Речта на краля  

Миналия четвъртък пред част от елита на ДПС неговият почетен председател г-н Ахмед Доган говори малко, но каза много. Дано посланията му са вдянали не само неговите съмишленици, но и по-широк кръг политици.
Г-н Доган започна с това, че като че ли болката от загубата на президентските избори (за едни) и от парламентарните (за други) не само не е стихнала, но и по думите му „вече работи в личностно измерение и тъкмо затова излиза извън нормалните граници”.
Уви, прав е, за съжаление. Цяла година сме очевидци на нестихващо лично противоборство между г-н Борисов и г-жа Нинова, които не спират да се препират по всички възможни поводи. А това никога не е водило до нещо позитивно за държавата като цяло.
Спорът „кой е по-по-най” наистина по-скоро забавя, отколкото да бута напред развитието на страната. Да оставим, че доста често той се превръща в лоша имитация на свада между махленски скандалджийки...
На второ място, г-н Доган обяви и официално краха на „проекта ДОСТ”. Нещо повече, той сякаш изрази и съболезнования към Турция за напразно потрошените пари и не съвсем деликатно намекна, че всякакви опити за „външен натиск” срещу единството на ДПС са обречени на провал. Като обаче елегантно обяви, че е склонен да прости опита за разцепление сред българските турци и че дори е готов да приеме обратно в редиците на Движението „покаялите” се разколници.
И така стигам до най-важното. Няма да се включвам в хора на кресливите анализатори, според които г-н Доган „ударил едно рамо” на г-н Борисов и „праснал един шамар” на г-жа Нинова. Не, работата според мен е доста по-различна.
Просто г-н Доган направи ясно разграничение между „конструктивна” и „истерична” опозиция. И причисли ДПС към първата. Като ни остави да се досетим коя е втората, макар и без да я назовава.
Назова обаче една истина – че в момента няма опозиционна политическа сила, готова да поеме властта. Нито като управленска програма, а още по-малко като дългосрочна перспектива. Което си е очевиден, а защо не и направо очеваден факт.
Назова и друга една истина – че оттук насетне ДПС няма да иска да участва в евентуално управление с „БСП на г-жа Нинова”. И бих казал – с пълно основание.
И всъщност именно тук според мен е заровено „тайното послание” на г-н Доган.
В словото си той се нахвърли върху „отявлените националисти” от управляващата коалиция. Били използвали „езика на омразата и агресията, език, който възпроизвежда разделение и противопоставяне”.
В интерес на истината, аз напоследък такива „езици” не съм чувал. Обратно – „националистите” даже силно смекчиха тона на словесните си изяви.
Но за г-н Доган те са „необходимото зло”. Защото тактиката му е „не с БСП, но и против националистите”. Е, кой тогава остава? Ами много просто – бъдеща дясноцентристка коалиция с ГЕРБ.
Нищо че г-н Борисов не спира да повтаря „никога с ДПС”. Ама то при него обикновено сутрешното „никога” преминава в обедно „ще видим” и става вечерно „що пък не?”.
Та именно това според мен е и стратегическият замисъл на г-н Доган. Поради което той препоръча на ДПС да „зарови опозиционната томахавка” и поради предстоящото ни председателство на ЕС, и поради това, че няма друга политическа сила, годна в настоящия момент да смени ГЕРБ в управлението на държавата.
Изводът май се налага от само себе си – най-вероятно ДПС ще остави БСП самотна във вота на недоверие. И тогава наистина г-жа Нинова ще получи звучен не само политически, но и обществен шамар.
Ама и заслужен.