Рухна митът за новия политик Слави

Приключи ли Слави Трифонов с амбициите си за създаване на политически проект? Този въпрос си задаваха, а и често отговаряха на него, редица политически коментатори и журналисти след гостуването на премиера Бойко Борисов в Шоуто на Слави през миналата седмица. Едва ли в последните 28 години, откакто е в шоубизнеса, Слави Трифонов е бил подлаган на толкова остра и масова критика от толкова различни страни. И тук не става въпрос само за коментатори и анализатори, но и за много от феновете му, които през социалните мрежи се отрекоха от него.

Какво всъщност се случи? На повърхността – нищо особено. Слави Трифонов покани в студиото си премиера, президента, главния прокурор, председателя на парламента и омбудсмана. Заявената цел на поканата беше да зададе зрителски въпроси на най-важните фигури в държавата. Дотук - нищо особено. Той е правил подобни формати и друг път и през тях е задавал зрителски въпроси. Обикновено това се е случвало около избори, като е имал различна успеваемост при присъствието на гостите си. Тези участия винаги са предизвиквали обществения интерес и понякога от тях са излизали знакови фрази. Такъв например беше случаят с лидера на ДПС Ахмед Доган, който при подобно свое участие заяви, че всяка партия от САЩ до Япония има обръчи от фирми. Никога досега обаче новината от тези гостувания не е била свързана с поведението на водещия. А в поведението на водещия нямаше нищо особено. Слави се държеше така, както се държи обикновено при подобни участия.

Какво тогава се случи, че този път цялото внимание на публиката беше концентрирано във водещия, въпреки че в неговото поведение нямаше нищо необичайно? Случи се това, че Слави Трифонов падна в собствения си политически капан, който приготвяше и залагаше в продължение на няколко години. Спекулациите за бъдеща политическа кариера на шоумена текат вече няколко телевизионни сезона. Затова въпросът за евентуално създаване на негова партия беше обект на коментар на социолози, политолози и политици. Самият Слави подхранваше тези спекулации активно през остри изявления в предаването си, подкрепа за една или друга политическа кауза и политически действия като предизвикване на референдум и организиране на кампания за него. През Шоуто на Слави лозунги като „Системата ни убива” и „Няма такава държава” се превръщаха в политически послания. Наред с тези лозунги се сипеха заплахи към целия политически елит. Сравнително често Слави се заканваше да поведе народа и да го изкара пред парламента. Разбира се, покрай всичко това вървеше и шоупрограмата – малко песни, малко танци, няколко вица и няколко скеча. Само че вицовете и скечовете ставаха все по-малко интересни на фона на политическата интрига. Сюжетът „Слави прави партия” вдигаше интереса към предаването, но и унищожаваше изначалния му характер на шоу. Сякаш без да разбере, Слави премести образа си от шоуто в политиката и огромна част от зрителите му започнаха да го възприемат като антисистемен политик, който има потенциал да пренареди политическите пластове. А това е свръхочакване, което в един момент задължително води до свръхразочарование. Така Трифонов стана заложник на едно нереалистично свръхочакване, без да си дава сметка за това.

И дойде моментът, в който той покани в шоуто си най-важните хора в държавата. Онези, които олицетворяват „системата, която убива” и „няма такава държава”. На фона на политическите свръхочаквания на феновете си Слави се държа така, все едно никога не е правил концерт на Орлов мост и не се е заканвал многократно, че ще развали рахатлъка на всички политици. Самият той по-късно заяви, че се е държал като водещ на предаване, какъвто е. Само че очакването към него беше да размаже системата. И тук дойде разминаването между очакванията на феновете и възможностите на Слави. Вместо да размаже Бойко Борисов, както очакваха най-яростните му привърженици, Слави Трифонов изчете декларативно няколко техни въпроса. Самият Борисов отговаряше в традиционния си стил и дори се държа добронамерено спрямо притеснения водещ. През цялото интервю нямаше и помен от заканите, лозунгите и намеренията за обрат в българската политика, които се превърнаха в запазена марка на Трифонов през последните години. Привържениците на Трифонов не очакваха интервю. Те очакваха политически диспут между премиера и неговата извънсистемна алтернатива. Само че не получиха нищо. Те гледаха как Трифонов чете техните въпроси и се крие зад тях от свръхочакването към собствената си персона. Усещайки, че не може да се скрие, той беше навел глава и не вдигаше поглед от бюрото си. На всичкото отгоре не си беше направил дори труда да се подготви за въпросите, които ще задава, и се налагаше премиерът в движение да му обяснява някои детайли на питанията му.

Изводът от цялата тази ситуация е, че политиката не е лесно занимание и не е за всеки. Очевидно не е и за Трифонов. Доколко е оправдано очакването, че човек, който води предаване в една от най-системните телевизии в продължение на близо 20 години, ще разбие системата, е друг въпрос. Колкото и парадоксално да звучи, това, което се случи през изминалата седмица, е за добро и на Слави, и на онези, които вярваха искрено, че той може да изиграе ролята на политик и да донесе радикална промяна към благоденствие. За добро е, защото този мит се разби в рамките на шоуто, а не в реалната политика, където последствията можеха да бъдат много по-големи. Големият проблем не е, че Слави гледаше в земята, докато говореше с премиера, а това, че е крайно неподготвен за подобна политическа роля. А когато един политически образ е натоварен със свръхочаквания и в същото време е крайно неподготвен за тях, то цената за действията му в политиката би могла да бъде много висока. А тази цена се плаща от всички – и от тези, които го подкрепят, и от тези, които се съмняват, и от тези, които се противопоставят. Затова, седмица след интервюто на Бойко Борисов при Слави Трифонов, можем с облекчение да кажем, че измина една добра седмица за българската демокрация. Седмица, в която Слави Трифонов се отърва от политическия си образ, а феновете му - от свръхочакванията си към него.