Агонията на тримата тенори Петков, Василев и Рашков  

Предизборната кампания започна преди края на мелодрамата „Третият мандат”. Няма време за изграждане на нов образ, нито на нови послания. Всички видяха как „продължи промяната”. Надеждата на политиците е да разкажат това по различен начин, така че поне някаква част от избирателите да им повярват отново. Целта ще бъде да се създаде ясно разделение, в което всяка партия да убеждава гражданите да застанат на нейна страна, срещу всички останали. Само че, както и преди, тези нови разделителни линии нито ще мотивират избирателите, нито ще направят видими пресечни точки, около които може да се очертае някаква приемлива фигура на следващо мнозинство.

В ПП продължават взаимно да се заблуждават, че могат да постигнат по-добър резултат на тези избори. Техният разказ ще се опита да спечели симпатиите на публиката с това, че „статуквото”, „мафията” и корупцията са ги свалили от власт. Обитателите на техния „балон” продължават да смятат, че „повторението е майка на знанието”, но изглежда знанията им не са достатъчни. Петков, Василев и останалите „тенори” на ПП ще настояват за „антикорупционно мнозинство”, което най-после да успее да ги закрепи във властта под егидата на Бойко Рашков. Всички, които не са с тях, ще бъдат определяни като „корупционери”, с които те никога не биха се „куролирали”. Но отвъд забавните лапсуси и откровените неистини и глупости, които бяха изговорени досега, ни очаква нова вълна от същото. Разликата е в това, че ПП не могат да разчитат повече на предишното си предимство – подкрепата на Румен Радев и умилението от това, че са учили в чужбина и минават за млади и нови в политиката.
Станислав Трифонов и неговата партия навлизат в тази кампания като че ли в най-неизгодна позиция, почти в поза „партер”. Всички останали се опитват да ограничат щетите, които понесоха от управлението и неуспешните преговори след неговия крах, прехвърляйки цялата отговорност на ИТН. Но те също имат своя разказ и той може да се обобщи до едно-единствено послание: „Лицемерие-е-е-е-е!” Този вик може да бъде чут и разбран от българските избиратели. От ИТН винаги са описвали себе си като „принципни”, „честни” и „последователни”. За тях може да се окаже по-лесно да обяснят, че са решили да „сложат край на тази агония” заради лицемерието на доскорошните си партньори. Те могат да си позволят да атакуват всеки по време на тази кампания, но ще се насочат най-вероятно срещу ПП и ДБ. Няма какво повече да загубят, а в тези условия, неочаквано за мнозина, могат да се окажат отново в парламента.

БСП понесе щети заради желанието си да задържи по-дълго от необходимото третия мандат. Те могат да заличат ефекта от това, че партията успя да постигне много от целите си в това управление. Другите бяха по-склонни да приемат изнудването на социалистите, отколкото претенциите на останалите в коалицията. Разказът на БСП също ще включва „лошите ИТН”, но ще настоява, че именно те трябва да продължат да са в управлението. Социалната политика и „грижата за хората” ще бъдат допълнени от говоренето за кризите и необходимостта именно социалистите да „сложат край на модела Борисов”. Корнелия Нинова ще се бори на два фронта – срещу вътрешната си опозиция в лицето на Крум Зарков, и срещу останалите партии, които биха могли да привлекат леви избиратели. Независимо от това, че БСП вече е една партия на 10-те процента, основният залог за социалистите ще бъде участието във властта. В противен случай дори и този резултат може да се окаже непостижим на следващите, най-вероятно отново извънредни избори.

С най-тежки щети от управляващото мнозинство излиза ДБ. Партиите в обединението бяха принудени да направят най-много компромиси и постигнаха най-малко. Доминиращата роля на „Да, България” улесни задачата на отцепилите се от нея фигури в ПП да обезличат ДБ. Избирателите последваха новите фаворити и е малко вероятно да се върнат отново към предишните си представители. Освен това незвисимо от всички опити на ДБ да формира предизборна коалиция с ПП Петков и Василев няма да приемат подобна възможност. Христо Иванов ще продължи да бяга от възможен профил на „евроатлантическо мнозинство”, в което ще трябва да се озове с ГЕРБ и ДПС. Разказът на ДБ може да се окаже „с неочакван край”, защото въпреки добронамерените усилия и видимото желание да останат в управлението, те биха могли да изгубят не само „периферия”, но и собственото си електорално „ядро”.

За опозицията на доскорошните управляващи изглежда по-лесно, но това също не е докрай вярно. ГЕРБ и ДПС много внимателно контролират дистанцията помежду си, запазвайки всички възможности за бъдещи маневри. И двете формации направиха всичко възможно да неутрализират опитите на ПП да ги „пакетира” заедно, като двете лица на общ противник. Но евентуалното им съвместно участие в следващо мнозинство ще нанесе щети и на двете партии.

ГЕРБ приключва период в ролята на активна опозиция, но все така няма отговор на въпроса с кого би могла да участва в коалиционно управление. Партията на Борисов ще изгради разказа си върху „цялостния провал” на управлението във всички сфери, но това може да разфокусира посланията им.

ДПС навлиза в тази кампания след серия от успешни атаки срещу ПП и ДБ. Без да изоставя нито една от досегашните си теми, Движението се позиционира в сферата на енергетиката и това ще му позволи да атакува по-ефективно предишните управляващи.

„Възраждане“ продължава да разчита на тягата, която им осигурява говоренето на другите за тях. За тях ще бъде изключително важно в разказа за случилото се да присъства темата „Русия“. Ако не успеят да я наложат, ще трябва да се върнат към мерките срещу пандемията, а този разказ няма да им донесе нищо повече.
Предстои да чуем и поне още един разказ – този на „Български възход“. Интересна ще бъде не тяхната история, а това на кого точно биха искали да я разкажат. Слушателите не изглеждат много заинтригувани, но отегчението от останалите може и да проработи в тяхна полза.

Румен Радев и служебният му кабинет ще цензурират разказите за това докъде е стигнала „продължаващата промяна”. Те имат време да пренапишат историята на най-кратко просъществувалия редовен кабинет, а това може да промени съществено обществените нагласи. За да ограничи щетите по собствения си образ, Радев ще прехвърли отговорността на кабинета „Петков“ и разпадналото се управляващо мнозинство.

Партиите ще разказват какво и защо се е случило, но избирателите все така искат да разберат какво ни предстои. В разказите за миналото няма място за бъдеще. А това е най-важният въпрос на тези избори.