Как да олюдим георгьовския курбан  

Ало, пенсиите, хванахме се за зелено, нема връщане! Колкото и да се цупи времето и със сняг да ни плаши, ще му се наложи да се примири. Лятото иде. Ей го на, утре е Гергьовден. И пак ще празнуваме. Моят професор казваше, че човек, който не умее да се весели, не умее и да работи. Напоследък започнах да се съмнявам в правотата на тия думи. Все повече празнуваме и все по-малко работим. А иначе продължаваме да се самоласкаем на трудолюбив народ… „Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив, твърдеше банкерът Атанас Буров. – Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин... Тя го накара да празнува Мишин ден, Бабинден, Зарезан, Свети Силвестър - и все не се работи. Все се пие и се почива…“

Комунистите се опитаха да променят това съотношение, като забраниха религиозните празници. Но и те не успяха да отучат българина да празнува. Отучиха го да работи… Но тя е дълга и широка и не ми се разправя в навечерието на най-светлия български празник.

Опа, май направих грешката на президент Радев. Дето отиде в Ловеч на Цветница и поздрави тамошното население с думите: „Тук съм за един прекрасен български празник и поздравявам всички граждани на Ловеч за това. Българщината трябва да се пази.“

Пиарите му бяха пропуснали да му обяснят, че на Цветница се празнува влизане на Исус в Йерусалим, яхнал магаре и горещо приветстван от ликуващите тълпи (същите, които после ще викат „Разпни его!“), които постилат пътя му с палмови клонки. У нас, поради липса на палмови клонки, се празнува с върбови, затова празникът се нарича и Връбница. Това е цялата българщина в случая. Та и Гергьовден не е български, а християнски празник. Св. Георги е християнски мъченик, умрял за вярата си. Изтезаван и обезглавен през 288 г. от император Диоклециан. Бил е войник, издигнал се е до военен трибун (началник на легион). И затова се смята и за покровител на войската. През 1880 г., след края на османското гостуване, първият български княз Батенберг провъзгласява Гергьовден за Ден на българската войска.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията, премахва гергьовските паради и обявява Гергьовден  за Ден на овчаря. Така де, социалистическа България не искаше да има нищо общо с победите на буржоазната армия във войните, които сме водили. Защото част от тях сме водили, без да питаме Русия, други на страната на враговете на Русия…
И си стана Ден на овчаря. Така го завари д-р Филипов при появата си на този свят.

Но както и да го прекръстваха комунистите, на каквото и да го наричаха, това беше и си остана най-красивият ни празник.
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден…
И беше официално реабилитиран през 1993 г. Дори беше произведен в национален празник и, най-важното, почивен ден.
На този ден по традиция се коли агне.

„Къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото.“ (Димитър Маринов, „Народна вяра и религиозни народни обичаи“)
Пенсиите, специално за вас да уточня. Щото и цял  месец да ядете циганска баница, пак няма да съберете за цяло агне. И една плешка е добре. Просто не я наричайте курбан. Курбан се нарича само ако си заклал цяло агне. Такава е традицията от едно време. Е, тогава агнето не е било такова капиталовложение. Дядо ми е разказвал как веднъж минал надвечер през пазара, малко преди да се разтури. И купил едно агне за 60 лв. На другия ден продал кожата за 70 лв. Но тия времена няма да се върнат.

Та традицията набляга на цяло агне, пренощувало в къщата и заклано на двора. И от тази българска традиция не сме отстъпвал никога. Година след година, десетилетие след десетилетие, в недоимък и в относително благополучие, д-р Филипов винаги пече агне. Цяло агне. Може да не повярвате, но лично го приготвя. То е цяла наука, много отговорна работа, която не можем да поверим на друг. Първо трябва да одереш кожата, без да я срежеш никъде. После да почистиш вътрешностите, да обърнеш червата, да обелиш шкембето, да свариш дреболиите за плънката, да напълниш агнето. Най-тънката майстория тук е така да приготвиш ориза, че нито да остане суров, нито да се развари. После се опалва фурната на двора. Два часа се горят вършини, докато побелеят тухлите. После се мята агнето в опалената фурна, замазва се капакът с кал и майсторът вече е свободен. Може да седне на ракийка със зелена салатка, нарязана на конец. Не като гражданите, дето я поднасят, гаче са я дробили с теслата. И сяда майсторът да се почерпи, защото е уморен. Работа си е, и то трудна и отговорна. В целият процес най-лесното е изяждането. И понеже майсторът го е изнесъл на плещите си, на него се полага главичката на агнето. Дядо винаги ми даваше по малко от мозъка и езика. Но очите никога. Да стане сега от гроба да види оня флашмоб с агнешки главички, дето го направиха пред ВСС, ще им бие и сенкята на тия келеши! И другото, което се полага на майстора, са крачетата. Няма по-вкусно от агнешко краче. Но си е голяма врътня да го опърлиш както трябва. След това се слага под агнето, да не се залепи месото за тавата. И там ври и се пече, докато стане мозък… Пенсиите, пълно е с колаген, нема нужда да давате луди пари за хранителни добавки! Некои ги мързи и хвърлят краката на кучето, което е престъпление. Само една година нещо бързах и не сколасах да ги олюдя. И все едно не бях ял агне.

Гергьовден заема много специално място в детските ми спомени. На този ден беше селският събор. Народът се събираше на ливадата, свиреше музика, играеха се хора. Идваха цигани от къде ли не. Продаваха захарен памук, захарни петлета, пръчки и ябълки. Най-обичах слънчогледа… Имаше един бай Гого, циганин. Не съм ял другаде толкова вкусен слънчоглед. Нямаше празник, събор, сватба, изпращане, на който да не се чуе бодрият глас на бай Гого: „Айде на слънчогледа! Бай Гого дава много!” И вярно даваше повече. За 10 ст. една голяма фуния, за 20 ст. ти напълва джоба. Слънчоглед да видиш! Лично ходеше по Северна България и го избираше пита по пита. Зевзеците твърдяха, че циганетата пикаели в него и затова ставал толкова вкусен. Народната милиция естествено го гонеше, но бай Гого се движеше с колело и беше неуловим като Джингиби.

Циганите също много тачат Гергьовден (Хедерлез, Хъдърлез, Ерделез). Но за разлика от българите го празнуват три дена. Циганинът може да няма хляб да яде, но на Гергьовден купува агне. И не такива котета като българите, а ноемврийско агне, за предпочитане кочле, 25 кг и нагоре. Лани например, като отидох да си избера едно агънце в кошарата на Коце Демека от наше село, пред мен имаше трима цигани и само аз българин. По принцип при циганите е много интересно. Циганите, които ядат агне, обикновено са в пъти повече от циганите, които купуват агне. Нали знаете как се приготвя агне по цигански? Трудното е да го откраднеш. После се приготвя по български… Циганите християни са доста набожни. Уважават църковните празници. Преди Великден русенската полиция съобщи добрата новина, че телефонните измами по време на празниците щели да намалеят, тъй като участниците в тях, предимно от Ветово, били силно набожни християни. „Мошениците от общността на бургуджиите, писа БГНЕС, са евангелисти и спазват християнските традиции, макар това да изглежда в противоречие с действията им.“

Наистина има противоречие. Един умен мой настолен приятел казва: „Само дребните грабители са безбожници. Големите са винаги набожни.“ Демек, няма противоречие Борисов да е набожен. Дори Гергов може да е набожен, без да влиза в противоречие. Но набожен телефонен измамник е малко смущаващо.

Между другото, това с краденето на агнето не е далече от традицията. Съществуват вярвания, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците правят магии за „превземане“ на чуждото плодородие – примамват плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на чуждата стока. Просто циганите са превърнали преносната кражба в буквална.

При циганите празнуването на Гергьовден е свързано с вярването, че свети Георги ги е спасил, подобно на свети Васил. Змеят на един зъл цар започнал да изяжда циганите, но св. Георги го убил. Освен това с Гергьовден идва лятото. Циганите много мразят да им е студено. То кой ли не мрази, де… Казвал ли съм ви как в Копривщица наказвали циганите? Забранявали им, по внушение на Хаджи Генчо, който никак не ги долюбвал, „да излазят на горния път и да се греят на слънце“.

Само едно нещо ми беше криво на Гергьовден. Че нямаме ни един Георги в рода. Да поядеш от твойто си агне, после да идеш и на честито да поядеш и попиеш, да поразтегнеш масалите… Но добър е Господ. Прати ми Георги за зет. И сега си празнувам Гергьовдена с двойна легитимност, така да се каже. Едва ли ще го науча да олюди цяло агне, но ако успея да го науча поне да го яде правилно… Първия път малко се понамръщи на крачетата, но ще свикне.

Ей, да не пропусна да ви кажа. Независимо дали ще пълните цяло агне или плешка, има две правила, които трябва задължително да спазите. Черният дроб не се слага в плънката. Нищо че в суперите го блъскат в агнешкия комплект. И второто, да турите много пресен лук. Като казвам много, имам предвид точно много. И задължително 2-3 връзки джоджен.
И още нещо. Сложете водичка в тавата, завийте със станиол и печете минимум 3 часа. После махате станиола и запичате до коричка. Водата и соковете, които са изтекли от агнето, се отделят в една тенджерка, слагат се няколко лъжици от плънката, накъсват се две-три мръвчета и става такава питателна супа, че не ти трябва агне.
Но пък без агне няма супа…