Петър Волгин: БНР винаги ще се съпротивлява

Отстрелването на неудобните журналисти в Българското национално радио има дълга история. Някой има леви политически възгледи и не се вписва в евроатлантическото клише? Веднага се издава заповед да му бъде запушена устата. Друг не харесва факта, че състезанието за нов главен прокурор се провежда с един-единствен състезател? Моментално му вземат ресора и го прокуждат далеч от ефира. А като най-сигурен вариант се дърпа шалтерът на цялата програма. За да не би, въпреки всички мерки за сигурност, в ефира да се промъкне друг "неправилен" журналист. Въпреки различните причини, довели до конкретните действия на цензурата, между всички тях има нещо общо. На атака са подложени хора, които дръзват да нарушават статуквото. Ударът е по т.нар. смутители на реда. Целта е да се покаже, че не може да има мнение, различно от това на началниците. За бъде убито в зародиш и най-малкото желание за съпротива.

Това, което крепителите на статуквото не са предвидили обаче, е, че БНР е едно от много малкото останали островчета на постоянна съпротива срещу цензурата. И това бе демонстрирано за пореден път при опита да бъде запушена устата на Силвия Великова. В случая няма никакво значение дали си фен на конкретния журналист или не. Дали споделяш неговите позиции, или постоянно ги критикуваш. Важното е, че когато се прави безпардонен опит за отстраняване на някого, останалите застават зад него. Ето тази солидарност отличава БНР от повечето медии. Ако не съществуваше въпросната солидарност, едва ли би се стигнало и до прословутото телефонно обаждане на Бойко Борисов, и до крайно отрицателното му отношение към "главанаците", сътворили поредното "безобразие" в радиото.

Разбира се, "телефонното правосъдие", практикувано от премиера, поражда редица въпроси. И най-важният от тях е следният – за какво са ни различните институции, за какво ни е СЕМ, при положение че г-н Борисов е взел раздаването на справедливостта в свои ръце? Ако премиерът не беше "набил канчетата" на радиоуправата, членовете на СЕМ и до ден днешен щяха да ръсят нищонезначещи баналности и да избягват каквото и да е конкретно отношение по скандала с БНР. Виж, след изказването на Бойко Борисов и те се почувстваха окрилени да защитават справедливостта.

Настоящата драма в Националното радио за пореден път показа, че СЕМ е напълно ненужен орган и трябва да бъде закрит час по-скоро.  Неговите членове не правят нищо друго, освен да легитимират взетите на съвсем други места решения и да превръщат политическата воля на управляващите в "експертно" постановление. Ама те били избирали шефовете на БНТ и БНР по съвсем професионални и неполитически критерии. Моля!? Едва ли има някой, който да вярва на тази басня. Всички отдавна са наясно, че  генералните директори на обществените медии ги посочват управляващите, след което хората в СЕМ изпълняват безпрекословно спуснатото нареждане. Е, не ли по-добре в такъв случай да елиминираме посредника? Нека властимащите и лично премиерът не само да посочват, но и да назначават въпросните шефове. Поне ще е ясно кой носи отговорността. А и няма държавата да хрантути дълги години откровени недоразумения, които минават за медийни експерти.

Не може да има никакво уважение към орган, в който присъства лице като г-жа Бетина. Въпросната дама преди време си позволи да обижда и заплашва една от най-добрите журналистки международнички Къдринка Къдринова. Заради  зададен въпрос. В една нормална държава след подобно поведение хора от породата на г-жа Бетина нямаше никога повече да бъдат допускани в прилично общество. У нас обаче те продължават да регулират медиите. И да бръщолевят глупости. Преди няколко дни г-жа Бетина запита с русофобски бяс: "Как си позволява БНР за излъчва интервю с Леонид Решетников, който има забрана да влиза в България?" Трябва да си пълен профан в журналистиката, за да кажеш подобно нещо. Защото първата реакция на всеки нормален журналист е да вземе мнението на човека, подложен на някаква санкция. Но да търсиш професионализъм у г-жа Бетина е чиста загуба на време. Не бива да забравяме също така, че въпросната дама бе парашутирана в медийния орган от г-н Плевнелиев, който отдавна е спечелил първото място в класацията за най-некадърен български президент. Ето защо няма как да очакваме въпросният господин да изпрати в медийния регулаторен орган някой доказан професионалист.

Само в безсмислена институция като СЕМ дълги години може да се препитава и всеизвестният медиен "експерт" г-н Гого.  Разбира се, той минава за "експерт" единствено в очите на хората, които са твърде далеч от медиите. Иначе всеки, който има и най-малък с досег с журналистиката, е наясно, че г-н Гого е един празнодумец, чието единствено достойнство са папийонките му. Въпросният "експерт", който много обича да се прави на дисидент, всъщност е любимец на всяка власт. Иначе едва ли щеше да заседава толкова години при най-различни правителства в медийния регулаторен орган ту като редови член, ту като негов председател. А властта продължи да се грижи за г-н Гого и след като той най-накрая напусна СЕМ. Държавната агенция БТА откри специално работно място за него, а за по-сигурно бе настанен и в управителния съвет на фонд "13 века България". Не съм чувал властта да е полагала такива грижи за друг опозиционер. Просто дисидентството на г-н Гого е също толкова фалшиво, колкото е фалшива и експертизата му. Когато видя някъде този "експерт", винаги в съзнанието ми изниква образът на прословутия герой на Молиер Тартюф. Този персонаж с удоволствие носи маската на набожността и благочестието, зад която се крият алчност и безскрупулност. Г-н Гого умира да ни се представя като най-предан защитник на свободата на словото, но когато има малко власт, прави всичко възможно, за да заглуши всички слова, които не съвпадат с неговите. Пълно е с такива псевдоексперти в Съвета за електронни медии. Ето защо призивите за неговото закриване са съвсем резонни.

А опитите за изгонване на неудобните журналисти ще продължават и в БНР, и в останалите медии. Това е част от по-голямата битка на посредствеността с таланта. И ако не искаме посредствеността да победи, трябва да й се противопоставяме. Винаги.