Харизматичният тандем Жаблянов - Дърева и завръщането на Жан  

С много шум, фанфари, журналистическо внимание, медиен ажиотаж и обилно участие по телевизиите в края на миналата седмица в БСП беше създадено „ново идейно течение“ с името „Социализъм 21 век“. Очевидно времето на създаването беше избрано неслучайно – по същото време на „Позитано“ 20 се провеждаше пленум на Националния съвет на партията, който даде началото на цикъл от събиранията на ръководството по определяне на Предизборния щаб на партията, водачите на листите, а и на самите листи. Сред участниците в новото обединение, разположило се в зала 6 на НДК, пък можехме да видим имената на Георги Пирински, дъщеря му Ана Пиринска, Валери Жаблянов, Велислава Дърева, Явор Куюмджиев, Христо Монов, Лъчезар Костов, Юрий Асланов и много други. Нека да бъдем честни, ако възприемем подхода на постоянна интрига, която като венерическо заболяване тресе цялото българско общество от години, можем да кажем доста неща за участниците в новото крило на БСП. От факта, че Валери Жаблянов беше част от отцепниците от групата на БСП в предишния парламент, а те от своя страна влязоха в прекрасни и очевидни договорки с ГЕРБ, през елитарния консерватизъм на Велислава Дърева, която е убедена, че всеки орган, в който не е самата тя, е интелектуално непълноценен, до факта, че на едно място са се събрали хора, които в нито един друг момент в историята нямаше да успеят да бъдат заедно по нито една тема. Аз обаче възнамерявам да не се плъзвам по тази плоскост. Всъщност е добре подобни политически обединения да бъдат разглеждани сериозно, защото в историята на левицата те не представляват някаква сензационна новост. Българската левица от зората на своето съществуване е продукт на интересни идеологически сблъсъци в самата себе си. Дори днешната БСП се формира под въздействието на не една и две фракции, които съществуваха в партията от началото на прехода. Днес младото поколение вероятно не си спомня имена като „Път към Европа“, „Алтернативно социалистическо обединение“, „Марксистка платформа“, „Открит форум“. Това са все имена на идейни течения в БСП, които оставиха своя отпечатък върху нея. Защото това е начинът на идейната дискусия в една демократична партия, каквато очевидно все още е само БСП. Всъщност участниците в новата фракция добре са усвоили един от уроците, които последните избори преподадоха. Че навън от БСП политически живот в лявото пространство няма. Всички видяхме немощните, измъчени и доста карикатурни опити на Красимир Янков и неговата партия „Българска прогресивна линия“. Независимо от парламентарната прегръдка с ГЕРБ и обилното медийно внимание на вота на 4 април формацийката му взе точно 3751 гласа, или 0,12 на сто. Подозирам, че точно заради това известният със своята пластичност и инстинкт за оцеляване Валери Жаблянов не се присъедини към новата партия, а предпочете да проспи едни избори, за да може да се яви като идеолог на новото обединение. И разбира се, патетиката му не разочарова, нито политологичните му изхвърляния – 500 хиляди социалисти били поискали оставката на Корнелия Нинова. С това ниво на математически разсъждения е живо чудо как е завършил средно образование, но, хайде от нас да мине, днес ще бъдем благородни.

Всъщност именно в тази пиратка се крие основната опасност за новото обединение. Отделих време и прочетох програмните им заявки. Честно казано, в 98 на сто от случаите те се припокриват с програмата на БСП, програма, от която левицата не само не се е отказала, но честно казано, основните проблеми на Корнелия Нинова започнаха, когато тя настоя социалистите да не се отклоняват от програмните си постановки. Тоест единственото смислено различие, което може да се открие като спойващо лепило между участниците, е искането на оставката на Нинова. Обединениe, което почива върху общ враг, може да бъде ефективно понякога, но няма как да бъде разположено трайно във времето. Това е голямата разлика между обединенията преди и новото образувание. Онези, предишните имаха трайна идейна основа, зад която не се криеше наранено его, потъпкано самочувствие и невъзможност да се примириш с реалността. Защото Нинова не е узурпатор на председателското място – тя беше избрана с гласовете на над 80 на сто от всички партийни членове. Тя не е и диктатор независимо от фантазиите на нейните вътрешнопартийни врагове. И от цялата суматоха в НДК всъщност се разбра, че има опит лидерството на Нинова да бъде оспорено, но тези, които го оспорват, и представа си нямат как да победят по честен начин в БСП, тоест чрез вътрешнопартиен избор, а не чрез апаратни схватки и схеми на конгрес. Честно казано, аз заради това съм настроен подозрително към всички заявки за автентично ляво и социализъм, защото идват от хора, които искат да върнат левицата обратно във времената на безкрайните кулоарни сделки. Идейните дискусии са солта на живота, но много от хората, които видяхме да се събират, всъщност никога не се водили такава. Те присъстваха там единствено и само от огорчение. А левицата е точно обратното – жажда за живот, жажда за светло бъдеще. Като гледах мрачните физиономии, не видях такова. Но може би проблемът е в мен. Може би цяло едно ново поколение ще се зарази от харизматичното излъчване на тандема Жаблянов – Дърева и ще се втурне да влее свежи сили и ентусиазъм в лявото движение...
Описваме тази картина, защото предизборно в лявото пространство ври и кипи. Принос за това даде и заявката на предишния председател на БСП и бивш премиер Жан Виденов, че се връща в политиката и ще участва в летния вот. Новината беше транслирана от всички медии и подхваната от политологическия колективен ум, за да бъде разнищвана като черна прогноза за бъдещето на БСП. Всъщност, след като опиянението мина, стана ясно, че Виденов няма да е председател на новата партия „Лява алтернатива“, а ще работи от по-задни линии. Лидер на новата формация се оказа Иван Атанасов, бивш депутат от левицата, който от няколко години насам се опитва да пробута в обществото тезата, че БСП не може да бъде реформирана и е необходимо да се създаде нова лява формация, която да блесне на хоризонта. Това не е нова фантазия. От години монолитността на БСП дразни окото на много хора, а не един и двама политически инженери са се опитвали да пробият единството на левицата и да я разпарчетосат на малки части. Целият преход може да бъде разказан точно през тези опити – от „Евролевицата“ на Александър Томов до АБВ на Георги Първанов. Но винаги неуспешно, защото социалистите знаят как изхвърлят на бунището на историята всички тези алхимични експерименти. Предстои да видим дали на Виденов ще му се получи, защото той все още има авторитет и морална тежест сред левите избиратели, но той се опитва да върне лявото пространство в един дебат, който отдавна е останал в миналото. Мъчно е на такава база да привлечеш и разбиеш БСП, защото тя е жив организъм и темите, които вълнуват страната днес, отдавна нямат нищо общо с проблемите от началото на прехода. Това е подходящ разговор за няколко чаши ракия с кварталните политикани, но честно казано, избирателите вече се вълнуват от съвсем различен род проблеми. Заради това не смятам, че появата на Виденов в политиката ще разнищи БСП. Той ще вземе гласове, но те ще бъдат твърде недостатъчни да поставят левицата на колене. В целия този медиен панаир обаче прави впечатление, че някой определено се опитва да удари лявото пространство. То постоянно е засипвано с артилерийски медиен огън, а историята показва, че това никога не е случайно и винаги е координирано.

Координацията може да си проличи и в други нейни измерения. Едва ли е случайно, че „Има такъв народ“ ни в клин, ни в ръкав решиха да поставят БСП сред партиите на статуквото. Това беше не само извинение да не направят правителство и да избягат от голямата отговорност, това вероятно беше и част от план за пореден удар срещу левицата, този път от „чудото“ на изборите. Тези, които са навили механизма на ИТН обаче, пропускат нещо. Левият избирател наистина е моралната компонента на българското общество и трудно може да бъде привлечен от политик, който говори със стилистиката на „млъкни бе, пич“, както направи Тошко Йорданов. Всъщност гледахте ли неговите изстъпления в „Панорама“? Уважавам хората, които са гласували протестно за Слави Трифонов. Техният глас наистина е достоен, но само вижте какви хора изтикаха на политическата сцена. Разбирам, че в този живот имаме нужда и от забавление, но купонът рано или късно трябва да свърши и идва работа за голямото чистене. В това е моят оптимизъм за БСП. Тя е преживявала много удари, защото има мисия в България на прехода. Някой трябва да чисти след поредното чудо и да спасява държавата.