Сезонът на канарчетата и политическият оргазъм

 
 
 
"Това е част от моето политическо тийнейджърство". С тази мистична фраза обясни тези дни Слави Бинев своето минало като електрон от патриотичното пространство. Електрон, разбира се, шумен, настъпателен, медиен, със свой собствен план и с големи амбиции. Нека да припомним - през 2007 г. Бинев бе избран за евродепутат от "Атака", тогава най-кресливата патриотично-опозиционна формация. Факт е, че самият Бинев никога не си е позволявал националистически екзалтации, но това не попречи на Волен Сидеров през 2009 г. отново да го сложи в листата за ЕП и Бинев пак стана евродепутат. През 2011 г. обаче той напусна "Атака", за да създаде своя собствена партия - ГОРД, което ще рече Гражданско обединение за реална демокрация, с други думи - "дай да набутаме там някакви думи, за да ни се получи готина абревиатурата". Тъкмо човек да си помисли, че бизнесменът е осъществил политическия оргазъм на своя живот и съдбата отново показва, че прилича на ситуационен ситком. През 2014 г. стана ясно, че Бинев е напуснал ГОРД, за да се присъедини към редиците на НФСБ. Електронът тоест продължава да блуждае с пулсации, но неизменно се придържа към патриотичното пространство и националистическия вектор. Като част от НФСБ, Бинев успя да доплува до 43-тото Народно събрание и дори успя да стане симпатичен за кратко, като разгневи "умните и красивите", когато бе направен опит той да оглави Комисията по култура.

Ето защо като студен душ на всички, които са имали търпението да следят кариерата на Бинев, подейства новината, че опитният националист, медийният патриотар ще поведе листа на ДПС. Това за политическото тийнейджърство всъщност бе произведено като обяснение за внезапния му лупинг. Националистът Бинев бил тийнейджър, а очевидно зрелият Бинев не е видял друга партия за себе си освен ДПС. Нещо повече - експатриотът обяви, че ДПС е най-патриотичният избор, който някога е правил. Смело твърдение. Поетично. Но, опасявам се, салто морталето на Бинев се нуждае от съвестно обяснение, а не само от емоционални изблици. Слави Бинев в ДПС - това е все едно дългокраката изкусителка в някоя сапунена опера внезапно да се окаже мъж. Домакините сигурно биха приели това развитие на нещата, но щяха да изискват логично обяснение, което да запуши дупките в разказа. Тоест Бинев дължи отговор пред себе си, а и пред четиримата си фенове кога точно е осъзнал ДПС като своя съдба. Дали когато през 2014 г. твърдеше, че основната цел и смисъл на Патриотите е да изведат Движението извън властта, той тайно в сърцето си е бил фен на техните идеи? Дали когато се опияняваше от изказите срещу ролята на ДПС в българската политика, той тайно е събирал речите на Доган, за да ги чете нощем на спокойствие и да си води записки в личния дневник? В една телевизия на Бинев му припомниха, че е наричал ДПС "търбух на триглава змия", но той обяви и това за гърч на един юноша бледен, неориентиран за широкия свят, непознал висшата мъдрост на зрелостта.

Опасявам се обаче, че хората от форумите и социалните мрежи никак не приеха тезата за "тийнейджърството". Защото внезапните лупинги като този на Бинев всъщност безотказно доказват на хората у нас, че политиката се е превърнала в схема. Че водещи са не идеите и убежденията, не дори емоциите и страстите, а задкулисните сделки, потайните трансферни схеми, нечистоплътните интереси. С други думи, Бинев вместо да литне в нови висоти, ритуално се простреля в коляното и от тук нататък ще кърви до пълното си отплуване от политическата сцена. За много други хора ДПС би бил шанс за ново начало, но на Слави Бинев във всеки един момент ще му бъде напомняно за миналото. Изречените думи имат свойството да не се разтварят в пространството, а да плуват като призраци наоколо и да напомнят за себе си.

На тази избори синдромът "Бинев" се оказа нещо като заразна болест, която покоси като СПИН не една и две биографии. Разбира се, най-мощно отекна новината, че Евгений Михайлов, човекът, който се прочу с танковата касета, гледания от 6 души филм "Сезонът на канарчетата" и честото скърцане със зъби в телевизионните студиа, става водач на листата на ДОСТ в 24-ти МИР в София. Информацията попари психодясното. Няколко часа те не знаеха как да реагират, а след това се стовариха като отмъстителен легион върху стената на Канарчето във „Фейсбук”. Аз също си направих труда да мина през взривната зона там. Оказа се, че Михайлов се е опитвал да подготви своята публика за сензацията. Ден преди да стане ясен неговият трансфер, той е написал един многозначителен статус как БСП е абсолютното зло, ГЕРБ били нерешителни, другите десни партии били смешни и единствено и само ДОСТ можел да "наруши сценария". Между другото, още преди да я ясен мащабът на трагедията, много хора се опитаха да го попитат дали си е пил хапчетата, но авторът на мракобесни есета и негледаеми филми бе предпочел да потъне в тишина.

Ден по-късно Канарчето реши да приеме участие в една телевизия, за да обясни своя избор. Зареден с пуканки, седнах да гледам, защото бях убеден, че шоуто ще е епично. Останах разочарован. Михайлов предпочете да мънка, да се оплита в самоизвинения, в самозащити. Старият талибан бе изчезнал, а на негово място се бе появил един сумтящ чичо, който не би бил в състояние да вдъхнови дори и близките си да заплашат със самозапалване, ако не спре вноса на руска водка.

Изгледах потока на съзнанието на Михайлов, но издържах единствено дотам, докъдето той нарече Местан "убеден антикомунист". Повтори го няколко пъти, за да затвърди усещането за политическа близост между него и лидера на ДОСТ. Дори спомена, че Местан не бил от слугите на ДС, които създали ДПС в началото на прехода, тоест бил освободен от тази зависимост. Конспирацията е следната - автентичните дисиденти сред българските мюсюлмани били държани в затвора до юни 1990 г., за да може Движението да бъде създадено под контрола на службите.

Само преди три години обаче, в началото на 2014-а, Танкиста е бил на съвсем друг акъл. На 15 февруари тогава той пише краткото си антрефиле: "Агент Павел и агент Сава опасно преиграват...". Няма да ви го цитирам тезисно, можете да си го намерите, но за агент Павел там са използвани следните фрази: "Слугата на господарите си отпреди 1989 г.", "упражни лепкавата си демагогия"...
В този свой текст Канарчето е абсолютно убеден, че Местан е сред "подставените лица - агенти на ДС", които са направили партията, която "до ден-днешен слугува на БКП/БСП и Кремъл".

Това вече е политическа шизофрения. Танкиста от 2014 г. е остра опозиция на Канарчето от 2017 г.
Нормално е да приемем правото на един човек да се промени, да се развие, да преоткрие света по нов начин, но това напълно отпада като опция, когато говорим за Михайлов. Той направи кариера именно като отказа да признае на хората правото да са се променили. Издигна се с поведението на политически инквизитор, който със сумтене държи отговорни хората за миналото отново и отново. Тоест Танкиста ни дължи отговор кога точно е бил истински - през 2014 г. или през 2017-а. И кой, кой, кой го е накарал да влезе в ДОСТ и да стане политически агент на Ердоган.

Смятам, че ГЕРБ също дължат мнение по темата. С години Михайлов беше политически брокер на Бойко Борисов, негов агент за влияние в психодесните среди и ГЕРБ ни дължат отговор за невидимите връзки между тях и Местан/Ердоган. Защото грешката на Танкиста е, че поразкъса паяжината на политическата мистерия и очерта едно плашещо задкулисие, където си личат чужди влияния и наши местни лудости. Антикомунизмът се оказа една маска за политическа корупция и нечистоплътни продавачи на национални интереси. Защото единственият сценарий, който ДОСТ може да наруши, е този за запазване на териториалната цялост на страната. Достатъчно е човек да прочете поне малко материали от турската преса, за да се смрази от тоталната подкрепа за ДОСТ и от преките връзки между България и Косово. Но на този терен Танкиста изобщо не поиска да се появи. Не стана ясно и как така се съчетават евроатлантическите ценности с Ердогановите репресии. Антикомунистът Михайлов се оказа една политическа черна дупка, в която потъва всеки смисъл, всяка истина, всяка идея.

Всъщност ценното на тези избори май ще е точно това. Трансферният сезон махна маските и показа грозната и черна истина за настоящето. Сезонът на канарчетата се оказа люта зима с елементи на психическо бедствие. Но поне преминем ли през нея, ще знаем, че вече наистина сме видели всичко.