Сръчната в интригите Нинова и „бандата на деветимата“

Макар и напълно излишен от гледна точка на политическата логика, състоялият се на 28 октомври пленум за конгреса на БСП изпълни и трите мерака на лидерката си г-жа Нинова.

Първо, той закрепи единоначалното й ръководство. Тя сега съвсем заприлича на човек, който като кученца води на каишка послушното й ръководство.

Второ, срази си „враговете с партиен билет”, вече известни като „бандата на деветимата”. И ги натири, както би рекъл българинът, „в кучи гъз”.

И трето, но не и по важност – за пореден път успя да вкара ГЕРБ в положението „обяснителен режим”. Не знам защо пак й се вързаха, ама явно е сръчна в интригите.

А иначе г-жа Нинова произведе на конгреса две деструктивни послания – „Долу робството на ГЕРБ” и „Предсрочни избори”. Всяко едно от тях е по-абсурдно от другото.

Доколкото си спомням, ГЕРБ дойде на власт не с преврат, а чрез свободни и демократично проведени избори. И май не е установявал никакво „робство”.

Обратно, дори предложи на БСП най-висшия законодателен пост в държавата – този на председател на парламента. Но г-жа Нинова отказа, защото на нея това не й стига.

Тя по ленински иска „цялата власт за нас”. Ми да си спечели изборите, пък да си управлява.
Предсрочни избори? Ами да направим проста сметка.

Това е процедура сложна и тромава, която трае поне три месеца. А до началото на българското председателство на ЕК остават само два.

И какво? Ще посрещнем Европа с евентуален служебен кабинет и в предизборна кампания? После без парламент и без редовно правителство поне още два месеца? По-безумна идея, честно казано, не мога да си представя.

Бюджетът? Трета нелепа теза, издигната на конгреса.

Като депутат съм участвал в дебатите по четири бюджета. Без при това партията, от която бях избран, да е свиквала извънредни конгреси. Просто парламентарната група, към която принадлежах, се събираше, анализираше всичките „за” и „против” проектобюджета и взимаше решение да го подкрепи или не.

По принцип, щом си опозиция, гласуваш против предложения от управляващите проект. Но излагаш аргументите си от парламентарната трибуна, а не на някакъв външен форум. И предлагаш корекции, а не алтернативен документ.
Дори и по простата причина, че като си извън властта, нямаш достатъчно информация как точно е съставен проектобюджетът. И единственото, за което можеш да ревеш, е „вземете от парите на тези и ги дайте на онези”.

То и това няма да има успех, защото бюджетът ще си мине такъв, какъвто вече е „вързан” от изпълнителната власт. Но поне е конструктивна опозиционна политика, а не някаква измислена „алтернатива”.

А иначе алтернатива можеше да стане, ако г-жа Нинова беше казала – ние сме лява партия, следователно сме за прогресивно-подоходен данък (а не тъпотията с „данък богатство”), за диференциран ДДС, който да облекчи положението на по-бедните и т.н.
Ама това не го чух в словото й. Чух само „Искаме властта на каквато и да е цена!”.

А сега за разправата с т.нар. „вътрешнопартийна опозиция”.

Бил съм делегат на два конгреса – един на БКП (януари 1990) и на БСП (октомври същата година). И като такъв съм наблюдавал, макар и отстрани, всичките апаратни игрички и при определянето кои да участват, и при това как точно да гласуват.

И май единственото, което мога да кажа, е, че и на 28 октомври БСП показа, че във вътрешнопартиен план нищо старо не е забравила и нищо ново не е добавила – манипулации и „да живей другарят Председател”.

Лошото е, че цялата тази дандания струва доста пари. А те не могат да се съберат само от партийния членски внос, а от ежегодната субсидия, която партията получава от бюджета.

С което искам да кажа, че и този масраф, или по-скоро личен каприз на г-жа Нинова, сме го платили пак ние, простите българи. С нашите пари и за наша сметка.