Пак ли „Боянски ливади”?

Честно речено, отчетът за двегодишното пребиваване на г-н Радев като държавен глава ме остави в двоумение. Даже и в триумение, да не кажа направо - и в притеснение.

В констатациите му имаше и големи дози истина. Ако започна с най-важното (но и най-тъжно), то е отливът от България на чуждестранните инвестиции. При това президентът не е изсмукал този факт от пръстите си, а от данните на БНБ.

По принцип чуждият инвеститор е ужасно интуитивно животно. В смисъл че има навика да влага парите си само там, където има и далавера за него. Нещо като белия мисионер, който срещу евтини стъкълца (обявени за мъниста) купува доверието (и евтината работна ръка, и природните богатства) на местното цветнокожо население...

Но когато част от това население (в нашия случай – държавните служители) прозре, че и то може да участва в далаверата, инвеститорът бяга. И нещо повече, предупреждава колегите си да не ходят в държава, където било имало „усещане за корупция“, както се изрази и президентът.

Какво „усещане“ бе, братя българи? Че аз направо си се чудя защо не преименуваме ЗОП в ЗПП? Сиреч от Закон за обществените поръчки в такъв за „персоналните“ такива? Ще бъде много по-точно...

Да, ама г-н Радев не посочи нито един конкретен факт за „усещането“ за корупция. И думите му като че ли увиснаха в сферата на замерянията с компромати.

Впрочем нещо подобно се получи и с жалбите му за изтребителите. Не разбирам много (или по-точно много не разбирам) от темата. Но все пак президентът е човек военен, а по спомените ми от казармата те говорят кратко, точно и ясно.

Следователно, поне според мен, г-н Радев, вместо с недомлъвки и намеци, следваше да каже поне четири неща.

Първо, че Чехия и Унгария избраха грипените и от това не последваха никакви геостратегически или геополитически драми за нито една от тях. Обратно, в Унгария шведите направиха и паралелни инвестиции, в резултат на което тя сега е една от водещите в Европа в айти технологиите.

Второ, че Швеция радикално подобри офертата си (10 самолета вместо 8 за същите пари, пълно въоръжение и т.н.). Чудя се защо и нашите уж „независими“ медии скромно премълчаха тази информация. Ама май ще взема да спра да се чудя...

Трето, че бяхме подложени на направо недопустим натиск от страна на Държавния департамент на САЩ да изберем именно фалконите.

И четвърто, но не и по важност – защо бедната арабска държавица Бахрейн купува същите тези изтребители по 60 милиона евро единия, не силно по-богатата от нас Словения – по 78,5 милиона евро, а от нас се искат по 120 милиона евро за бройка?

Ако г-н президентът беше поставил поне тези четири въпроса, щеше да изглежда наистина загрижен за това къде (и при кого) отиват парите на данъкоплатците. И нямаше и той да оставя „усещането за корупция“ или поне за лобиране в полза на една частна фирма...

Вървя обаче към още по-лошото – констатацията му, че „България се намира в критичен момент от своето развитие“ и че „нашето общество трябва да отстои своите демократични права и свободата на словото“, защото демокрацията (ни) „ускорено губи позиции“.

Ало, момент – за да започне да „губи позиции“, преди това демокрацията ни трябва да ги е завоювала. Кога обаче го е сторила?

През 1990-а, когато, противно на логиката, мнозинството от българите пак дадоха властта на онези, дето уж 45 години ги били „потискали“?

През 1997-а, когато връчиха властта на един силно мургав индивид, дето се оказа, че е по-крадлив и от най-крадливия циганин?

През 2001-ва, когато решиха, че ако се върне „добрият цар“, с него ще се върнат и „добрите стари времена“?

Или през 2009-а, когато си избраха за първи, но не и за последен път сегашния премиер?

В науката има две базисни дефиниции.

Първата е, че демокрацията е просто нещо, но не е за прости хора. Демек колкото повече прости хора я упражняват чрез вота си, толкова повече тя се опростачва.
Втората е, че демокрацията е управление на временни мнозинства. Днес - едно, след четири години - друго. А когато тия четири години станат десет, се върви към т.нар. „демократура“. Нещо като режима на Орбан в Унгария – „вие си протестирайте, ама аз ще си правя каквото си искам“.

Стигам сега обаче до най-лошото – заявлението на г-н Радев, че не виждал „база за партньорство (с изпълнителната власт) при сегашния курс на управлението“. Защото той бил „конфронтационен“, а „правителството концентрира власт отвъд отреденото му по Конституция“.

Ако бяха в детската градина, това щеше да ми прозвучи като „нà ти си куклите, дай си ми парцалките“.

Ама, уви, не сме там. И това ми напомня по-скоро за „Боянските ливади“, превърнати сега в „Дондуковски зандани“.

Еми наистина е много лошо. Дори и по простата причина, че в „отреденото му по Конституция“ президентът е само част (представителната) от същата тази изпълнителна власт. А войната вътре в нея никога не е водила до добър за държавата край...