ГЕРБ го карат като Живков – виновен им е Станко Тодоров  

На един мъдър европеец (нали вече умираме да ги цитираме) принадлежи простата, но гениална мисъл, че „крайно време е към безкрайното отчитане на грешките да добавим и грешката от безкрайното отчитане на грешките”.

Съдейки обаче по „отчета” на правителството за първите 100 дни от управлението му, очевидно от ГЕРБ все още не са достигнали до тази проста мисъл. Обратно – отново, както и през 2009-2013 и 2014-2016 г. не спират да си я карат по схемата, че за всички сегашни проблеми са виновни бившите управници.

Едно време и др. Живков твърдеше, че той отговарял само за успехите, а виновник за неуспехите бил Станко Тодоров (дългогодишен министър-председател). Или пък „кишата, Гришата (друг един премиер от негово време – Григор Стоичков) и международното положение”.

Ами май неслучайно много хора виждат в Бойко Борисов добър ученик на предишния Тато. И на него все някой друг му крив.

Обективността обаче изисква да отбележа, че немалък принос за „кръговата отбрана”, която фактически е заел Борисов в първите 100 дни от управлението, пада и върху опозицията. При това, да беше опозиция с чисто и неопетнено лице, бива. Ама нашата изобщо не е такава, а по-скоро с доста позацапани кюлоти.

И се получава една въртележка – ти плюеш мене, аз храча върху теб. А то така да се върви напред, май си е трудно. И не за 100 дни, ами и за 100 години. Че и въобще.

През 1998 г. например самопровъзгласилата се днес за „водач на опозицията” участва активно (и успешно) в т.нар. разбойническо-ментърджийска приватизация на Иван Костов. Но днес не спира да крещи, че „казусът НДК” е едва ли не „грабежът на века”. Е, то така не става.

През 2007 т. същата госпожа е уволнена като зам.-министър на икономиката и енергетиката по подозрения в корупция. Днес обаче е най-яростният противник на проектозакона за противодействие на корупцията. Че даже внесе и свой контрапроект. Е, така също не става.
Синът на въпросната госпожа не само завърши образованието си в САЩ, но и остана там на работа. Но това не й попречи преди дни да отправи призив към „младите и талантливите емигранти” да се върнат в родината си. Е, така пък май хептен не става...

Хич обаче не й остава длъжен и премиерът. „Цанков камък”, та „Цанков камък”. Аз, разбира се, не се и съмнявам, че по време на тройната коалиция там е имало огромни злоупотреби.

Но, първо, г-н Борисов скромно премълчава, че този „плувен басейн” не е измислица на тройната коалиция, а съвместен българо-австрийски проект от 2002 г., пряко свързан с реализацията на „Протокола от Киото” за намаляване на вредните емисии в атмосферата. И второ, че и „неговите” магистрали обикновено излизат два-три пъти по-скъпи, отколкото са планирани.

Да не говорим за такива по-малки обекти като „Цариградско шосе”, по-известно като „Цариградско море”. За седем години, откакто уж го „ремонтираха”, е затворено вече за трети път...

„Белене”, та „Белене”. Да, ама и този „гьол” не е хрумване на тройната коалиция, а проект с десетилетна давност. Е, не че и тя не пропусна също да се облажи от него. Но и ГЕРБ има депутат със свален имунитет тъкмо във връзка с разходите по „гьола”, та резултатът май е равен...
Дума няма в отчета (освен в бъдеще неопределено време) и по прословутия проблем с електронното правителство. И ние не спираме да го чакаме вече 15 години. Чакаме го най-вече на безкрайните опашки пред гишетата на бездушни и мудни чиновници...

Пак тия дни премиерът се разгневи, че се бавело изграждането на ТОЛ системата по магистралите. Виновен бил законът за обществените поръчки, дето позволявал обжалване след обжалване.
Добре де, г-н Борисов, в седем от последните девет години властта – изпълнителна и законодателна - беше в ръцете на ГЕРБ. Вярно е, че в този си вид законът граничи с абсурди. Защо тогава не го променихте? За да оставите съмнението, че системата няма да тръгне, докато конкурсът не бъде спечелен от „правилната” фирма?

Както очевидно се е случило с прословутото „саниране”. В буквален превод на български това означава „оздравяване”. Съдейки обаче по неспирните оплаквания на потърпевшите от „санирането”, засега май повече са се „оздравили” джобовете на онези, които го правят.
Разбирай, пак „правилните” фирми. И тъй като за „усвояване” (ах, какъв хубав термин) чакат още около два милиарда лева, извън съмнение е, че джобовете им ще се „оздравят” още повече. А май и не само техните, но и на техните покровители от властта.

И така, какво остана от отчета на правителството за 100-те дни управление?
Ами едно от най-запомнящите се му действия май е неспирното обикаляне на вицепремиера от дискотека на дискотека. Явно на младини е пропуснал това удоволствие, та сега гледа да си навакса...

Второто е паметната битка лично на премиера срещу онази кръчма с „такса стол”. Вероятно разходите на държавните органи по нея многократно надвишават размера на наложената й глоба.
Позволявам си обаче в тази връзка и един съвет към г-н Борисов – да наложи същата „такса” и към „празните столове” на депутатите, поне от неговата група. Сигурен съм, че приходите от нея към хазната ще бъдат доста внушителни.

А, щях да пропусна – в отчета се казва и че „като цяло престъпността е намаляла”.
Да, бе, да. „Ало“ измамниците са натикани в миша дупка, а незаконно придобитото им имущество – отнето в полза на държавата. Биячите на нотариуската и журналиста от БНТ са разкрити и задържани. Циганите по селата са се изпокрили и вече косъм не пада от главите на беззащитни стари хора. И т.н., и т.н.

Въобще, отчет като песен. И народът не спира да си я тананика. Макар и все по-унило и все по-примирено. И май наистина отново „от нийде вече надежда не види”.