Радев без конкуренция за президентския вот

В 46-ото Народно събрание възникна пропрезидентско мнозинство. Четири от шестте парламентарно представени партии и коалиции подкрепиха на първо гласуване внесените от служебното правителство предложения за актуализация на бюджета. Независимо от това, че и третият проучвателен мандат за съставяне на правителство няма да се реализира, всъщност мнозинство има. Както и в 45-ото Народно събрание по отношение на промените в Изборния кодекс. Мнозинство има, но не и за управление, защото това би означавало поемане на отговорност.

ИТН подкрепиха актуализацията, а БСП предложи връщането на мандата да бъде обвързано с приемането на актуализацията на бюджета. От ИБГНИ подкрепиха, за да докажат предаността си към Румен Радев. ДБ също подкрепиха актуализацията, очевидно разчитайки за собственото си представяне на изборите на добрите си отношения с Радев. Масираната пропаганда в подкрепа на тази теза ни обяснява, че актуализацията е безусловно необходима, „за да има пари за лекарите на първа линия, за лекарства, за бизнеса, за преизчисляване на пенсиите…“ и т. н., но всъщност това не е така.

Убеждават ни, че без подобна актуализация служебното правителство ще трябва да „прави като Борисов“, с други думи – да пренасочва публичните разходи чрез постановления на Министерския съвет, а служебното правителство не желаело това. Този начин на планиране и реализиране на публичните разходи е законен и дори по-ефективен начин за управление на криза, отколкото цялостната актуализация. Дебатите в Народното събрание показаха, че формациите от пропрезидентското мнозинство използват тази възможност с предизборна цел. Защото е напълно сигурно, че внасянето на тези промени от служебно правителство и приемането им от ситуативно, пропрезидентско, но не и управляващо мнозинство, не е нито отговорно, нито морално, нито ефективно от управленска гледна точка.

Малко повече от 80 дни преди възможните дати за президентски избори няма алтернативни кандидатури, издигнати от други политически формации. На „терена“ е само Радев, който навлиза в заключителната и най-активна фаза от предизборната си кампания, продължила повече от година и половина и довела до настоящата институционална и политическа криза. Чрез своите действия и бездействие политическите партии създават възможно най-благоприятната среда за кампанията на Радев/Йотова.

Преди всичко това е кампания, която е изградена върху противопоставяне срещу политическите партии, парламента и съдебната власт. Неспособността и нежеланието на партиите и коалициите в 46-ото Народно събрание да постигнат съгласие относно управляващо мнозинство позволява на Радев да застане в ролята на „морален съдник“ на „партийната безотговорност“. И ако всеки български гражданин има своите основания да бъде критичен към качеството на демокрацията у нас, то в случая тази теза се използва, за да се насърчи очакването за нов център на властта, който да бъде олицетворен от Радев. Съзнателно или не, по-голямата част от политическите партии и експерти участваха във формирането и постепенното налагане на тази обществена представа. Дори и онези, които съзнателно полагаха усилия в тази насока, могат да се окажат изненадани от това колко лесно може да бъдат повлияни обществените настроения.

Спрямо актуалното развитие на политическата ситуация преизбирането на Румен Радев за втори мандат изглежда все по-вероятно. След връчването на третия мандат по същество той разполага със свободно пространство и време, в което необезпокоявано да налага своите тези, докато насочва действията на назначеното от него служебно правителство, концентрирайки цялата власт в държавата. Навлизането на страната ни в кризата ще насърчи търсенето на подобен управленски център, а с това и напълно безконтролното упражняване на властта през следващите месеци. Последната преграда пред подобно развитие на ситуацията ще бъде участието и волята на българските граждани в изборния процес. Само това би могло да промени развитието на този старателно подготвян и изпълняван през последната година и половина сценарий.
Едновременното провеждане на избори за Народно събрание и президент ще окаже влияние както върху избирателната активност, така и върху крайните резултати. Нямаме предходен опит, който да ни служи за ориентир в подобна ситуация. Ясно е само, че това представлява сериозен политически риск пред управлението на страната.

Избирателната активност на парламентарните избори ще бъде още по-ниска от регистрираната на 11 юли. Противно на първоначалните емоционални реакции, възможно е ИТН да запази и дори леко да увеличи подкрепата си, особено сред българските граждани извън България. Подобна ще бъде и тенденцията по отношение на ГЕРБ-СДС. Независимо коя от двете политически формации ще постигне най-добър резултат, шансовете за формиране на мнозинство ще се определят от възможните им партньори. Очакването за по-добро представяне на ДБ може да се реализира или не в зависимост от начина, по който ще достигнат до изборите. Пред БСП стои трудната задача да подобрят сегашния си, исторически най-нисък изборен резултат, а за това те ще разчитат на координиране с кампанията на Радев. ДПС може да подобри резултата си, но ще запази сегашната си роля, най-малкото заради ясното противопоставяне срещу Радев. Коалицията ИБГНИ може да се окаже застрашена от разпад или да не успее да участва в следващия състав на парламента. Но друга „партия на протеста“, като „Възраждане“ например, може да заеме нейното място.

Ако изборите са едновременно, резултатите от парламентарните избори ще определят втория тур на президентските. И обратното – при вяла и неубедителна кампания от страна на политическите партии, преизбирането на Румен Радев може да се окаже сигурно. Съчетаването на двата вида избор ще създаде не само технически, но преди всичко политически проблеми. Амбицията на Радев да оказва влияние върху следващото управляващо парламентарно мнозинство може да се реализира. Колкото по-сложно и неустойчиво е следващото мнозинство, в толкова по-висока степен то ще зависи от намесата на президента.

Политическата криза няма да приключи с поредните извънредни парламентарни и редовни президентски избори. Дори и да бъде създадено редовно правителство, това няма да сложи край политическото противопоставяне. В зависимост от това как ще преминем през есента и зимата, кризата би могла да се задълбочи или да изгуби част от разрушителния си характер.

Сега всичко зависи от волята на българските граждани, въпреки че условията за избор стават все по-ограничени.