Психодесните  в  истерия. Отново  

От известно време соросоидното войнство в България, включващо анализатори, журналисти, политици, академични лица, е в плен на трескава активност. Пишат петиции и декларации, обикалят телевизионните студиа и с пяна на уста обясняват какво ужасно нещо е станало. А какво всъщност се е случило? От какво е провокиран поредният бяс, обхванал соросоидите? Оказва се, че били потресени заради новите учебници по история. И по-специално заради начина, по който в някои от тях е описан периодът 1944 -1989 г. Крайно неточно било, манипулативно било, възхвала на комунизма било! Ужас! Да бъдат спрени, да бъдат забранени, абе, направо да бъдат изгорени въпросните учебници! До това в крайна сметка се свежда позицията на психодесните анализатори. Признавам, че тази ярост възбуди любопитството ми и реших да проверя дали наистина във въпросните учебници става дума за "възхвала на комунизма" и за "оправдаване зверствата на престъпния режим".  Както и сами можете да се досетите, нищо такова няма. В крайна сметка няма сериозен историк, независимо дали е с леви или с десни убеждения, който да твърди нещо подобно. А въпросният период 1944-1989 г. е представен в  критична светлина. Явно проблемът на соросоидите е, че според тях "светлината" трябва да бъде много, много, много по-критична. За психодесните няма нюанси, а истината е абсолютно черно-бяла. Да, след 9 септември е имало убийства без съд и присъда, имало е лагери, имало е потискане на свободата на словото. Но е имало и друго - добър и спокоен живот за мнозинството българи, сигурност, масово ограмотяване, големи постижения в културата, изкуството, науката. Да не говорим за това колко неща бяха построени и какви огромни активи бяха натрупани. Всички тези неща бяха ограбени в месеците и годините след 10 ноември 1989 г. Имайки предвид колко дълго продължи този грабеж, значи наистина много е сътворено в предходния период.

Разбира се, за психодесните тези неща нямат никакво значение. Те искат  за времето преди 1989 г. да се говорят и пишат само гадости. Колко ужасно било и колко безпросветно. Отворил един соросоид  учебника, зачел се в главата за Народния съд и изпаднал в бяс. Защо? Ами защото не бил осъден достатъчно категорично този съд. Явно въпросният соросоид не знае, че  Народният съд не е приумица на българските комунисти. Че подобни съдилища има във всички държави, в които по време на Втората световна война са управлявали нацистки режими или такива, които са сътрудничели с нацистите. И тези съдилища са издавали смъртни присъди. Любимият "железен" аргумент на психодесните по тази тема е следният: "Вижте Нюрнбергския процес! Само 12 смъртни присъди! А у нас са безброй!". Разбира се, соросоидните историци удобно премълчават, че в Нюрнберг са съдени само водачите на нацистката партия и държава. Само  вдъхновителите на чудовищните престъпления. Що се отнася до преките извършители, те също са съдени. На други процеси. Продължили дълго след 1945 г. И са осъждани на разстрел или обесване. И това не е само в Германия. Стотици и хиляди нацисти и пронацистки ръководители са екзекутирани в цяла Европа заради извършените от тях злодеяния. Точно такива лица попадат и под ударите на българския Народен съд. Да, имало е невинно осъдени. Но е имало и такива, които преди 1944 г. са убивали невинни хора и съвсем заслужено са получили своето наказание. Ама можеш ли да обясниш това на някой психодесен? Неговият мозък, доколкото изобщо притежава такъв, е чужд на спокойната аргументация. Говорим за грубо идеологизирани индивиди, които искат да напъхат историята в прокрустовото ложе на нефелната си аргументация.

Друга тема, която изключително силно възпалява психодесните анализатори, е съдбата на писателя Георги Марков. В продължение на години те отчаяно се опитват да го превърнат  в едноизмерен антикомунистически кумир. В изкуствен екземпляр, който едва ли не от детската градина води принципна борба с комунизма и в крайна сметка се жертва на олтара на свободата и пазарното общество. За огромно съжаление на соросоидните "историци" обаче, нито животът, нито смъртта на Георги Марков дават основание за подобни интерпретации. Да започнем с това, че дълго време писателят е част от най-близкото обкръжение на "омразния тиранин" Тодор Живков. Книгите на Марков се издават в огромни тиражи, позволено му е да пише и да живее така, както на малко хора по онова време е позволявано. За жалост на психодесните, "изначалният антикомунист" Георги Марков е любимец на комунистическия режим и лично на самия комунистически бос. Да, в един момент писателят се разочарова от покровителите си и решава да остане на Запад. Само че не по-малко е разочарованието му и от "демократичния свят", за което свидетелстват последните му писания. Всъщност в пълен разрез със соросоидната митология Георги Марков не "бяга" на Запад. Той съвсем законно излиза от България и едва по-късно обявява решението си да не се връща. Смъртта му през 1977 г. също е обект на безброй спекулации. Според психодесните той е убит от ДС. И който се осмели да възрази, че има и други версии за края на писателя, моментално бива обругаван с най-грозни думи. Да, хипотезата, че Георги Марков е убит от ДС звучи логично. Той не е обикновен емигрант. Той е бивш любимец. А към такива хора службите винаги, по цял свят, се отнасят безпощадно. За тях това са предатели, които трябва да бъдат най-сурово наказани. Само дето, за мъка на соросоидите, има и други, също толкова логични хипотези. Като тази, че Марков е станал жертва на чуждо разузнаване. Че е бил използван в противоборството между двете системи по време на Студената война и когато е станал ненужен, новите му ментори просто са се отървали от него. Според друга хипотеза Георги Марков изобщо не е убиван нито от нашите, нито от чужди служби, а е починал от естествена смърт. В един нормален учебник по история би трябвало да намерят място всички хипотези. Защото това е същността на плурализма - да ти бъде предоставена възможността да се запознаеш с всички гледни точки и сам да избереш тази, която ти се струва най-вероятна.

Психодесните обаче не искат никакъв плурализъм. Те искат да има една-единствена гледна точка. Тяхната. Никаква друга позиция, освен отстояваната  от тях, няма право на съществуване. Нито в медиите, нито в учебниците.  Всъщност няма никаква разлика между днешните "демократи" и най-мракобесните цензори от времената преди 1989 г. И едните, и другите мразят свободната мисъл. И едните, и другите жадуват за съществуването на една-единствена, непоклатима истина. И едните, и другите са готови да пратят на кладата всеки, който изрази и най-малкото съмнение в правотата им. А фиксацията на психодесните върху миналото съвсем не е случайна.  Те неистово се стремят да изгонят всякакъв плурализъм от историята. Желаят техният прочит да бъде единствено валидният. Защото ако са научили нещо от Джордж Оруел и неговата книга "1984", то е, че "който контролира миналото, контролира бъдещето".