубекти, ще доведе до голямо мнозинство в изборния ден. Не на последно място е дошло времето да разберем кои са истинските евроатлантици и кои са  фалшивите троянски коне на Кремъл. Надявам се, че ГЕРБ ще лидират отговорния акт на съставяне на редовно проевропейско правителство при равнопоставеност, съобразена с изборните резултати. За България може би това е последният шанс да възстанови на 100 процента парламентарната си демокрация. Иначе има сериозна опасност влакът ни да дерайлира по пътя към цивилизована Европа. Подобна катастрофа обаче крие огромен риск. Това би позволило на двуличника Румен Радев да изпълни пъкления план за прекрояването ни в проруска президентска република начело с него.

При такъв сценарий, ако перифразираме една народна поговорка, тя би звучала така: Един път освобождение, два пъти освобождение, но при трето е сигурно, че българската стомна ще бъде счупена…