Гинка, Корнелия и мистериозните пари

Георги Харизанов
 
„От лидера на една политическа сила беше зададен въпросът как може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? Мога ли и аз да върна въпрос в същия стил? А как може млада дама, от село Крушовица, на 28 години, да си купи „Техноимпекс”?
Да, безспорно с репликата си към Корнелия Нинова по време на съвместното заседание на комисиите по енергетика и контрол на службите в парламента Гинка Върбакова направи отчаян и леко изкуствен опит да се хареса поне на едната половина от зрителите/ избирателите. Тези, които не харесват БСП и новата вълна фалшиви новини, излезли от тази партия по повод на продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ.
Колкото и не на място да изглежда тази реплика обаче, изречена от новопоявила се бизнес дама, претендираща да няма контакти и досег с политиката, не може да не направи впечатление един основен паралел.
Откъде са парите?
Че г-жа Върбакова няма 320 млн. евро, е пределно ясно. В първото си интервю за Нова тв тя казва „Имаме осигурено финансиране (кредит) от една голяма чужда банка“. Седмица по-късно се оказва, че такова финансиране няма и не е имало, тъй като за „Капитал“ г-жа Върбакова казва следното: „Водим преговори за отпускане на финансиране (кредит) с няколко чужди банки“. Тоест пари няма и се търсят тепърва. И далеч не е сигурно дали пари ще бъдат намерени.
При Корнелия Нинова такъв проблем обаче няма. Веднага след като сделката за приватизацията на „Техноимпекс“ е одобрена, 28-годишната тогава директорка на дружеството, оглавила междувременно и приватизаторското РМД, Корнелия Нинова заплаща 300 000 долара на държавата. Е, трябвало да са 700 000 долара, но благосклонно са ѝ ги намалили на 300. Които и до днес така и не стана ясно откъде и как са намерени от едно 28-годишно момиче от село Крушовица.
Е, ще каже някой, къде са 320 милиона евро, къде са 300 хиляди долара?
Зависи, ще кажа аз. Намирането на 300 хиляди долара в края на 90-те години, след опустошителната криза и хиперинфлацията, от 28-годишно момиче без никакво имущество на свое име към онзи момент също не е било никак лесна задача. Да не кажа - невъзможна.
Зависи, ще кажа аз. Гинка търси пари от банки, залагайки бизнеса си и акциите на дружеството, което ще купи. Корнелия Нинова не е взимала кредит и ги е намерила неясно откъде и неясно от кого, като освен това упорито отказва да назове името на своя крупен благодетел от този период.
Зависи, ще кажа аз. Гинка е залагала свое имущество, взимала е кредити, нейни фирми не са успявали да ги върнат навреме и банките, с случая ПИБ, са обявявали за продан нейно имущество през съдия-изпълнител, за да покрият вземанията си. В което няма нищо скандално – това е нормалният път напред, по който минават много от предприемачите – рискуват, губят, печелят, продължават и се развиват. Корнелия Нинова е получила от някой мистериозен благодетел 300 000 долара на ръка – без да иска кредит, без да залага нищо и без да извърви пътечката по търсене и получаване на кредит, която извървяват всички останали простосмъртни.
Та, г-жо Нинова, откъде са парите?
Защото Гинка Върбакова може и никога да не намери кредит, за да плати за 67% от акциите на ЧЕЗ-България. В истинския бизнес често се случва след такъв огромен скандал банките да се отдръпнат, застрашени от евентуалната държавна намеса и евентуалното извънредно законодателство.
Но г-жа Нинова веднага е намерила 300-те хиляди долара за „Техноимпекс“, без да се налага изобщо да ходи в банки – няма данни за искан и получаван от нейно име такъв кредит. Има данни само това как след като продава акциите си в „Техноимпекс“, Корнелия Нинова се сдобива с два апартамента и гараж, а синът ѝ се изучава в престижния университет „Бъркли“ в САЩ.
Тоест 300-те хиляди долара са върнати на мистериозния благодетел и у г-жа Нинова остава печалба, достатъчна за покупката на няколко недвижими имота и завиден семеен стандарт на живот в следващите години.
Не ме разбирайте погрешно:
Приватизацията е положителен и единствено верен процес, при който бизнесът със стоки и услуги се управлява от хора, които отговарят за качеството им със собствените си пари и имущество. Не съм против приватизацията, нито пък против това малки български компании да изкупуват големи чужди компании, ако имат налице нужното финансиране и това финансиране е прозрачно и законно.
Против съм двойният аршин и лицемерието.
Не може да си морален стожер, ако не си дал пример. Пример за това как се получава прозрачно и законно финансиране за покупка на голямо дружество. Пример за това как се прави законен бизнес с държавата и тя не е ощетена от действията ти. Пример за това как плащаш честна цена за активите, които купуваш, а не даваш 300 000 долара за държавна фирма, която има в пъти повече пари по сметката и имущество за няколко пъти повече.
Защото когато Корнелия Нинова, защитавайки се, каза, че „Техноимпекс“ не влиза в домовете на 3 000 000 българи“, тя беше права. Само че премълча нещо – тази сделка, приватизацията на „Техноимпекс“, е бръкнала в джоба на всичките 7 000 000 българи.
И когато говорим за прозрачно финансиране и произход на пари, точно БСП е партията, която трябва да мълчи най-оглушително. Защото още стоят без отговор въпросите за панаири, курорти, вецове, тецове, мини, хотели и много други сделки, парите за които остават една от големите мистерии на българския преход.
И защото именно в БСП е пълно с милионери на възрастта на г-жа Гинка Върбакова, забогатели от тясното си сътрудничество с държавния бизнес и държавните компании.
И именно затова БСП призовава за одържавяване и повече държавни предприятия.
Защото добре знаят как да ги управляват – и то така, че на „Позитано“ да е пълно с милионери, а държавните дружества да са затънали в дългове и проблеми.
Затова, въпреки цялата нелепост около сделките и фирмите на Гинка Върбакова, е редно да си кажем следното:
Преди да задавате въпроси за чуждите пари и сделки, г-жо Нинова, е хубаво да имате и отговорите за вашите.