След успеха на Тръмп Стив Банън стана началник-кабинет на неговата президентска администрация и продължи да определя медийната стратегия и тактиката в битките на своя президент до момента на оттеглянето си преди няколко месеца. Въпреки всички атаки срещу Банън от страна на левичарите и самозвания културен елит на САЩ, на никого не му е минала през главата мисълта, че Тръмп, бидейки президент, ще започне да адвокатства на своя началник-кабинет и да отговаря на атаки, слухове и обвинения от името на свой подчинен.
Както често се случва, в България нещата са точно наопаки. Преди време някой беше казал, че трябва да направим национално мото семплото изречение „Тука е така“. И в случая с президента Радев и неговия началник-кабинет Иво Христов съм склонен да се съглася. Тука е така.
Иво Христов е безспорно интелигентен и политически грамотен играч, който е получил образованието си в Брюксел в годините, в които баща му, бидейки командирован там от комунистическото военно разузнаване, е работел срещу сегашните ни партньори от НАТО и ЕС. В годините Иво Христов се наложи като талантлив автор, телевизионен продуцент, директор и впоследствие водещ в БНТ, и някак закономерно и естествено стана част от екипа на кандидата Румен Радев, бидейки един от уважаваните идеолози на модерните леви политики и човек, който познава политическите процеси и тенденции в Европа. И то изключително добре.
Въпросите обаче съвсем не са насочени към личностните качества на Иво Христов. Те са несъмнени.
Въпросите са насочени към зависимостите и оттам - към политическите виждания на Иво Христов, а там съмненията са твърде много.
Спомняте ли си бруталната анексия на Крим? В онези смутни времена Иво Христов излезе със серия от статии, в които нарече Крим „вече руски“, „ключова придобивка“, „лаборатория на новата руска амбиция“. Международното право остана някак на заден план като досадна подробност, която уважават само глупавите почтени хора на Запад. Контактите на Иво Христов с определени лица в Украйна и до ден днешен продължават да поставят една от (многото) въпросителни пред неподаденото искане на г-н Христов за допуск до класифицирана информация, задължителен за заемания от него пост в президентството.
Спомняте ли си началото на президентската кампания? Тогава „поразяващата уста“ Татяна Дончева уверено заяви, че излиза от проектокоалицията БСП-АБВ-Д21 с аргумента, че Румен Радев не е политически кандидат, а кандидат на оръжейното лоби. В този смисъл кое трябва да считаме за по-притеснително: това, че г-н Христов е бил директор на телевизия на Делян Пеевски (невярно), или това, че г-н Христов е бил директор на телевизия на оръжейния търговец г-н Манджуков (вярно)? Виден представител на оръжейното лоби е г-н Петър Манджуков, и то не от вчера.
Спомняте ли си служебното правителство? Тогава изключително експресно бяха сменени изискванията и критериите в полза на шведските изтребители „Грипен“, а възпротивилият се шеф на Института по отбрана – Тодор Тагарев, беше експресно уволнен без никакви мотиви. В никое друго министерство, с изключение може би на едни странни противоречащи си заповеди в МОСВ (подписвани след привикване на тогавашната министърка в президентството), не бяха взимани толкова знакови и силови решения, както относно тази (несъстояла се) оръжейна сделка.
Неслучайните случки са твърде много, за да бъдат изброени в тази кратка статия. Но въпросите остават:
- Защо г-н Иво Христов втора година отказва да подаде искане за допуск до класифицирана информация?
- Има ли доклад на ДАНС, констатиращ, че г-н Иво Христов в нарушение на Закона е боравил със секретна документация, до която няма формално разрешен допуск?
- Имал ли е г-н Иво Христов контакти с лица, пряко отговорни за анексията на Крим и нарушението на международното право, поради които контакти такъв допуск ще му бъде отказан от българските и европейските служби?
- Има ли в екипа на президента Румен Радев служители, които са част от корупция и лобиране в интерес на определен производител на изтребители, в сделките на който производител има доказана корупция и осъдени участници в тези сделки в няколко европейски държави?
- Под чие влияние в речите на президента, като например тази за отчета на първата година от мандата му, ЕС и българското председателство на Съвета на ЕС бяха споменати мимоходом, а Русия, отношенията с Русия и санкциите срещу Русия (такива няма, санкции има само срещу шепа приближени на Путин нарушители на закона) отново бяха изведени като основна тема от българския дневен ред.
- На кого и на чие присъствие в президентството се дължи странният феномен главите на държавите членки на ЕС да не желаят да се срещат с българския президент? И то не само на визити в техните държави, каквито няма, а и при посещенията си тук? Само в последния месец в България бяха чешкият премиер Бабиш, германската канцлерка Меркел, холандският премиер Рюте, унгарският премиер Орбан и още много от лидерите на ЕС. Колко от тях (не) се срещнаха с Румен Радев и защо, и има ли информация у партньорските служби за членове на екипа на президента, която да прави такива срещи нежелани?
А ако президентът реши да отговаря, нека попитаме и още нещо: Кой и защо заплашва г-жа Десислава Радева, за да бъде тя охранявана и возена от НСО?
Предварително благодаря, въпреки че отговор не очаквам. И вие не очаквайте.
