Република с премиерско управление - от Виденов през Костов, та до Борисов

Е, близо сме до раздялата с поредната сесия на Народното събрание. И да си „поваканцуваме“ на спокойствие 20-ина дни по коледните и новогодишните празници.

То не че депутатите ни не „ваканцуваха“ през цялата есенна сесия. Даже покрай местните избори си организираха и допълнителна близо едномесечна почивка.

Ама и в останалите им 20-ина трудови дни май не се преработиха силно.

Съдейки по данните от сайта на парламента, те са приели общо 10 закона и около 30 решения. Вторите са предимно от категорията „загледал съм се в пъпа си“. В смисъл – попълване на комисии, замяна на напуснали депутати с нови, избор на двама зам.-председатели, създаване на поредните „временни комисии“ и т.н.

А от десетте „закона“ само един е истински. Има и две ратификации и останалите седем са любимите депутатстки „ЗИД-ове“.

На парламентарен жаргон това ще рече „Закон за изменение и допълнение“ (ЗИД). Което пък на свой ред иде да каже, че е гласуван някакъв нефелен законопроект, който незабавно подлежи на промени. Нещо като „ремонт на ремонта“. Или като „обухме си съдрани гащи и дайте да ги кърпиме“.

„Кръпките“ обаче стават толкова чести и толкова много, че човек направо се обърква.

Аз например, макар и водач на МПС с над половинвековен стаж, никога не знам какво нарушение евентуално съм извършил според последния ЗИД за Закона за движение по пътищата. Спасявало ме единствено това, че и самите катаджии не смогват да ги запаметят...

Най-лошо обаче е със ЗИД-овете на законите за съдебната система. Всъщност една от основните причини тя да не работи е именно във факта, че непрекъснато се променя законовата й основа. А приносът на депутатите за това е безспорен, огромен и най-вече изключително вреден.

От друга страна обаче, за тях това е и най-лесно. Пък дори и защото идеално се вписва в правилото „слушкай и папкай“. Защо им е да се напрягат, вместо покорно да чакат „някой отгоре“ да им спусне поредния ЗИД и те още по-покорно да го гласуват...

Да, но този „някой отгоре“ далеч не е анонимен. Напротив – знае се и кой е, и откъде е – от изпълнителната власт. И тук стигам до главното противоречие на нашия многострадален преход.

Обикновено се говори, че сме били „парламентарна република“. Не, според чл. 1 от Конституцията ние сме „република с парламентарно управление“. Разликата, както се казва, е малка, но съществена. Защото означава, че именно Народното събрание управлява, като излъчва правителство и контролира неговите действия. А не обратното.
У нас обаче това „обратното“ вече е здрава традиция. От Виденов през Костов, та до Борисов нашите депутати се държат като в „република с премиерско управление“.

Сиреч, който държи изпълнителната власт, той контролира и парламентарното мнозинство, превръщайки го в послушен слуга на неговата воля.

Това ще го видим и до края на тази сесия, когато ще се приеме и най-важният за годината закон – за държавния бюджет. Ще видим и поредния парламентарен цирк, този път с „алтернативния бюджет“ на БСП.

Циркът ще приключи с убедителна победа на мнозинството и пълно поражение за опозицията. Пък дори и поради простата причина, че бюджетът се изпълнява от правителството. И че ако другарката Нинова има други идеи (в интерес на истината, част от тях нелоши), тя трябва да е наясно, че ако иска повече пари за нещо „социално“, е длъжна да каже и от кое друго перо да се вземат.

А тъй като това няма да се случи, сесията ще завърши само с пропагандния опозиционен шум. И с поредното тържество на многострадалната ни „република с премиерско управление“...