Тя си отива от този свят мистериозно, на 6 ноември 1973 г.
Седмица по-рано България изпраща една от най-големите изследователски мисии зад граница в района на античния Картаген. В състава на мисията е включена и Тамара Джеджева като едно от водещите пера в прославения екип на седмичника "Поглед".
Тя работи и в „Земеделско знаме“, „Народна младеж“, „Жената днес“, радио София.
Журналистката умира при неизяснени и до днес обстоятелства в дома на търговския ни представител в Тунис, на 20 км от базовия лагер на експедицията.
Близките ѝ и до днес подозират, че става дума за насилствена смърт. Официалната версия е, че Тамара си отива след отравяне с газ в банята на търговския представител. Семейството обаче отказва да приеме. Подозренията са за заговор на комунистическите тайни служби.
През цялата си кариера Джеджева пише революционни за времето си текстове, които разбунват закостенялото социалистическо общество - за абортите, за проблемните деца, за неравноправието, за партийните извращения.
Именно Тамара Джеджева и Благовест Сендов откриват за света самородния талант на българина Джон Атанасов, създателя на модерния компютър.
През 2002 г. издателство "Труд" пуска на пазара сборник с най-известните журналистически статии на авторката, публикувани в "Поглед".
"Чете човек нейните събрани сега оттук-оттам "съчинения и домашни", както тя обичаше да нарича своите писания, и си спомня, че из тях вървят не само хора - и добри, и лоши, и слаби, и силни, всякакви като живота, - но си спомня и самите броеве на вестниците, в които Тамара пишеше. Спомените, есетата, разследвания и пътеписи от сборника стоят и днес вдъхновено и окуражително - че в този занаят не всичко е преходно“, отбелязва в предговора към „Ние, херувимите“ Марко Семов.
А ето какво казва поетът Недялко Йорданов:
Преди 46 години беше убита - отровена с газ в банята на българския търговски представител в Тунис, най-скандалната за времето си българска журналистка Тамара Джеджева.
Беше 6 ноември 1973 година.
Отначало излъгаха, че е получила инфаркт.
Беше само на 44 години.
Беше поканена да отразява международната експедиция в Картаген.
Изпратиха ни я в метален ковчег и не разрешиха да бъде отворен.
Най-голямата сестра на жена ми Ивана и другата им сестра Йорданка.
И досега смъртта ѝ си остава неразкрита загадка.
Тя ми даваше кураж в най-трудните за мен години.
За нея съм разказал във втория том от моите спомени "От себе си не си отивай".
Това стихотворение написах години след това - болката от нейната внезапна и преждевременна смърт си остана за цял живот.
НА ТАМАРА
Невидимата ти душа
от необята ме поглежда
с търпение и със надежда,
че все пак ще я утеша:
че утаеното кафе
от кафеника ще изпия,
че панталона ще ушия
от сгънатото кадифе,
че счупения лампион
ще се опитам да поправя,
че наема ти ще оставя
на шести, вторник, във "Жилфонд",
че твоята последна снимка
от лентата ще откопирам,
тиренцето ще ремонтирам
на пишещата ти машинка,
че книгата ще продължа,
пиесата ти ще довърша
и името ти ще избърша
от прах, забрава и лъжа,
че цинковия ти ковчег
все някой ден ще разпечатам,
за да повярвам, че в земята
не е погребан друг човек.
Тамара Джеджева и Йордан Радичков в редакцията на в. "Литературен фронт", 1963 г.
Все още няма коментари