Няма го вече Елдар Рязанов. Няма го вече и киното, което харесвах, киното, което променяше живота ни.
Рязанов е нещо особено лично за мен. През 1985 г. в Бургас пуснаха "Жесток романс" в рамките на така наречените Дни на съветското кино. Много обичам "Без зестра" на Островски, по която е сниман филмът, и онова, което видях на екрана, се разминаваше с представата ми за пиесата.
И въпреки това... Каква магия, циганските песни, Михалков, неповторимия Андрей Мягков... Кино!
В седмиците след тази прожекция се промениха много неща в живота ми. Дойде любовта. Киното, живота и любовта тогава вървяха ръка за ръка, живеех като на кино и животът ми бе любов, като песните от "Жесток романс".
Две години по-късно гледах "Забравена мелодия за флейта". Арбузов, "Аморална история", Леонид Филатов. Наглед банално, а ме разтърси из основи, цапардоса ме като мокър парцал по главата.
Тогава не се срамувахме да бъдем сантиментални, мъжките сълзи не бяха порок. Поплаках си на воля...
Перестроечни филми, перестроечно време, "Куриер", "Малката Вера", "Моят приятел Иван Лапшин", "Покаяние", "Асса". Горбачов, Елцин, Имре Пожгай, Валенса, "Московски новости", "Огоньок", априлски полъх, надежди, въздухът, който дишахме, сякаш бе по-друг. Как ли сме гледали филмите без пуканки?
Около нас миришеше на промяна, филмите на Рязанов бяха едни от щастливите предвестници.
И... Нататък е известно на всички.
Отиде си Рязанов, но всъщност той си отиде още тогава. Заедно с Памфилов, Кончаловски, Михалков, заедно с младостта и глупавата илюзия, че нещо някога ще се промени за по-добро.
Вечна му памет на Рязанов, вечна ни памет на всички нас.
