Мутроправославие!

„Едва ли нещо на този свят може да се сравни със свирепостта на християнски владика, който преследва „ереси”, както те наричат всички мнения, противоречащи на тяхното.” (Гор Видал, „Юлиан”)

Питат архимандрит Дионисий, идеолога на великденската заря, трябва ли на този ден да се хвърлят фойерверки като на Нова година? И той отговори по начин, който откровено показа докъде е стигнала (паднала?) Българската православна църква: „А може да има заря за рожден ден на всяка една мутра? Може да ходят по площадите кресливи политици. Но да се даде гласност, шум и светлина за най-големия християнски празник, това не бива?”.

За всяка мутра може, а за Христос не може?! Това казва дедо поп! И много странно, но не онемя след това богохулство!

„Около българската църква винаги има хора, които се стремят да не допускат тя да има нещо ново, нещо, което съществува и в други православни страни.“

Къде го чукаш, къде се пука! Лично ние очаквахме от БПЦ да подкрепи нещо ново и модерно на предстоящия през юни на о. Крит Събор на Православната църква. По-специално по някои теми като „Мисията на Православната църква в съвременния свят”, „Отношения на Православната църква с останалия християнски свят”… Вместо това синодът ни изненада с една позиция, която може би е била оправдана за православните попове през 1054 г., но днес звучи като тежък анахронизъм. По предложение на Гавриил Ловчански и, естествено, Николай Пловдивски, синодът изготви позиция, в която се казва, че всичко, различно от православието, е ерес: „Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви”, е богословски, догматически и канонически напълно погрешно”.
Католици, протестанти, англиканци, евангелисти, лутерани, методисти… всички в общия кюп на еретиците!

През 1991 г. в телепрограмата „Слово пастыря” сегашният патриарх на Русия Кирил казва: „Ерес е учение, което съзнателно опровергава някой от догматите и се осъжда от събор. След разделянето на църквата през 1054 година на православна и католическа не е провеждан нито един вселенски събор. Значи формално нито един вселенски събор не е осъдил съществуващите конфесии като еретически. Има богослови, в чието учение има ерес. Но нямаме право да говорим за Католическата църква като цяло като за ерес”. А по повод икуменизма (забраната на съвместни молитви с еретиците) Кирил казва, че касае разколниците в Православната църква и не се отнася до католици и протестанти.
Такава, всъщност, беше и позицията на БПЦ доскоро: да се определят католиците като инославни, но не и като еретици.

Какво се е променило в последно време? Не са църковните канони, във всеки случай.
Според проучване на авторитетния The Pew Forum 2.18 млрд. души от населението на планетата са християни. От тях 50.1% са католици, 37% са протестанти, 12% са православни. И единствено тия 12% са истински християни?!

Само да напомня, че днес и ние можехме да сме католици. Въпрос на политически избор от времето на Калоян. И този избор не е направен, защото едните са били по-канонични от другите…

Решението на Св. синод е взето на 21 април. Но още на 13 април в обръщение на синода на Руската православна задгранична църква, публикувано на сайта на Българската патриаршия, се изтъкват същите аргументи срещу намеренията на събора да се върви към единение на християните. Може да е съвсем случайно единомислие, но може и да не е. Всъщност колко бяха ченгетата в Св. синод? 11 от 14?

Сближаването на християните от различните деноминации остава за някой друг път, далеч в неясното бъдеще. Папата отново предложи фиксирана дата за Великден, за да могат всички чеда на Христос да празнуват в един ден. Защото наистина е смешно католици и православни да си задават въпроса: "Кога възкръсна твоят Христос?”. Не чух някой наш дедо поп поне да коментира това предложение.

И това се случва в контекста на най-масовата инвазия на мюсюлмани в християнския свят. Инвазия, която поставя под заплаха цялата християнска култура!

Вместо една модерност, която да даде нова сила и упование в християнството, нашите попове ни предлагат мутроправославие. И не е нужно чак да се напъваме, за да се сетим за подобаващите примери. Да вземем дедо Николай. В друго време и на друго място, например в Испания преди 1835 г., от него би излязло отличен служител на Светата инквизиция. Той е от тези божи служители, които само с появата си ме карат да направя крачка навън от църквата. Но пък кой знае, може отдалечаването от църквата, от неговата църква, да е приближаване към Бога?

Смисълът на съществуването на църквата е да спаси душите ни, като ни покаже пътя към Бога, като ни насочва по този път…

Колко души спаси БПЦ?

Николко. Дедо поп е зает да си брои кайметата, да описва имотите, да пресмята доходите от свещите…

Приживе дедо Кирил Варненски заклейми собственическите амбиции на владиците: „Монахът няма право на собственост, независимо от поста, който заема в църковната йерархия. Тези братя, които притежават движима и недвижима собственост, трябва първо да обяснят откъде са събрали средства за закупуването й и, второ, да кажат защо имуществото не е записано на църквата, а е на тяхно име...”.

Тези от братята на практика са всичките братя... Божиите слуги по нашите земи са развили нетленна страст към тленните неща. Ще помисли човек, че са се спазарили с Господ и той им е обещал да си ги вземат после с тях. Примери? Бол! През 1999 г. Ловчанският Гавраил купил апартамент на пъпа на София. От 1999 до 2004 г. дедо владика купил и продал пет апартамента. Тивериополският епископ Тихон бил собственик на етаж от къща и четири магазина. Отделно имал два магазина на „Графа”, за които се съдел със сестра си. Друг дедо владика имал апартамент на Орлов мост, друг - на ул. „Латинка”... Да не споменаваме за автопарка на Николай Пловдивски и часовниците му. Дедо поп не се свени да носи на кунката си "Вашерон Константен", втората най-скъпа марка след "Патек Филип". С часовник от тази марка се кипреше и ректорът на Духовната семинария. Някой инопланетянин може да остане с впечатление, че скъпите коли и марковите часовници са сред задължителните инсигнии на епископското „достойнство”.

"В Светото писание се казва, че за чистия човек всичко е чисто, а за нечистия всичко е нечисто. Затова гледната точка на тези душици, които забелязват само автомобила и часовника в служенето на един митрополит, не ме учудва." Така отговори дедо Николай на упреците. И ние, понеже сме една от тези дребни душици, за които споменава, си помислихме колко сираци могат да се нахранят с парите от тоя "Вашерон", колко църкви да се ремонтират с парите, дадени за скъпи автомобили, колко...

Не сме ние инстанция да го кажем, но ни се струва, че дедо поп върви към ада пар авион. Каква набожност да очакваме от обикновените епархиоти, когато пастирите им се носят така, сякаш Бог не съществува!

В името на кой Бог можеш да направиш търговеца на смърт Петър Манджуков архонт. Той е "провъзгласен" за "първия архонт на Пловдивската църква"! Дал бил 1 млн. лв. за построяването на църква "Преображение Господне" в кв. "Тракия". Бог да му го зачете, ако може и ако трябва. Само Бог може да тури на едната страна този милион, а на другата страна - смъртта, с която той е изкаран, и да отсъди. Да споменем и другите архонти на БПЦ: вдовицата на Бай Миле, Иван Кочев-Чомбе, Славчо Бинев… Не знам колко е дал Славчо, но Старозагорският митрополит Галактион уреди Вселенският патриарх да му пее „аксиос” (достоен) и да го титулува „Негово превъзходителство Слави Бинев”... А за вдовицата имаше една притча на Спасителя, за бедната вдовица, чиято скромна лепта се оказа истинското дарение, но тази вдовица е друга, тази е вдовица на застрелян мафиот. Което ме подсеща, че папата отлъчи мафията от Църквата. Защото е творение на дявола! Но наш дедо поп не е в положение да направи такова нещо. Щото, ако рече да отлъчи някого, то този някой ще се окаже я ктитор, я архонт, я голям дарител…

Безобразията на българския клир не са едно и две, за да ги изброи човек. Дупнишкият архиерейски наместник отец Георги Паликарски отслужваше молебени за избавлението на братята Галеви, Пловдивският Николай би камбаните из целия град, за да озвучи сватбата на Николайчо Бареков…

Преди две години, ако си спомняте, пак тук писах за поповете. И дадох за пример папа Франциск, който от началото на понтификата си е раздал над 1 млн. евро. Още като кардинал в родния Буенос Айрес обикалял инкогнито крайните квартали, раздавал на бедните къде по малко пари, къде дреха или храна, къде само утеха...

Та тогава се опитах да си представя как дедо Николай сваля скъпите ланци и часовници, събува обувките „Гучи” ли, „Прада” ли, знам ли какво носи днешният дявол, паркира аудитата и беемветата в гаража и тръгва пеш из Кършияка да търси бездомници и да стопля душата им с блага дума и залък хляб… И не можах да си го представя.

Спомням си как през 2007 г. библиотекарите - Митьо Гестапото, Стоян Денчев (агент Симеонов) и т.н., присъдиха на Вселенския патриарх титлата “Доктор хонорис кауза” на Висшето училище по библиотекознание. Светиня му дръпна една дълга реч, която приспа Сакскобургготски… И в задрямалата тишина звънна мобифон със саундтрака на „Кръстникът”. Джиесемът се оказа на Врачанския митрополит Калиник. Една чудесна метафора за идеалите на българския клир.

Този контекст налагаше да споменем и премиера Борисов, изключително набожен (напоследък), голям дарител и радетел за доброто на Църквата… Но ще го оставим за друг път.

Накрая, специално за дедо поп, имаме две новини: „Добрата новина е, че Исус се връща. Лошата е, че е направо бесен”. (Брендън Биън)