Еврейският Толстой - Амос Оз: Битката в света сега е между културата и промиването на мозъците    

На 79 години почина Амос Оз - знаменитият израелски писател, професор по литература и защитник на мира между израелците и палестинците. Наричан еврейския Толстой, той е един от най-четените съвременни писатели философи. "Благодаря на всички, които го обичат", написа дъщеря му Фаня Оз-Залцбергер в „Туитър“, съобщавайки за смъртта му.

Амос Оз е автор на 18 книги и над 450 есета, преведени на 37 езика и издавани в 39 страни. 11 от романите му са издадени на български от "Милениум".
Именно по покана на "Милениум" известният творец гостува у нас през 2009 г. за премиерата на романа "Животът и смъртта в рими", която се състоя в НДК и премина при изключителен интерес от страна на публиката.

"Тук съм едва от два дни и не мога да усетя, че съм в чужбина, дори ме е яд, че дадох толкова голяма сума за самолетен билет, като се чувствам у дома си", пошегува се тогава Оз пред аудиторията и допълни: „В страната ви има много топлота". Писателят подчерта, че в Израел никога няма да се забрави направеното от България през Втората световна война - спасяването на българските евреи. Българска следа има в романа му "Същото море", много от героите в книгата са хора от България.

Най-известната му книга – „История за любов и мрак“, бе екранизирана през 2015-а от актрисата Натали Портман, която е с израелски корени. В книгата Оз разказва за детството си по време на създаването на Израел, за майка си, която постепенно изпада в тежка депресия и слага край на живота си.

Амос Оз е роден като Амос Клаузнер на 4 май 1939 г. в йерусалимското предградие Керем Авраам. През 1954 г. се преселва в кибуца Хулда, където живее и работи до 1986-а. Там променя името си на Оз, което означава „сила“. В началото на 60-те години следва философия и литература в Еврейския университет в Йерусалим и публикува първите си разкази и серия статии и есета за арабско-израелския конфликт.

В продължение на четвърт век преподава история и литература и пише книги в родната си страна. От средата на 80-те години е преподавател в Оксфордския университет, Еврейския университет и Колорадо Колидж.

През 1997 г. е награден от Жак Ширак с ордена на Почетния легион, член е на Академията по иврит, през 1998 г. получава държавната награда на Израел за литература, а през 2005 г. – наградата „Гьоте”, с която са били удостоени Фройд и Томас Ман.  През последните години Амос Оз бе сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда за литература.

Участва в шестдневната война в Синай през 1967 г. и във войната от Йом Кипур от 1973-та. След шестдневната война се застъпва активно за мирно решение на палестинския проблем като един от основателите на антивоенното движение „Мир сега“. Той подкрепя идеята за две отделни държави – Израел и Палестина, с две отделни столици в разделения Йерусалим.

Каузата за мир в Близкия изток Оз защитава и с романите си. Казва, че израело-палестинският конфликт не е холивудски екшън, а по-скоро древногръцка трагедия. "Уверен съм, че той ще бъде постигнат. Не знам колко време ще отнеме. Не мога да бъда пророк в страната на пророците - конкуренцията е голяма", коментира шеговито той у нас преди години и добавя, че това е "единственият възможен исторически компромис, а компромисът не е нещо лошо, както си мислят някои млади идеалисти".
"Културата означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим. Битката в световен мащаб днес е между културата и промиването на мозъците. В нея е впрегната огромна пропагандна машина, която ви повтаря от сутрин до вечер, че трябва да изхвърлите това, което имате, и да си купите друго. Тайното послание е, че миналото няма значение и трябва да се забрави, да се изхвърли", казва Оз.

Романите на именития автор у нас излизат от 2007 г. Това са "Познание за жена", "История за любов и мрак", "Черната кутия", "Как да излекуваме фанатик", "Животът и смъртта в рими", "Пантера в приземието", "Моят Михаел", "Същото море", "Сцени от живота на село", "Между приятели" и най-новото му заглавие, което бе отпечатано през 2015 г. - "Юда".
 
 
 
 
 Амос Оз в цитати:
 
 
Чувството за хумор е лекарство срещу фанатизма
 
 
 
. Това е проблемът с обясненията - започнеш ли да обясняваш, значи нещо се е объркало.

. Срамът и гордостта в действителност са по-силни от описваните в романите чувства.

. Хората се стремят да запленят и очароват останалите, за да запълнят някаква празнина в себе си.
 
. Има само едно нещо, което е по-лошо от насилието. Това е покорството пред насилието.

. Дали абсолютната истина съществува, е въпрос, на който ще отговорят философите. Но и най-големият идиот познава лъжата. 

. Хората искаха най-различни неща. Обикновено това, което нямаха и никога нямаше да имат. Постижимото приемаха за даденост.

. Между две точки има само една права линия, но тя винаги е пълна с препятствия.
  
. Дълбоко в себе си  вярвам, че въображението може да служи като частичен имунитет срещу фанатизма.
 
. Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил.
  
. Конфликтът започва и завършва в сърцата и умовете на хората, а не по върховете на хълмовете.
  
. Ако си правя труда да се ядосвам на всеки, който постъпва нечестно с мен или пък прояви неблагодарност, целият ми живот ще си отиде в убийствен гняв.
  
. Препоръчвам изкуството на бавното четене.
 
 . ...защото човекът – колкото и да е силен и талантлив – може да бъде унищожен, но книгата все ще остане някъде – било сред лавиците на Конгресната библиотека или в някое затънтено селско читалище.
  
. Преди около 3000 години ние, евреите, сме измислили вината, след което тя е била популяризирана  от християните по целия свят. Аз, като един евреин, се чувствам виновен за това.