Пленумът на БСП или краят на Корнелия Нинова  

След пленума от 13 юни на БСП можем да говорим за ясно очертаващи се тенденции, които най-вероятно ще определят резултата и начина на избор на лидера. Самият пленум е ярко доказателство за мъчителността на този избор. За първи път в 30-годишната си история БСП – не като наследник на БКП, а като модерна и демократична партия – е буквално разсипана от активността на своето ръководство да се докаже и да завладее всички властови механизми вътре в партията. Един от факторите на разложение, на което е подложена тази организация, е именно използването на медиите и публичната среда за уреждане на вътрешнопартийни сметки и властови битки. Така се случва и сега – свидетели сме на масирано присъствие в медиите и социалните мрежи на коментари и тълкувания не на решения на управляващия партиен орган, а на това какво значат те. Само по себе си това е извън политическото и политиката. Което е лошо за една партия. Защото не просто общественото мнение, а членовете на БСП са въвлечени в матрицата на съвременната публичност – разказът за събитието става по-важен и определящ от самото събитие. Т.е. партийният актив е в ситуация да разбира какво се случва в собствената му партия не от участието си в нея, а от ролята си на публика пред телевизионния или компютърния екран.

А какво разказват те? Разказват за разделителните линии.

Първо, както чухме и от лидера на БСП – битката срещу нея е, защото тя иска БСП да вземе властта и да управлява, а другите искат да я направят патерица на ГЕРБ заради възможността да имат власт. Удивително е как реалността, в която БСП електорално е срината в последните месеци и ако този процес продължи, на предстоящите избори ще трябва да се бори за това да е втора политическа сила, се превръща в някаква митична фигура, в която БСП е спечелила избори и ѝ се налага да търси партньор за управление.

Второ, разказват ни как обикновените партийци обичат Нинова, а някакви зли фигури, които не е ясно какво правят и от името на кого говорят, не я обичат и искат да я махнат. Лидерът издълба поредната разделителна линия, налагайки тезата „аз и хората“. Кого попитаха, кой ги упълномощи да искат и имат такива предложения като гласуваните от Националния съвет – това е акцент в публичното представяне на случилото се на пленума от хората на кръга „Нинова“. Разбира се, веднага ни идва наум въпросът – а кого попита тя, когато извади БСП от парламента за месеци, а депутатите разбраха за това решение от медиите. Но по-важното е внушението, че членовете на Националния съвет не представляват партията. Със сигурност прекият избор се привижда като отлична възможност избраният лидер да е сам и едноличен управляващ, нещо като генерален директор на фирма с неограничени пълномощия. Но в партиите не става така. Дори и пряко избраните лидери са длъжни да се съобразяват с другите избрани вътре в партийните структури и да работи с тях, а не срещу тях.

Трето, ако слушаме какво ни казва председателят и неговото обкръжение, БСП е масова партия. Ако се обърнем към цифрите, които ни съобщават пак те – БСП не само че трудно вече може да се представя за масова партия с нейните няколко десетки хиляди членове, но е и стопяваща се партия – само за последните месеци от нея са изчезнали хиляди членове, заличени от списъците при подготовката на прекия вот. Защо администрацията от „Позитано“ 20 е получила това нареждане – да проверява по телефона членската маса, вместо да се видят отчетите за платен членски внос, който е единственото формално доказателство за това дали си, или не си член на една партия. Доказателство, легитимно дори пред съда. Отговорът на този въпрос е прост – защото се подготвя резултатът от избора. Предварително и при това – въпреки уверенията за царящата любов към лидера.

Ако искаме да разберем колко и какви са манипулациите, ще ни трябват доста време и подробен анализ. Засега е по-интересно да видим какво наистина се случи на този пленум, а не само какво ни казват, че се случи.

Пленумът беше изненадващо свикан, защото ръководството на БСП установи, че за пореден път нарушава Устава на партията, което неизбежно ще доведе до невъзможност да се представи като легитимен изборът на председател. Защо? Натискът върху членовете на Националния съвет, който стана публично известен, да подпишат решение за дата на пряк избор – доста груб и агресивен (казвам това, защото именно този опит да се мачкат хора доведе и до конкретните резултати при гласуване на решенията на самия пленум), се оказа напълно ненужен. Постигнатият резултат, въпреки че беше обявен от платените ПР-и на Нинова, за титаничен успех, не покриваше уставното изискване при явен вот за 2/3 от гласовете. Така се стигна до необходимост от пленум само дни след като членовете на ръководството на БСП (защото Националният съвет е ръководен орган на тази партия) можеха да си отдъхнат от тормоза на своите другари. Така че първата загуба (или бламиране, както го представят по медиите) на председателката беше необходимостта да свика пленум.

Втората загуба дойде от това, че на този пленум бяха загърбени различията между хората, които не приемат пътя, по който Нинова води БСП, както и начинът, по който го прави. Този пленум показа, че времето на противоборствата е приключило и идва времето на създаване на екипа, който ще претендира за промяната в БСП. В предстоящата битка за лидерския пост Нинова има само едно-единствено преимущество – достъпа до медии и ресурс за кампании по сайтове. Вече се появи активност на множество такива и тя се изразява в толкова неприлични публикации за всеки, който може да застраши избора, че коментарът е излишен. В това отношение следващите два месеца ще са предизвикателство пред чисто човешката търпимост докъде може да се стигне в една битка за власт. И рискуват да разклатят твърдото ядро на БСП. Защото борбата вече е за тези около 40 000 останали партийни членове и тяхното участие в избора.

На практика най-голямата заблуда, в която ни вкарват и вкарват сами себе си социалистите, е, че прекият избор ще реши всичко. Истината е, че изборът на председател на БСП е първата стъпка в един много дълъг и според мен доста труден път. Затова изборът е между това да се спънеш втори път в същия камък или да го прекрачиш и да тръгнеш по пътя без залитане и падане. Решението да се изтегли възможно най-рано датата на избора е добро решение, защото дава повече време на БСП да се концентрира върху подготовката за предстоящите парламентарни избори. Решението да се смени комисията по избора е пряко доказателство за това, че Нинова вече е затворена в собствения си антураж. Решението за отхвърляне на всенародната подписка е още едно доказателство, че никой от претендентите за лидер не е склонен да даде на Нинова възможност да си прави кампанията вътре в партията за сметка на партийната политика. Ако тази подписка имаше действително за цел народът да каже иска или не това правителство, то законът дава такава възможност и можеше да бъде организирано такова действие. Това, което се предлага обаче, няма нищо общо с обявения за търсен резултат.

Не бива да пропускаме настойчиво поддържаната мантра за това, че ако не бъде избрана Нинова, БСП ще бъде продадена на ГЕРБ. Да оставим настрана дали ГЕРБ иска да я купува. Нека се съсредоточим на това, докато Нинова водеше БСП, дали това нанесе някаква щета и вреда на ГЕРБ. Отговорът според мен е еднозначен – не. Защото не правеше политика. Нинова постоянно говори какво са казали още преди години, какво са предрекли и то е станало, как са предупреждавали и… Една партия не е нито констататор, нито гадател или врачка. Една партия предлага алтернативни политики, организира хората и се бори за тези политики. Най-вече, когато е в опозиция. За да получи доверието да управлява, понеже е показала и доказала, че знае, може и хората я подкрепят. Да, хората искат промяна. Да, те не са доволни от това, което става и как то става. Да, има протести. Но колко от тях казаха, че са с БСП и искат тя да ги изрази и да ги управлява? Защо очакванията за промяна не се свързват със социалистите? Защото за тези три години управлението пострада много повече от собствените си грешки, отколкото от действията на опозиционната БСП.

Така пленумът на 13 юни показа, че за три години Нинова не успя да спечели и да доведе до нито една започната битка докрай – финалът на всяка е старт на нова. Настойчивост и последователност в създаването на врагове и фронтове. В резултат, пред БСП има ясно очертан избор: гласуване за Нинова означава капсулиране на БСП до парламентарна партия, от която никога нищо няма да зависи. Защото тя иска и може да управлява само сама и с цялата власт. Нещо, което в съвременния свят е все по-непостижимо. Смяна на Нинова означава връщане на БСП към собствените ѝ идейни основи и възможност да бъде силна алтернатива на власт на десницата.