Шут отзад за Петър Москов

В студентските ми години имах един доста минорен приятел. Той след третата бира започваше да проклина живота си, който направил така, че да учи философия вместо медицина, вследствие се разминал с мечтата да стане анестезиолог. Уви, в мотивацията му нямаше нищо благородно и хуманистично. Точно обратното - моят приятел тънеше в завист точно към тези лекари, защото имат лесен достъп до дрога, до онова митично заключено шкафче във всяка болница, което пази препаратите, които те пращат на астрално пътешествие мигновено, при това дори не ти искат виза за най-екзотичните дестинации. С други думи - не подценявайте анестезиолог, не се знае къде може да ви прати и дали изобщо ще ви върне от там. 

И като казах „дрога”, се сетих за Петър Москов, но, опазил ме Аллах, не защото го подозирам в скрита наркомания, а защото и той, и дрогата имат странен ефект върху отделните индивиди. Ето Москов, който започна кариерата си като цветна халюцинация, като нов модел политическо екстази, напоследък се посреща болезнено като тежка абстиненция, свързана с обилно потене и болки във всички крайници. 

От понеделник лекари в цялата страна започнаха протести срещу министъра си и срещу ръководството на Здравната каса и това е процес, който със сигурност няма да приключи в близките месеци. Белите престилки са убедени, че системата е достигнала критичната точка на хаос, а това, което Москов нарича реформа, действа като смъртоносна доза радиация, прокламирана като някакво иновативно решение на проблемите. 

Много е важно да си припомним, че само преди година и нещо протестиращите лекари наистина вярваха, че Москов е на тяхна страна и че ще прави политика в тяхно име. Илюзия, за която днес плащат като човек, на когото са му пробутали некачествено, но много рекламирано по телевизията лекарство. 

Ако можеше неописуемото положение в сектора да се обобщи в едно изречение, то вероятно би звучало така: „Лекарите протестират, пациентите изнемогват, защото концлагерната реформа на Москов превърна здравната система в Дахау, частните болници са гневни - всички иска да линчуват столичния анестезиолог и надъхан костовист, на когото обаче дотолкова не му пука, че дори собствената му партия се отрече от него и шизофренично избяга в опозиция. При такова ниво на гняв, протест и политически непукизъм вече е ясно, че този здравен министър се превърна в черната дупка на кабинета „Борисов 2“. Да, това е наистина велико постижение, защото за този приз гуруто на упойките задмина дори такива титани на мисълта и действието като неадекватните фигуранти – (без)отговорния за отбраната Николай Ненчев, социоложката и МВР шефка Румяна Бъчварова и външния министър Даниел Митов. И ето тук вече идва грандиозната политическа мистерия. Премиерът Бойко Борисов най-неочаквано се запъна и отказа да отстрани Петър Москов от кабинета си. Дори изсъска на протестиращите лекари, че здравеопазването не е много по-добро от миналата година, че да хленчат за повече пари. 

Министър-председателят вероятно има основания да се гневи, но адресатът на конското не е съвсем точен. Ако нещо в здравната система куца, то ритниците трябва да отнесе ресорният в правителството, защото именно той, като черен маг с хаотичен поглед, разруши дори и малкото, което наистина работеше. Какъв е този райски газ, който е приспал политическия инстинкт на Борисов, само можем да гадаем. Защото нека да припомним. В кабинетите на ГЕРБ обикновено няма по-проветрив пост от този на здравен министър. В първото правителство Божидар Нанев изхвърча като тапа на прокиснала боза още преди да навърти и година на поста. След това като министър се упражни позабравената, но зверски колоритна Анна-Мария Борисова, която твърдеше, че е била намерена на един завой и се е сдобила с оферта за министър. След нея Стефан Константинов също не успя да се задържи много по-дълго, защото духът бе изваден от бутилката. Най-накрая постът беше поет от "тежката артилерия на ГЕРБ" Десислава Атанасова, която дори не принадлежеше към лекарското съсловие, но бе пратена като пожарна команда, нищо че от маркуча й произлизаше само съскане без вода, а когато то не стряскаше достатъчно, включваше и металните си нотки в гласа с размахване на садо-мазо камшик.

Ето обаче Москов взе че се закрепи като вечна амалгамена пломба на пулпитен зъб и докара положението дотам, че скоро няма да има болница в страната, където лекарите да не хвърлят стрелички по портрета му в свободното си време, когато не стачкуват. На фона на стратегическата и управленска немощ обаче контрастира московският хищен политически апетит. Оказа се, че участието във властта е цел на целите, върховната дрога за опиталия какво ли не анестезиолог. Така в мига, в който неговата партия-носител ДСБ му стана неудобна, ненужна и непотребна, той пренебрегна всичките й решения накуп и остана в правителството. Вече дори се говори, че търсел пътища за членство в ГЕРБ и вероятно е въпрос на време Бойко Борисов бащински да го прибере под крилото си. Но това едва ли е единствената причина на премиера да го търпи в правителството. Там със сигурност има и друга игра, която вече прозира. Защото идейното и политическо обезценяване на Москов, пред очите на лекари, публика и общество, всъщност е идеалната рекламна кампания на ГЕРБ за окончателното овладяване на дясното пространство. И за целта е достатъчно метаморфозите на здравния министър да бъдат следени като риалити, което да покаже ценностния състав на най-рекламирания доскоро десебар, удобно тръгнал по нанадолнището. Райският газ, с който омагьосваше своите фенове, вече се поизпари и след като ефектът отмина, лъсна истинското лице на Москов – поредния политически вампир, решил да ни смуче, докато може. Според мен това е отговорът на загадката защо този вирус, бъг в системата толкова време не беше деинсталиран от програмата на управлението. Москов е необходим именно като аномалия, която да погребе претенциите на неговата партия и всяка след нея за морал в политиката. Какъв морал, братче - пред очите си имаме човек, който предаде формацията си, предаде и корените си. Да не забравяме само как той непрекъснато се хвалеше кой му е роднина, въздигайки до святост социалдемократа Атанас Москов, пред чийто портрет се кълнеше, без окото му да мигне. Такъв кадър не само не може повече да претендира за морал, но не може да иска и никой да му повери здравето си с тъжната надежда да бъде лекуван.

Това е декодирането на загадката "Москов". Той принадлежи към новата порода студенокръвни политици - помпозни костюмари, които се носят и без вратовръзки понякога, но само за да парадират колко са модерни, освободени и либерални. А всъщност са абсолютно безсъдържателни и лицемерни до побъркване. Хора с претенциозен (умно-красив) речник, които говорят като латиносваляч от сапунена сага. И най-важното - те отдавна знаят, че пипнеш ли кокала на властта, другото са подробности. Обществото вече е толкова отчаяно, раздрано от бедност, интриги и мизерия, че няма, ама никакво, значение какво точно се говори, какво се казва и прави. Важното е всеки ден да присъстваш в медиите с грандиозни обещания и мелодраматични клетви за светло бъдеще с малко туш и лучени капки в очите. Здравният министър е поредният от медийните хамелеони с алчни и ненаситни душици, и това отдавна вече не е проблем само на политиката, а на нас като нация. Всички тия са фалшиво състрадателни, но на практика не живеят в една реалност с измъчените и изтормозени хора, които не знаят дали ще осъмнат на другия ден. Те обитават вселената на телевизионната илюзия, а всички останали живеем в кошмарната реалност, където заплатите и пенсиите свършват още на втората седмица, а след това се чудим как да изкараме месеца със или без лекарства. Типичното московче обаче не дава пет пари за това. За него са важни не хората, а поканите да участва в сутрешните блокове. Тази телевизионна България, в която живеят те, няма нищо общо с нашата истинска България. 

Тяхната България е анестезирана, стерилна и готова да посрещне всичките им безумия с аплодисменти, докато истинската скърца със зъби и само чака часа, в който да си върне за всички експерименти с нея. Това е трагедията на анестезиолозите в политиката. Не можеш да упоиш едно общество до такава степен, че лилипутът да мине за великан. Няма как да пробуташ дрога-видението за реалност. Проблемът на въображаемото здравеопазване е, че то не лекува, а убива хората. Заради това е време някой да сложи край на упойката, да спре райския газ и да прати Москов обратно в реалността. Това ще е най-голямата услуга, която той е получавал в живота си, пък дори да му се даде начален тласък с шут отзад.