Миглена Ангелова и Ирина Тенчева плачат за психиатър

Зная, че мнозина реагират пренебрежително и дори негативно на проекти като „Биг Брадър”. Но независимо дали гледат с пристрастие, или само следят от време на време ставащото в Къщата, българите просто знаят всичко за живота там. За всеки, който се опитва да разбере и анализира поведението на българите, „Биг Брадър” е ценен източник на информация. А „ВИП Брадър” е показателен за комплексите, прикриваните недостатъци и компенсаторните желания на една нация.

Случващият се в момента е живото доказателство за това. Интересният и изключително професионален социален експеримент "ВИП Брадър 2016" започна с една много ясна конструкция: млади срещу стари, индивидуалисти срещу индивидуалисти. В Къщата е пълно с хора, свикнали с камерите и медийната слава. Не толкова бляскави с индивидуалните си постижения, колкото способни да си съперничат чрез своите фенове и агитки, натрупани от другата страна на малкия екран. Естествено, както е обичайно за този тип известни хора, около тях е пълно с клюки от личния им живот – кой на кого е мъж, жена, дете. Затова и отношението към важността на присъстващите до голяма степен е маркирана с външни за тях авторитети.

Това, разбира се, определи и началния старт – повечето се напънаха да покажат, че сами блестят със звезден блясък. И това превърна този сезон на шоуто в доста различен от останалите. „Големите“ решиха да играят напълно самостоятелно, макар че обикновено в другите сезони формираха или отделни групи, над които да властват, или блок силни срещу слаби играчи. Миглена Ангелова се позиционира твърдо на върха. Така тя не остави място на Лили Вучкова там и в началото това предизвика криза, след която Вучкова се взе в ръце и реши да заеме празния пост на арменския поп – едновременно добър слушател и съдник с опита на годините. Дали успешно, е съмнително. Валентин Михов, очакван естествен гуру на Къщата, на практика проявява по-скоро умора и дистанцираност. Това не работи в негова полза. Ути Бъчваров пък, след като прояви емоционалния си характер на няколко пъти, затъна в процеса на отслабване. Е, в тази му роля на хората им втръсна да го виждат. При това - роля без краен резултат. А Торнев – загубил битката на съдника, най-компетентният и естествен лидер, започна да се проявява като „черна станция“ на критикарството. На този фон естествено се открои Ирина Тенчева, която единствена започна да формира около себе си група на имитиращи я последователи.

Ако се опитаме да направим някакво обобщение на матриците, проявили се чрез експериментите, на които са подложени участниците, ще се откроят няколко важни характеристики на съвременната българска народопсихология.

Стари срещу млади си е класика в психологията на взаимоотношенията. Но когато конфликтът е между жени със сериозна възрастова дистанция, при това между жени, които претендират да доминират всеки и всичко, нещата са твърде интересни. В едно общество като нашето битката между Ангелова и Тенчева да са мнение „от последна инстанция“, при това – боркини за ценностната чистота на цялото общество, нещата започват да приличат на диагноза. Впрочем, сериозна част от поведението на участниците ни изправя пред необходимостта за намеса на професионалисти, за да се преодолеят сривовете, кризите и дисбалансите в личността. Въпросът е какви професионалисти - психолози или направо психиатри? По отношение на конфликта, за който говоря, публиката може само да изпита сериозно притеснение за психологическите травми, които може да нанесе доминацията на подобни силни жени.

Това ни отвежда към проблема за сблъсъка в нашето общество между мъжете и жените. Къщата предоставя доста материал за размисъл. В нея мъжете са се самопоставили в ролята на миманса. Главните герои са жените – те определят действията, те задават сблъсъка, те формират лагерите, те се борят за лидерството. И дори не си дават труд да привлекат в екшъна мъжете. Дали това е израз на настоящото състояние на нещата в България, или е предвестник на това, което ни очаква в близкото бъдеще – това е въпрос, достоен за изследователски анализ. Ясно е едно – българските жени са се настанили на местата на мъжете. Чувстват се добре там и дори не им прави впечатление изключването на силния пол от активния съвместен бит.

Другата страна на отношението „мъже-жени“ е възможността в Къщата да се предизвикат страстно-емоционални връзки и, на тази основа, да се структурират както конфликтите, така и връзките между участниците. Този сезон нещата изглеждат твърде „постни“. От една страна, мъжките „красавци“, способни да заинтригуват хубавиците на Къщата, са доста особени типажи. Бизнесмен, който прилича по-скоро на ученик – аутсайдер, попаднал, непонятно как, в елитен клас. Даровит и интересен като личност актьор, който се опитва да съперничи с Биг Брадър и, след като се самопрецака, беше заместен от не по-малко интересен и привлекателен свой колега, който обаче е така далеч от спефициката на общуването по български, че е ясно – чел е внимателно Бай Ганьо и няма начин да изиграе дори периферна роля в този спектакъл.

От другата страна са серия от „апетитни“ жени – моделки, фолкдиви, самобитни жени около 30-те, които могат да привлекат всяко мъжко внимание, напълно завладяващи с неуравновесения си, но естествен характер нови звезди и т.н., и т.н. Как да стане химията между тях? Никак, ако ме питате. Защото всеки си е в своя свят – дори не във виртуалния, а в света, изпълнен с огледала. Почти видимо е как в съзнанието на тези хора от новото поколение на България има само една мисъл – как ме виждат в огледалото навън?

Дали не е наистина добре, ако българите днес мислим повече за това как изглеждаме в очите на околните? Сигурно ще е за добро. Само че, ако към това се прибави и мисълта как да поработим върху истинското си „аз“, така че не представлението да е важно – ще е най-добре.

С други думи – „ВИП Брадър” е не просто отражение на българския „елит“, но и точна картина на цялото ни общество. Общество, в което хората се забавляват с проблемите на другия и проявяват агресия към онези, които им изглеждат по-високо от тях и по-силни от тях. Общество, в което постигналите успехи не се радват на уважение. Общество на трудни съдби, невъзможно признание и неудовлетвореност.

В крайна сметка, освен забавление, „ВИП Брадър” ни показва за пореден път, че сме далеч от мечтаното – виповете не приемат реалността, ако не отговаря на техните представи за собствените им личности. А хората не успяват да разберат, че зад популярните имена надничат собствените им проблеми и живот, макар и облечен в лъскави одежди. Така едните си остават от едната страна на синия екран, за да продължат да бъдат обсъждани, критикувани и подигравани. Другите, заели удобна поза пред екраните, продължават да се мислят за по-добрите, по-умните и по-правите. Оставайки в два различни свята. Може би така и трябва – да си мислим, че поне ние не сме експеримент на Биг Брадър.
 
Първа прага на Къщата прекрачи ексводещата в червено - Миглена Ангелова. След нея влязоха - певицата Жана Бергендорф, актьорът Явор Бахаров, моделът Глория Петкова, тв водещият Ути Бъчваров, Георги Софкин, бизнесменът на спортни стоки Борислав Комсийски, ексводещата на "Елит" Надя Иванова, режисьорът Георги Торнев, водещият Роро, фолкпевицата Рени, Ирина Тенчева - съпруга на мъжа си, Деси Цонева - дъщеря на баща си, ексводещата Кака Лара, водещата Лили Вучкова, продуцентът и музикант Александър Николов и футболният човек Валентин Михов.