Сигурността на България е по-важна от Сашо Дончев и Корнелия Нинова

Едва ли могат да се кажат много добри неща за правителството на Жан Виденов. Това правителство си отиде, след като в края на мандата му България влезе във финансова, икономическа и политическа катастрофа. Заплатите и пенсиите бяха сринати до 5-10 долара, а страната беше изправена на ръба на граждански конфликт. Целият този ярък резултат сякаш скри редица процеси, които протичаха през двугодишното управление на Виденов и днес те са добре забравени. Един от тези процеси беше опитът на руския газов гигант „Газпром” да придобие газопреносната мрежа на България.

Битката за осъществяването на подобна сделка беше буквално кървава, като в нея участваха кръгове от БСП, начело с убития през 1996 г. бивш премиер Андрей Луканов, и бизнес гиганти като „Мултигруп”, които яростно и открито лобираха в полза на руския газов монополист.
И тук могат да се кажат добрите думи за Виденов. В продължение на две години този човек се изправяше срещу половината си партия и ставаше мишена на мощни икономически интереси. Въпреки това той упорито отказваше да продаде българската газопреносна мрежа. Правеше го, защото беше наясно, че ако не отстои на мощния натиск, ще извърши едно от най-големите национални предателства в българската история.

Впрочем ако Виденов беше продал газопреносната мрежа, днес България почти сигурно нямаше да бъде нито член на НАТО, нито на Европейския съюз. Вероятно днес страната ни щеше да прилича на нещо средно между Македония и Молдова и да се бори не за европейската интеграция на Западните Балкани, а за оцеляването си като държава. Една от причините Жан Виденов да бъде сатанизиран и свален още преди януарските събития от 1997 г. беше именно отказът му да обслужи руския енергиен интерес, чиито представители в България имаха и политическите инструменти, и финансовия ресурс да унищожат младия министър-председател. След като подаде оставка, Виденов беше изхвърлен от политиката и името му се превърна в нарицателно за провал. Въпреки това той остана в историята като честен човек, който въпреки грешките си не продаде държавата си и плати цената за това със собствената си политическа съдба.

Припомням всичко това, защото през последните дни в публичното пространство се завъртя един нов газов сюжет. Европейската комисия реши да наложи глоба от 77 млн. евро на България, защото страната ни отказа да демонополизира газопреносната си мрежа. Демонополизация на държавна инфраструктура означава цялата или част от нея да не бъде собственост на българската държава. Защото няма как да се изгради паралелна газопреносна мрежа, а и никоя частна компания не е заявила подобни намерения.

Преди да вземе това свое решение, Европейската комисия беше сезирана за разследване от собственика на „Овъргаз” Сашо Дончев. Впрочем същият Сашо Дончев и неговата компания бяха в основата на газовите войни срещу правителството на Жан Виденов през 1995-1996 г. Тогава той беше съдружник с Илия Павлов и Андрей Луканов в компанията „Топенерджи”, която се готвеше да купи от името на „Газпром” българската газопреносна мрежа. Ако тогавашните планове на Дончев се бяха осъществили, днес той нямаше да може да сезира никаква Еврокомисия, защото България изобщо нямаше да бъде член на ЕС.

В годините след управлението на Жан Виденов Дончев успя да се договори да бъде посредник между България и Русия за преноса на газ, от което спечели стотици милиони долари. Той успя да съхрани посредническата си позиция до първия премиерски мандат на Бойко Борисов, когато тогавашното правителство успя да се договори с руския президент Владимир Путин Русия и България да осъществяват преноса на газ без посредници. Оттогава датира и критичната позиция на Дончев спрямо ГЕРБ и Борисов.

Днес Сашо Дончев взима частичен реванш срещу правителството, като става причина за глоба от 77 милиона евро. Тази глоба ще бъде и един от основните му аргументи да заведе дело срещу България и да съди страната си за пари. Каузата на Дончев твърдо се подкрепя и от бизнесмени като Иво Прокопиев и гравитиращите около него партии, които иначе през годините твърдо се разграничаваха от Русия, Луканов и Илия Павлов, но днес нямат проблем да обявят за свой съмишленик човек, който дължи богатството си на руските енергийни интереси в България.
И тук реакцията на българския политически елит е важна и трябва да се подчертае. Още през 2017 г. парламентът с пълно мнозинство и нито един глас против задължи правителството в никакъв случай да не се съгласява да приватизира газопреносната мрежа на България.

Няколко месеца след това енергийният министър Теменужка Петкова получи мандат от Народното събрание да води преговори с Еврокомисията, но в тези преговори да не отстъпва от националния интерес, според който газопреносната мрежа трябва да остане държавна. Около тези решения се обединиха всички политически сили без изключение, като дори беше заявено, че е по-добре да платим глоба, отколкото да продадем националната си сигурност. Не знам доколко отиващата си Еврокомисия е наясно, че ако България започне да продава газопреносната си мрежа, един от първите кандидат-купувачи с най-големи шансове за успех ще бъде руската страна. Сигурен съм, че подобно развитие на ситуацията ще бъде не само пробив в националната сигурност на България, но и в сигурността на Европа.

За съжаление, след новината, че на България е наложена глоба, лидерът на БСП Корнелия Нинова не успя да удържи на желанието си да печели политически дивиденти на гърба на българската държава и остро нападна кабинета заради позицията му. Заради същата позиция, за която и самата тя гласува в парламента преди година и половина. Най-глупавото нещо в момента би било политическият елит да няма единна национална позиция, която да защити не просто националния интерес, но и националната сигурност на България.

Българският политически елит трябва да има червени линии, които да не пресича и да отстоява независимо от това, кой е на власт и кой е в опозиция. Със сигурност една от тези линии е държавната собственост върху газопреносната мрежа. Защото сигурността на България е много по-важна и от дребните политически страсти на Корнелия Нинова, и от големите икономически интереси на Сашо Дончев.